/Поглед.инфо/ Китай сериозно намали покупките на руски въглища, като все още остава най-големият потребител на този въглеводород в света. Защо Китай отказа част от руските въглища? И какво бъдеще обещава това за руските въгледобивачи?

За седемте месеца на тази година руският износ на въглища е намалял 1,7 пъти до 5,5 милиарда долара. Това сочат данни на Главното митническо управление на Китайската народна република. Във физическо изражение износът е намалял с 10% до 54,4 млн. тона (през юли – с 3%).

През първото тримесечие имаше най-слаб резултат за износа, през второто тримесечие той започна да се възстановява, но през юни отново започна да пада. В същото време Китай е най-големият вносител на руски въглища: през 2023 г. той представлява повече от половината от всички доставки - 100,9 милиона тона (увеличение от един път и половина спрямо 2022 г.).

Руският износ на въглища намалява и в други посоки. Според „Кеплер“, която проследява морските превози, през първата половина на годината износът за Индия е намалял с 11,5% във физическо изражение, за Турция с 4%, а за Южна Корея с 1,7 пъти.

Основната причина за намаляването на доставките на въглища за Китай са митническите ограничения. От януари 2024 г. Китай наложи мита за внос на топлинни и коксуващи се въглища съответно от 6% и 3%. „Китайските регулатори предприеха тази стъпка, за да подкрепят собствените си производители, които през последните години успяха значително да увеличат предлагането: производството на въглища в Китай в края на 2023 г. надхвърли нивото отпреди КОВИД-2019 с 23% - до 4710 милиона тона , а в абсолютно изражение – с 864 млн. тона, което е почти два пъти повече от годишния обем на добива на въглища в Русия“, отбелязва Сергей Терешкин, главен изпълнителен директор на пазара за петролни продукти и суровини „Оупън Ойл Маркет“.

„Китай използва мита, за да направи вътрешното си производство по-конкурентоспособно и печелившо. През последните години той активно инвестира в ново производство. От друга страна се забелязва постепенен спад на инвестициите в нови въглищни централи. Това не е колапс, но той построи повече през 2000-те, отколкото през следващото десетилетие. Оказва се, че вътрешното производство на въглища расте по-бързо от потреблението, така че Китай сега се нуждае от по-малко вносни въглища. В същото време Китай все още остава най-големият потребител на въглища в света“, отбелязва Игор Юшков, експерт от Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Националния фонд за енергийна сигурност.

Защо Китай забавя строителството на въглищни електроцентрали?

„В китайския енергиен сектор има забележимо пристрастие към производството на въглища и през последните десет години Китай се опитва да премахне този дисбаланс, като инвестира във възобновяема енергия. Китай е световен лидер в инвестициите във възобновяема енергия от много години, а сега е на първо място по отношение на производството на енергия от вятър и слънце. Той също така продължава да строи много АЕЦ и ВЕЦ казва Юшков. Например Китай прекара 18 години в изграждането на водноелектрическата централа „Три Пролома“, най-голямата водноелектрическа централа в света.

Китай е намалил броя на разрешителните за нови електроцентрали с почти 80% през първата половина на 2024 г., според доклад на „Грийнпийс“ за Източна Азия. Той пусна в експлоатация само 14 електроцентрали, захранвани с въглища, с общ капацитет от 10,3 гигавата, което е спад от 79,3% спрямо първите шест месеца на 2023 г.

В същото време комбинираният капацитет на вятърна и слънчева енергия на Китай от 1180 гигавата надхвърли капацитета на въглищна енергия от 1170 гигавата за първи път и представлява 84,2% от целия нов свързан към мрежата капацитет (за първата половина на 2024 г.).

Според прогнозата на „Ристад“ инсталираният капацитет на вятърни и слънчеви генератори в Китай до края на 2024 г. ще достигне 1200 гигавата и ще надхвърли същата цифра за въглищните електроцентрали.

Сред вътрешните бариери пред износа на руски въглища експертите изтъкват логистичните проблеми. „Основният проблем тук е недостигът на капацитет на Транссибирската железница и БАМ, който може да бъде решен само чрез бюджетни инжекции в инфраструктурата на Източния полигон. Това обаче ще отнеме време“, казва Сергей Терешкин.

Какво очаква руската въгледобивна индустрия? Ще успеят ли нашите производители да намерят заместител на доставките за Китай?

„Ще видим плато в доставките на въглища за Китай поради намаляване на износа. Най-много ще пострадат онези руски компании, които са най-отдалечени от Китай и от Байкало-Амурската магистрала с Транссибирската железница, по-специално Кемеровска област и Кузбас. Те вече пострадаха от факта, че от август 2022 г. ЕС забрани доставките на наши въглища за европейския пазар и трябваше да пренасочат тези количества към азиатските пазари. Железопътната линия е задръстена и транспортирането на въглища от района на Кемерово до нови пазари значително се оскъпи поради голямото транспортно разстояние“, обяснява Игор Юшков.

„Ще бъде трудно да се пренасочат китайските доставки към други пазари. От една страна, Китай е най-големият вносител на въглища в света с глобален дял от 29% през 2023 г. и никоя друга страна в света все още няма сравним обем на вътрешния пазар. От друга страна, Индия, съседен Китай, също се фокусира върху развитието на „чиста“ енергия: настоящият премиер Моди многократно е обявявал планове за увеличаване на капацитета за възобновяема енергия от 176 гигавата през 2023 г. на 500 GW до 2030 г.“, отбелязва Сергей Терешкин. .

А Турция постепенно ще намали потреблението на топлинни въглища през следващите години поради поетапното пускане в експлоатация на четири блока на АЕЦ „Аккую“, които ще трябва да осигурят 10% от нуждите на страната от електроенергия, добавя експертът.

„Като цяло износът на топлинни въглища ще намалее, но при коксуващите въглища ситуацията може да се окаже по-добра. Коксуващите се въглища като основен ресурс са важни за металургията. Търсенето им ще зависи от темповете на развитие на китайската икономика. Освен това износът на коксуващи се въглища ще се измести към индийския пазар, където има силна урбанизация и имат нужда от металургия“, заключава експертът на ФНЕС.

Превод: В. Сергеев