/Поглед.инфо/ Тази седмица чуждестранни медии излязоха с крещящи заглавия „Китай забрани вноса на австралийски въглища“, което, при проверка, се оказа най-чиста истина . Австралийският премиер Скот Морисън дори говори по въпроса, заявявайки, че Пекин провежда дискриминационни политики, които нарушават законите на отворения свободен пазар.

Западната информационна машина веднага нарече инцидента китайското отмъщение на Канбера за последователната подкрепа на САЩ в търговската война с КНР. Става въпрос за умишлено ограничаване на възможностите на ИТ гиганта Huawei.

Пекин, който обикновено избягва пряката конфронтация на международната арена, обяви чрез основния си медиен рупор The Global Times, че няма забрана,а всичко, което се случва, е само последица от тази трудна година,- спад в производството,както и приетата последователна политика на декарбонизация и постепенно изоставяне на въглищата като енергиен ресурс.

Въпреки това, както и да се опитате да скриете ембаргото в красивата дантела на словесната дипломация, това не променя физическия факт. Австралийските пратки с въглища са замразени за неопределено време.

За да разберете всичко, което се случва, трябва да се обърнете към съвсем свежата, скорошна история.

Австралия е един от най-силните поддръжници на САЩ по време на търговско-икономическата конфронтация между САЩ и Китай. От самото начало Вашингтон и Доналд Тръмп се опитваха да изтласкат цифровите продукти на Huawei и ZTE от собствения си пазар, но не успяха особено, и в края на 2019 г. страните излязоха в своеобразна пауза, подписвайки първата част на Търговското споразумение. Но Канбера не направи никакви отстъпки, упорито игнорирайки всички завоалирани и явни сигнали, подавани от Китай.

Пекин упорито моли да оставят на мира технологичните му гиганти и да не възпрепятстват въвеждането на китайски 5G технологии на австралийския пазар. Но тъй като призивите в стил „Момчета, дайте да живеем дружно“ не бяха чути, като предупреждение, изстреляно още през април 2018 г., КНР забрани вноса на рециклируеми отпадъци от Австралия, което я доведе до съвсем реална криза с боклука.

Канбера като париращ жест официално забрани използването на телекомуникационни решения от Huawei и ZTE, на което Китай отговори през септември същата 2018 г., като блокира излъчването на основния информационен портал ABC (Australian Broadcasting Corporation ).

Ситуацията стигна до безизходица и за да направи австралийците по-сговорчиви, КНР пусна пробен балон през февруари 2019 г. Тогава за първи път започнаха проблемите с приемането на австралийските стоки в китайските пристанища, например Далиан.

Целта не е избрана случайно. Факт е, че докато прогресивните страни постепенно спират производството на въглища и преминават към екологично чисти източници, за Зеления континент добивът на този минерал е крайъгълният камък на икономиката. Австралия произвежда около 540 милиона тона енергетични и коксуващи се въглища годишно, 75% от които се изнасят. През 2019 г. местните въглищни предприятия са изнесли горива на стойност 53 млрд. долара, а профилните отчисления в бюджета възлизат на 8,3% от БВП.

В продължение на много години Япония е основният купувач на австралийски въглища, като за миналата година са закупили за 17 милиарда долара (27% от целия износ). Китай е вторият основен пазар на продажби - 13,7 млрд. долара и 21% от външната търговия. Загубата на такъв пазар може да причини не само криза в основна индустрия, но и сериозни проблеми в националната икономика.

Трябва да се каже, че Китай многократно е въвеждал временни ограничения върху вноса на австралийски въглища, но всеки път ги е премахвал, очевидно очаквайки промяна в политическата позиция на Канбера.

Това обаче не се случи и затова това лято бяха използвани други инструменти. Китайското правителство обяви, че обмисля налагането на защитни търговски санкции върху редица австралийски стоки, включително вино, месо и морски дарове. Отново нямаше реакция и през ноември продуктите на винопроизводителите бяха обложени с мита от 107 до 212%.

За да се засили ефектът, през същия период отново влезе в сила негласната заповед за спиране на вноса на гориво от Австралия. Както Bloomberg съобщи, през ноември средното време за изчакване на кораби с австралийски въглища за влизане и разтоварване в пристанищата е средно около месец, което носи огромни загуби на износителите и превозвачите.

Китай никога не е казвал директно за какво наказва австралийците, като се измъква с общи фрази за опазване на околната среда и необходимостта да увеличи собственото производство. Мотивите обаче са много прозрачни и разбираеми.

Ако настоящата забрана се проточи, Канбера ще има много сериозни проблеми, защото просто няма с какво да замени китайския пазар. Япония и Южна Корея (също ключов пазар на продажби) планират да достигнат нулеви емисии на парникови газове до 2050 г., тоест вносът там определено във времето ще спадне. Освен това е налице Индия с амбициозните си планове да се превърне в основната страна по производство на стомана на планетата, но Делхи купува кокс от различни по-близки места, включително от основните конкуренти - Индонезия и Русия.

Между другото, за Русия.

На фона на много приятелските отношения между Москва и Пекин и бързо охлаждащото се отношение на последния към колективния Запад, би било логично да се предположи, че свободната ниша ще бъде заета от руските производители на въглища. За щастие, у нас извличаме цялата сортова гама, включително антрацит и кокс.

Обаче, уви, изключително малко вероятно е това да се случи - и причините тук са чисто физически.

Първо, ние просто няма с какво да заменим на китайския пазар повече от 70 милиона тона австралийски въглища. За цялата 2019 г. според Министерството на енергетиката руските миньори са произвели общо 441 милиона тона продукция, от които 206,5 милиона са изнесени.

Като оставим настрана собствените си нужди в секторите за производство на електроенергия и металургията, руските въглища се изнасят в други 80 страни. Нереалистично е нито да се увеличи производството, нито да се изтеглят въглищата в такъв обем от други пазари.

На второ място, всякакви планове за разширяване се сблъскват с „тесното място“ - логистиката. Целогодишно руските миньори се бият с руските железници. Първите изискват увеличаване на квотите за превоз на продукти и големи отстъпки. РЖД основателно отговаря, че въглищата вече и сега са един от основните транспортни елементи, превозвани в източна посока и само през 2020 г. от Кузбас са изнесени над 55 милиона тона от тази суровина, което осигурява две трети от експортните доставки.

В момента по лично искане на губернатора Сергей Цивилев се разглежда възможността за износ на още десет милиона тона. Това се прави, за да се покрият поне частично загубите печалба на региона в размер на 50 милиарда рубли в тази пандемична година.

Но това е еднократна операция и няма да повлияе върху общата пропускателна способност на транспортните маршрути. Нашият източен железопътен проход е натоварен до краен предел и дори магьосник не би могъл да прекара през него още няколко десетки милиона тона за Китай.

Необходимостта от разклоняване на БAM и Транссиб отдавна е назряла, но тези обекти са толкова мащабни, че правителството просто не съумява да стигне до тях, на фона на много други инфраструктурни проекти. На пресконференцията си на 17 декември Владимир Путин спомена отпускането на 60 милиарда рубли за преоборудването на Транссиб. Парите са огромни за обикновения човек от улицата, но по отношение на железопътната линия с дължина над девет хиляди километра - уви, съвсем не са толкова много.

Би било погрешно да обвиняваме правителството в скъперничество. Руският бюджет просто не е в състояние да финансира едновременното изграждане на магистрала до Надим, подмяната на железопътния коловоз в Далечния изток, газификацията на Амурска област и куп други проекти, които изискват вливане на държавни пари. Ето защо руските въглища пътуват до пазарите в Югоизточна Азия през пристанището Уст-Луга, като правят огромен обход.

И накрая, нека подсладим горчивото хапче.

През октомври доставките на руски въглища за Китай се увеличиха с 28% наведнъж, достигайки 3,5 милиона тона. Да се надяваме, че австралийците ще продължат да упорстват и китайското ембарго ще трае възможно най-дълго. Миньорите от Кузбас, Якутия, Хакасия и Далечния изток ще бъдат много доволни от това.

Превод: ЕС