/Поглед.инфо/ Пекин сигнализира, че светът се нуждае от нова асоциация на държави, способна да „внесе стабилност в международните отношения, преминаващи през ера на радикални промени“. Тези думи на китайския президент Си Цзинпин се отнасят за организацията БРИКС, която включва Русия. Но дали членовете на БРИКС ще успеят да свалят колективния Запад от пиедестала на световното лидерство?

На 19 май се проведе онлайн среща на външните министри на страните членки на БРИКС. Организацията включва Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Длъжностните лица, както обикновено, обобщиха резултатите и погледнаха към по-светло бъдеще. В крайна сметка, въпреки редица проблеми (свързани преди всичко с икономическата криза в страните членки), БРИКС наистина може да се похвали с редица успехи.

Успехи и перспективи

Вече работят икономическите институции, в частност Новата банка за развитие. Между 2022 и 2026 г. банката възнамерява да финансира проекти на стойност 30 милиарда долара (като по този начин удвои пакета си от одобрени заеми). „Ще се съсредоточим върху проекти, които могат да станат катализатор за устойчиво развитие“, казва президентът на банката Маркус Тройо.

БРИКС постигна успех и във външната политика – например успя да се дистанцира от глобалните политически конфронтации (което вече е постижение само по себе си). „Страните членки на БРИКС многократно повтаряха: асоциацията не е насочена срещу никого, не е предназначена да замени сътрудничеството с развитите страни, а по-скоро ще позволи то да се провежда от по-равностойна позиция“, пише Дмитрий Разумовски, директор от Института за Латинска Америка на Руската академия на науките.

В много отношения това стана възможно, защото всички страни от БРИКС имат пълен суверенитет и е изключително трудно за колективния Запад да ги прокара. Не е случайно, че нито една от тези държави – дори Индия, така ухажвана от САЩ – не само не се присъедини към антируските санкции, но дори не излезе с остро осъждане на действията на Москва.

Експертите обаче са убедени, че БРИКС може повече - а сегашното състояние на международните отношения дава възможност на структурата да се докаже.

Всъщност всяка организация трябва постоянно да се адаптира към променящата се среда. Както отбелязва Дмитрий Разумовски, „въпросът за адаптирането на БРИКС към новите реалности зависи от това дали настоящата криза е фундаментална промяна в световния ред (смяна на играта) или е предизвикателство към системата, но не и заплаха за предишния вектор на неговото развитие."

Ако Руската федерация спечели в Украйна и постигне всичките си цели (както вътрешни, така и глобални), тогава говорим за радикална промяна в световния ред. И тогава БРИКС вероятно ще трябва да поеме нови функции - и най-вече да поддържа световния ред. Освен това, според китайския президент Си Цзинпин, тези функции трябва да бъдат поети сега. „Необходимо е да се въведе стабилност и положителна енергия в международните отношения, преминаващи през ера на вълнения и радикални промени“, каза другарят Си.

На теория и практика

Има логика в думите му. Съединените щати, в опитите си да постигнат колективен бойкот на Русия и да политизират всички глобални институции, всъщност парализират управленските структури на световния ред. Невъзможно е да се приемат сериозни резолюции в Съвета за сигурност на ООН - те се опитват да го превърнат в пропаганден инструмент за „украинските страдания“. На Г-20 не могат да се вземат сериозни решения, тъй като Вашингтон и неговите съюзници искат да саботират срещата на върха на организацията през ноември. Те заплашват да я бойкотират, ако Владимир Путин отиде там, и дават да се разбере, че ще дойдат само ако Владимир Зеленски бъде поканен на срещата(той, разбира се, ще превърне сериозното събитие във фарс и шоу).

Всъщност САЩ престанаха да се справят с управлението на света. Невъзможно е да се даде ролята на която и да е държава, защото: а) е твърде скъпо и б) е твърде страшно, защото никой не иска появата на нов единствен световен хегемон в лицето на Китай например. Това означава, че БРИКС (като общност от мощни, независими и отговорни държави) е напълно способен да поеме тази роля.

На теория. На практика обаче вероятно ще бъде много по-трудно.

Така БРИКС ще се бори с международния тероризъм, който сега (на фона на промените в световния ред) може да придобие нови възможности. „Министрите изразиха своя ангажимент за борба с всички форми и прояви на тероризъм, включително трансграничното движение на терористи, финансирането на тероризма и предоставянето на безопасно убежище на терористите“, се казва в изявление на външните министри на страните членки на организацията. Сред целите може да е борбата срещу разпространението на ядрени оръжия за масово унищожение, както и други въпроси, свързани с поддържането на глобалната сигурност.

Проблемът е, че за да участвате наистина в решаването на тези проблеми, имате нужда от способността да проектирате своята мощ, тоест, с други думи, да провеждате военни операции в различни региони на света. Но БРИКС няма нищо подобно. Някои от страните-членки (Индия, Бразилия, Южна Африка) се занимават изключително със собствените си региони и не се намесват в други. Възможностите на Русия (която успешно проектира мощта си в Сирия) са ограничени поради концентрацията ѝ върху решаването на украинския проблем. Китай пък се опитва да навлезе в далечни региони (например Латинска Америка), но все още няма военно-технически възможности, а също така липсва политическа воля за пълномащабно разширяване на интересите.

Разбира се, чисто теоретично е възможно да се присвои някакъв регион на всяка от страните, да се назначи като условен „шериф“. Но, първо, нито един от членовете на БРИКС (освен може би Русия и Китай) няма ресурси за извършване на операции, подобни на действията на Москва в Сирия. Второ, делегирането на мироопазващи или антитерористични функции към тях ще бъде възприето негативно от други страни в региона, претендиращи за лидерство. И ще се разглежда като например мандат на БРИКС към същия Китай за експанзия в Югоизточна Азия.

Желаещи и кандидатите

Този проблем има теоретично решение, озвучено от китайския външен министър Ван Йи - за привличане на нови членове в организацията. „Китай предлага да започне процеса на разширяване на БРИКС, да проучи стандартите и процедурите за разширяване и постепенно да формира консенсус“, каза китайският лидер.

Всъщност говорим за превръщане в един вид „Г-20 без Запада“. На орган, който защитава и насърчава интересите на развиващия се свят, който се нуждае не от идеологически кръстоносни походи и хуманитарни интервенции, а от устойчиво развитие и сигурност. Където от всеки регион (с изключение може би Западна Европа) ще има няколко държави, на които може да се има доверие да решават местни проблеми в дух на сътрудничество.

Изглежда като страхотно решение. Освен това има много хора, които обмислят възможността да се присъединят към БРИКС. Египет, Аржентина, Мексико, Иран и много други. „Страни като Виетнам и Бангладеш вече са достатъчно развити, за да укрепят този съюз и да се превърнат в ценен актив в икономическата конфронтация“, казва Светлана Журова, член на комисията по международни въпроси на Държавната дума.

Проблемът обаче е, че има много желаещи и само няколко достойни кандидати. В крайна сметка кандидатът за БРИКС трябва всъщност да отговаря на четири условия. Първо, той трябва да е достатъчно мощен - поне регионален лидер. Второ, да има пълен национален суверенитет при вземането на решения. Трето, неговата кандидатура не трябва да среща съпротива от настоящите държави-членки. Четвърто, той самият трябва да иска да се присъедини към БРИКС - и по този начин, ако не предизвика, то поне да оспори американското еднолично командване.

Оказва се, че единственият еднозначен кандидат е Турция. Саудитска Арабия или Иран могат да се превърнат в две по-малко еднозначни, но все пак възможности (а именно „или“ - предвид конфликта между тези страни, едновременното им влизане парализира организацията, в която индийско-китайското съперничество и без това е предостатъчно).

Други държави просто не са готови за ролята на суверенен член на борда на директорите. И тяхното включване едва ли ще укрепи организацията. Как например Бангладеш, една от най-бедните страни в Азия, в която непрекъснато възникват хуманитарни бедствия, ще ѝ помогне „в икономическата конфронтация”? Включването в БРИКС на държави, които не са готови за това, по-скоро ще усложни процеса на вземане на решения, ще го направи нещо като „Лига на нациите”, потънала във вътрешни разногласия.

Така според повечето експерти БРИКС все още не е готов за ролята на организация, способна да ръководи света в период на „турбуленция и радикални промени“. При цялата важност и необходимост на тази организация, само Съветът за сигурност на ООН може да изпълнява тази роля. Освен ако, разбира се, САЩ не спрат да саботират работата му.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели