/Поглед.инфо/ Хонконг

На фона на продължаващата стратегическа конфронтация между двата световни хегемона - Китай и САЩ, китайците продължават да действат така, че националните им интереси да бъдат защитени максимално.

На 30 юни Пекин прие Закона за националната сигурност в Хонконг, който позволява на китайските въоръжени сили, ако е необходимо, да действат в помощ на полицията. Новата норма ще води ожесточена борба с проявите на сепаратистка и терористична дейност и ще предпазва от заплахата от „разцепление на страната“. Китай е категорично против каквато и да е намеса на чуждестранни и външни сили в делата на Хонконг и ще предприеме съответните мерки за противодействие срещу онези, които се опитват да го направят. Прессекретарят на китайското външно министерство Чжао Лицзян заяви, че правителството ще наложи визови ограничения за гражданите на САЩ, които се намесват в Хонконг. Вярно е, че служителят не уточни кого точно има предвид, но добави, че тези хора „сами инстинктивно знаят“. Отдавна е време китайските власти да разрешат ситуацията и да върнат стабилността на територията, след като през 2019-2020 г. Хонконг беше погълнат от вълна от масови протести, придружени от безредици и сблъсъци с правоприлагащите органи. ЕС и САЩ вече обърнаха внимание на новия закон (официалното заглавие на документа е „Закон за създаване на правна система и механизми за прилагане в специалния административен регион на Хонконг за защита на националната сигурност“), естествено по негативен начин, по-специално САЩ вярва, че плановете на Пекин вървят противно на добре установената правна система в Хонконг.

При такива обстоятелства, Вашингтон направи ответен ход по новата китайска инициатива. Министерството на търговията на САЩ спира преференциалния търговски режим с Хонконг. Според ръководителя на Министерството на търговията на САЩ Уилбър Рос САЩ са обезпокоени, че някои значими технологии могат да попаднат в ръцете на китайските военни. “Това са рискове, които САЩ отказват да поемат, и в резултат на това специалният статут на Хонконг е отменен”, каза министърът. Скоро могат да бъдат представени и допълнителни ограничения и този въпрос се разработва от американската страна. Американският държавен секретар Майк Помпео също заяви, че износът на военни продукти, произведени от САЩ и някои технологии с двойна употреба, ще бъде спрян. Санкции бяха наложени и на партийни функционери на КНР за „подкопаване автономията на Хонконг и нарушаване на човешките права“. Наскоро Вашингтон въведе голям брой подобни американски мерки за противодействие на Китай, а някои законопроекти, предложени от американските политици, са абсурдни - републиканецът Скот Пери предложи да се даде право на президента на САЩ да признае Хонконг и Тибет за независими държави.

Да се спре Китай

Разбира се, има всякакви клоуни, но във Вашингтон има по-сериозни хора и документи, които концептуално излагат китайския „проблем“. Администрацията на Белия дом публикува нов стратегически документ, който е продължение на Стратегията за национална сигурност, публикувана през 2017 г. Новото продължение разкрива настоящата политика на САЩ спрямо Китай и нейната стойност със своя ясен и професионален бюрократичен език, без никакво „разреждане“, без позоваване на пандемията. Акцентите са ясно очертани в документа и нещата се наричат със собствените им имена, без излишни намеци и патос, което показва сериозността и готовността на Вашингтон да се изправи срещу Китай, което ще промени световната политика. Документът отразява позицията на онези властови кръгове в САЩ, които са склонни към двуполюсна система за световния ред и в известен смисъл насърчават прераждането на онова, което обикновено се нарича Студена война (конфронтация между СССР и САЩ през ХХ век). Как ще отговори Пекин? Кога и как американската и китайската икономика ще престанат да зависят една от друга? Как това ще се отрази на глобалната икономика? Тези и други въпроси остават отворени. Други основни участници - Руската федерация, Индия, отслабеният ЕС на този етап имат различни отношения, както със САЩ, така и с Китай, тяхното поведение трябва да се вземе под внимание и да не се забравя. Разбира се, на малцина им харесва настъпателната позиция, както и това, че трябва се заеме нечия страна, при това цената на такава “вярност” ще е съпътствана от загуба на пазари, разпадане на връзките, развивани през годините. Близкото бъдеще трябва да покаже дали партньорството е надеждно и дали приоритетите могат да се променят на фона на новата конкуренция между двама големи играчи.

Санкционен бой

В Китай се поставя въпросът, че дадена държава може да бъде изключена от системата за плащания СУИФТ, ако САЩ наложат санкции на китайски компании и банки на фона на търговска и икономическа война между страните. Китай използва плащанията в долари при международните разплащания и работи с платежната система в САЩ, което го прави уязвим за възможни санкции в САЩ. А войната със санкции е в разгара си. Вашингтон не търси особено причини за санкции, президентът Тръмп подписа закон, който позволява налагането на санкции срещу китайски служители, които уж потискат уйгурите и други мюсюлмански групи в Синцзян-Уйгурския автономен регион на КНР. Пекин отговори. Според последните данни са наложени санкции срещу американски конгресмени и сенатори в отговор на мерките на САЩ срещу служители на автономния регион. Под ударите на Китай попадат - американският посланик за международна религиозна свобода от Държавният департамент на САЩ Сам Браунбек, сенаторите Марко Рубио и Тед Круз, както и конгресменът Крис Смит.

Сътрудничество на ума

В момента Китай има приличен обем златни и валутни резерви - повече от 3 трилиона долара. С толкова значим финансов коз, Пекин е готов да инвестира в енергийни проекти по целия свят. На първо място, това се отнася до сътрудничеството с Русия. Според резултатите от миналата година делът на енергийните инвестиции в общия поток от китайски инвестиции в света е 34%, а в Русия - 90,2%. Развитието на сътрудничеството между Москва и Пекин в сферата на инвестициите отговаря на взаимните интереси на двете държави. Но ако интересите на руската минна индустрия са очевидни, тогава какъв е смисълът от толкова мащабни инвестиции за китайските компании? Като една от причините може да се приемат плановете на китайското ръководство да премине от внос на петрол от световните пазари с променливи пазарни цени към доставки за Китай от чужди находища, където китайските компании участват в разработването или чийто основен капитал включва китайски компании. Един от последните толкова големи инвестиционни проекти в руския енергиен сектор може да се счита сътрудничеството на китайските корпорации CNPC и CNOOC с руския “Новатек”, където размерът на инвестициите възлиза на над четири милиарда долара. Партньорството между Русия и Китай обаче не се ограничава само до инвестициите. Често е придружено от строителни договори, насочени към създаване на инфраструктура за износ на енергийни ресурси в чужбина. Това се подчертава от факта, че китайските компании се интересуват от пълен цикъл на износ на енергия, започвайки от разработване на полета, изграждане на инфраструктура и последващ износ. Според интернет портала Neftegaz.ru, от гледна точка на китайските национални интереси, за Китай е по-изгодно да замени вноса на нефт и газ с инвестиционно сътрудничество с Русия. Китай може да стане ключов инвеститор в руския нефтен и газов сектор в средносрочен план. Това може да бъде потвърдено от големите газови проекти, които вече са осъществени с участието на китайски капитал в Руската федерация през последното десетилетие. Това сътрудничество решава противоречието между диверсификацията на доставките от чужбина и растежа на вноса на енергия от Русия. Петрол и газ, внесени от находища, разработени с помощта на китайски капитал, могат да се считат за вътрешни източници и не се вземат предвид при разпределянето на квотите между доставчиците на нефт и газ. А в случай на покачване на световните цени на петрола и газа, китайските компании могат да върнат разликата между цена и стойност, като осъществят печалба от продажбата на енергийни ресурси като акционери.

Превод: В. Сергеев