След подобни закони, свързани с автономния район Синцзян Уйгур, Специалния административен район на Хонконг и остров Тайван, американското законодателство бележи още един удар в китайския политически план, който администрацията на Тръмп се опитва да наложи на своя наследник.
Въпреки че остава да се види дали или до каква степен токсичното наследство ще ограничава следващата администрация, то със сигурност ще бъде потенциален капан за последната и бъдеща бомба със закъснител за отношенията между Китай и САЩ, тъй като това е формула и модел за конфронтация.
Може да се окаже, както отбелязват много наблюдатели, че следващата администрация ще бъде толкова заета с отстраняване на неизправностите у дома, че промяната в политиката на Китай няма да бъде приоритет, или че враждебността срещу Китай проникна толкова дълбоко в САЩ, че те скоро няма да почувстват нуждата от промени.
Но ако новата администрация сериозно мисли да върне страната към многостранната рамка на глобалното сътрузничество и да продължи да осигурява надеждно глобално лидерство, то не бива да оставя подхода на администрацията на Тръмп да диктува отношенията.
Това няма да донесе ползи за САЩ, а просто рискува да направи двустранните връзки неуправляеми. Защото, както подчертава Пекин, такасе създава риск да се премине червената линия на основните интереси на Китай.
Законът превръща в официалната политика на САЩ, факта, че процесът на прераждане /реинкарнация/ на будистките религиозни лидери в Тибет, включващ, освен всичко и този на Далай Лама, трябва да става без участието на китайското правителство. Китайските служители, за които се твърди, че се „намесват“ по въпроса, според американския закон,подлежат на санкции по Глобалния закон „Магнитски“ /Global Magnitsky Act/.
Освен че игнорира многократните изявления на Пекин, че делата на Тибет са негови „вътрешни работи“, както и дългогодишния консенсус на двете страни относно ненамесата в тях, американският закон показва пълно пренебрежение към историческата истина.
Пекин посочва факти, когато настоява, че действа „в съответствие с историческите и религиозните прецеденти“, когато става въпрос за участието му в този религиозен процес.
Присъствието на държавната власт в процеса датира от династията Цин (1644-1911) и оттогава се следва от централните власти. Следователно пренасочването на реинкарнацията на сегашния Далай Лама към себе си е в противоречие както с китайското законодателство, така и с историческите религиозни ритуали.
Новият закон е изменена версия на Закона за политиката на Тибет от 2002 г., който тогава президентът на САЩ Джордж Буш подписа, но след това прие като "консултативни" изявления.
При това, независимо от целия им разрушителен, законите те прябва да представляват заплаха за двустраните отношения.
Превод: ЕС
