/Поглед.инфо/ С тези думи започва разговорът ни за отношенията между САШ и Европа, както и на САЩ към Китай, само няколко месеца след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп, с експерта по международни отношения и представител на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” в България Ивайло Иванов. В интервюто, дадено специално за КМГ, той казва още: ”Тази американска администрация смята Европа, в известен смисъл, за противник, и се опитва да разруши Европейския съюз като такъв”, и подкрепя думите си с конкретни факти. Той изразява и мнението,че очевидно Тръмп се опитва да окаже известен натиск върху Китай, без да прекалява, с цел постигането на някаква сделка с Китай – както американският президент разбира системата на международните отношения.
В. Г-н Иванов, като експерт по международни отношения, моля да ни кажете мнението си за това какво се случва през последните един-два месеца след встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп в отношенията между САЩ и Европа? Някои политически анализатори коментират, че „Тръмп иска да отслаби и дори да разруши Европа”, и че това дори е краят на световния ред, установен след Втората световна война.
О. Определено има напълно различен подход в отношенията на американската администрация към Европа, и не само по отношение на американската сигурност, но също и по отношение на трансатлантическия ред. Свидетели сме на тежките удари, които сега администрацията на Доналд Тръмп нанася на тези връзки. Видяхме също, че част от политическия елит на неговата администрация, включително вицепрезидента Джей Ди Ванс, смятат, че тези отношения вече не заслужават никакво внимание. А имайки предвид речта на Джей Ди Ванс на срещата в Мюнхен – всъщност това беше остра атака към Европа, по отношение на някои от основните принципи и ценности, които Европа смята за важни, и които очевидно, тази американска администрация не приема като задължителни за спазване. Аз съм силно критичен към тази американска администрация и не очаквам нищо добро, както по отношение на Европа, така и по отношение на световния ред, тъй като тези едностранни действия на администрацията на Тръмп са също и напълно непоследователни. Виждаме, че решенията се сменят доста често, буквално в рамките на дни... И това всъщност засилва глобалната нестабилност и създава допълнително напрежение в, и без това, изострените отношения, които съществуват в системата на международните взаимоотношения, породени от множество фактори, които са много сложни и ние тепърва ще трябва да разрешаваме. Те са както демографски, така и икономически, а също са свързани и с напредъка на технологиите и особено на една ключова технология – изкуствения интелект, която несъмнено оказва и ще продължи да оказва огромно въздействие и в бъдеще върху начина, по който функционират обществата, а и от гледна точка на перспективите пред държавите и тяхната мощ. Разбира се, когато говорим за Европа, трябва да прибавим и войната в Украйна. Ние в Европа се страхувахме, че най-лошото което може да се случи, ако тази американска администрация на Доналд Тръмп дойде на власт, е че тя ще спре подкрепата за Украйна и ще видим влошаване на трансатлантическите отношения, гледани през призмата на повече американски икономически искания, които следва да бъдат приети от Европа. В този смисъл - Европа да разреши по-лесния достъп до американска земеделска продукция, също и на някои други продукти – сред които разбира се и на автомобили. Но това, което виждаме ни показва, че нещата всъщност изглеждат много по-лошо, защото тази американска администрация смята Европа, в известен смисъл, за противник, и се опитва да разруши Европейския съюз като такъв.
Тук има няколко важни фактора, като един от тях е че Доналд Тръмп, подобно и на руския президент Владимир Путин, не обича твърде много да взаимодейства в многостранни формати, а предпочита да работи в двустранни формати, където мощта на неговата страна може да бъде реализирана в пълна степен. Очевидно Европа не отговаря на това разбиране.
На второ място, виждаме желанието на САЩ по отношение на икономическите им интереси, включително - от гледна точка на технологичните компании и тяхното регулиране. Кръговете, които са зад администрацията на Доналд Тръмп , и които са „въплътени” до известна степен в личността на Илън Мъск, не са заинтересовани от съществуващите в Европа регулации, които, според тях, ограничават свободата им. Но ние в Европа няма как да приемем това, имайки предвид онези негативни черти, които вече сме виждали през изминалите години на тези технологични компании, като започнем от разпространението на дезинформацията и „речта на омразата” и стигнем до изключително агресивните счетоводни практики на тези компании, които прехвърлят печалби, генерирани от онлайн продажби, и така успяват да избегнат всъщност плащането на данъци....Така че, и по тази линия Европа има сериозен сблъсък с новата американска администрация. Разбира се тук идват и други ключови въпроси, свързани със световната геополитика, Близкия Изток, отношенията между Израел и Палестина и други. Тази администрация, както виждаме – нещо, което беше показано още по времето на първия мандат на Доналд Тръмп – не е заинтересована от поддържането на позицията, че трябва да има палестинска държава, а това е нещо, което Европа продължава да поддържа. Това е още една линия на конфликт на тази американска администрация. Така, за съжаление имаме множество линии, по които нещата не изглеждат особено добре и според мен, ако не видим някаква радикална промяна в политиката на американската администрация, можем да очакваме още по-задълбочаващи се противоречия между Европа и САЩ.
В. Как ще коментирате отношенията САЩ – Китай?
О. По отношение на Китай нещата не са много по-различни. По време на цялата предизборна кампания един от лайтмотивите на Доналд Тръмп, беше Китай и как Китай е допринесъл за деградиране, да го наречем най-общо – на американската индустриална мощ, поради недалновидната политика през последните 30 години на предишните американски правителства. Но интересното, което виждаме, е че към момента, ако погледнем реално какво се случва, виждаме, че Китай е една от най-пощадените държави от вдигането на тарифите за някои стоки. Виждаме, че най-близките съюзници на САЩ, включително неговите съседи Мексико и Канада, получиха 25% увеличение на митата, подобна заплаха има и към Европа. Очевидно Тръмп се опитва да окаже натиск върху Китай, без да прекалява обаче с този натиск, с оглед постигането на някаква „сделка” с Китай – както той разбира системата на международните отношения. Трудно е обаче да се прогнозира доколко перспективите за такава сделка са възможни, имайки предвид значителните противоречия, които съществуват и в икономически, и в геополитически план между двете страни. Разбира се, от икономическа гледна точка нещата трудно могат краткосрочно да намерят своето решение, поради огромния икономически дисбаланс по отношение на търговския дефицит, който реализират САЩ. В политиката на тази администрация, която всъщност беше започната от Доналд Тръмп в предишния му мандат и продължена от президента Байдън по време на неговия мандат, виждаме продължение на затягане достъпа на Китай до високотехнологичните продукти, тъй като американската страна смята, че това прави Китай допълнителна заплаха. Тук вече става дума за развитието и на бъдещите технологии, включително военните технологии засягащи сигурността на САЩ и техните съюзници.
Това е едната линия, по която ще върви това съперничество и ще спъва опитите да бъде постигнато някакво сътрудничество.
Втората линия, разбира се е по отношение на случващото се в Азиатско-тихоокеанския регион. Въпросът за Тайван остава ключов, но едновременно с това и отношенията с останалите американски съюзници в региона, които виждат в действията на Китай все по-голяма заплаха за тяхната сигурност и това ги придвижва към все по-близки отношения със САЩ. Но от друга страна непоследователната политика на тази администрация към Европа по отношение на европейската сигурност , ги кара да бъдат предпазливи. Доколко могат „да залагат” на тази американска администрация, образно казано, дали на нея може да се разчита дългосрочно, като се имат предвид различните непоследователни ходове и по-скоро склонността на администрацията на Тръмп в името на постигането на някакви краткосрочни ползи, които могат да бъдат представени пред американското общество, да бъдат жертвани дългосрочни интереси. Или накратко казано – гледайки какво се случва в Европа, те се притесняват дали в името на - така да се каже – „изгодна сделка” за САЩ, те няма да загубят американската подкрепа и да се окажат в ситуация, в която няма на кого да разчитат за своята сигурност.
В. Тоест, нещата са непредвидими и тепърва предстои да чакаме какво ще се случи? Можем да очакваме неочаквани събития....
О. Определено с тази администрация трудно могат да се правят каквито и да било прогнози, тъй в нея на практика няма традиционните баланси вътре, които биха могли по някакъв начин да направят корекции в желанията на президента Доналд Тръмп. Едно от нещата, които видяхме дори в този чат, при който беше обсъждана операцията срещу хутите, беше, че никой в американската администрация не е готов да се опита да разговаря с президента Тръмп дали някакъв алтернативен курс на политиката, която той предлага, няма да е по-добър, отколкото той смята към момента. Видяхме, че дискусията приключва тогава, когато Стивън Милър, който е съветник на президента каза: „Това е волята на президента!” След което вече няма никакво обсъждане на каквато и да е алтернативна политика. Така че, и това е проблем на всички подобни управления – когато имаме твърде голяма еднолична власт на определен човек, всъщност политиката може да бъде непредсказуема, тъй като не знаем как този човек би реагирал, имайки предвид в случая и чисто личностните характеристики на Доналд Тръмп, който често пъти променя настроенията си, дори понякога само от една казана дума... Всъщност можем да имаме непредвидени или разнопосочни действия, въпреки предварително заявените намерения. Като пример в това отношение видяхме и отношението му към украинския президент Володимир Зеленски - той го нарече „диктатор”, а след това на въпрос отговори, че никога не е казвал това и т.н.
Подобно поведение, прави невъзможни всички опити за прогнозиране на американската политика.
Едновременно с това системата на международните отношения преживява изключително голяма промяна и тук трябва да погледнем на глобално ниво – отвъд американската външна политика и това е как тази промяна да бъде менажирана по начин, по който да не доведе до значително ескалиране на напрежението и избухването на голям военен конфликт, независимо коя част на света бихме имали предвид. От предишни опити, които имаме от големи промени в международните отношения през последните 250 години, знаем, че в крайна сметка такива промени винаги са съпътствани от големи военни конфликти.