/Поглед.инфо/ Санкции срещу неприятни за вас държави - какво е това в икономически и морално-философски смисъл? Има ли правилни санкции? Китай сега мисли за това, което не е изненадващо: ако вашата страна се е превърнала в една от суперсилите, тогава е някак си логично да започнете да разбирате какви инструменти на външната политика са ви под ръка.

За китайците е лесно, те имат добро нагледно помагало пред очите си: американският опит. И един пример от това помагало, което имат точно на границата, е Афганистан. Кореспондентите на “Синхуа” работят в Кабул. Те съобщават, че след бягството на американците от там през август страната остана с „боклуци, крайна нищета и всеобща безработица“.

Администрацията на завзелите властта талибаните установи, че не може да плаща заплати на държавни служители: стари, нови, каквито и да било. По-рано, както се оказва, държавният апарат се захранва от чужда помощ, но сега няма никаква.

Агенциите на ООН изчисляват, че 22 милиона души от общо 36 милиона са под много реална заплаха от глад тази зима. Цените на хляба понякога се удвояват за ден.

Новият режим въобще няма ли пари? Е режимът не е длъжен да се харесва на всички по света (меко казано), но “Синхуа” не навлиза в тези тънкости, въпросът е по-прост: какво, няма абсолютно никакви пари в страната ли? Предишният режим имаше, но бяха съхранявани в САЩ. И след август Афганистан беше подложен на американски санкции, с други думи, те просто отказаха да дадат на талибаните деветте или десет милиарда долара, които бяха в Америка в сметките на предишния режим. И дори не може да се каже, че просто са откраднали пари, в края на краищата те така или иначе са американски. В резултат на това банковата система на страната е парализирана, тя просто не съществува.

Това общо взето санкции ли са или не? Китайските анализатори са объркани по този въпрос. Единственото, което е ясно е, че най-лошото се пада на обикновените хора, включително държавните служители, а не непременно радикалните джихадисти измежду от същите 36 милиона.

И в края на краищата наистина трудният въпрос е какви са санкциите. Авторите на материалите във вестник “Женмин Жибао” се опитват да дефинират феномена и разчитат на цитати на свои американски колеги, които смятат например, че Америка е станала зависима от наложените от нея санкции, „като петгодишно дете на сладкиши." Определенията са следните: незаконното разширяване на националната юрисдикция на САЩ върху други страни, включително нейните собствени съюзници. По-специално съюзниците са можели да предоставят хуманитарна помощ на Афганистан по каналите на ООН, но се опитват да разберат дали самите те ще попаднат под американските санкции.

Ясно е, че китайските анализатори за пореден път напомнят за цифрите, които вече са предадени в руските медии, но са толкова добри, че не вреди да се повтарят. А именно: според Министерството на финансите на САЩ през последните двадесет години броят на американските санкции се е увеличил десетократно. Барак Обама е наложил 2350 санкции само през втория си мандат, Доналд Тръмп - 3800. Към 1 октомври 2021 г. Министерството на финансите е регистрирало 9421 ефективни санкции срещу организации или лица.

И всичко това заедно, казва американският автор, цитиран от китайския вестник, е само знак за упадъка на САЩ: има все по-малко средства за разширяване на влиянието им, така че администрацията вече не може да намери нищо в колчана, освен добре познатите стрели.

Ако четете всякакви международни документи, подписани от Китай, например декларациите на механизма на БРИКС, тогава навсякъде има клаузи, че страните отхвърлят едностранните, тоест неодобрени от Съвета за сигурност на ООН санкции. Но винаги има специални случаи, нали? Например Литва.

Тук трябва да направим резерва: международните документи се подписват от висшите държавни служители, а напълно частно лице, авторът във вестник “Глобал Таймс” в Пекин, мисли за Литва. Той казва, че има абсолютно непоносими случаи, когато някой, като литовското правителство, изведнъж реши да признае независимостта на Тайван. И колко лесно Китай може да даде урок на Литва: да наложи санкции срещу нея изцяло, в американски стил. Така да се каже, да копира санкциите на САЩ срещу китайския гигант “Хуавей”. Американците забраняват на доставчици от други държави (да повторим, други и суверенни държави) да продават части на гореспоменатата компания, която да съдържат компоненти от САЩ. В противен случай те също ще бъдат подложени на санкции.

А що се отнася до Литва, какво би било по-лесно, ако Китай направи същото и европейските компании започнат да откриват дали стоките им за Литва съдържат части, произведени в Китай? Ще им бъде по-лесно изобщо да не продадат нищо на Вилнюс, отколкото да го правят. И тогава „всяка компания от трета страна, дори и с най-основни познания за сериозността на грешката, допусната от Литва, по принцип ще избягва транзакции, свързани с Литва, за да не изпадне в политическа буря“.

Авторът от “Глобал Таймс” разсъждава, че Китай защитава в случая най-важния от своите национални интереси, така че ще бъде напълно оправдано, ако също така забрани доставката на каквито и да е продукти за Китай, в които се среща някакъв вид литовски компонент. Като цяло всичко ще бъде оправдано в такъв случаи, защото САЩ правят именно това.

Изобщо заплахата е напълно сериозна, ако се вземат предвид взаимносвързаните производствени вериги по целия свят и фактът, че произведеното в Китай е толкова, че без него световната икономика изобщо нямаше да е в днешния си вид.

И тук авторът разваля всичко, напомняйки: в края на краищата Китай не направи това с Литва. И вярно е, че не го направи, той се занимава само със словесни намеса. Въпреки че, ако погледнете отблизо подобна история с Австралия, тогава бизнесът там е пострадал много от антикитайските действия на правителството... И никой в случая не казва, че това не са санкции. Какво друго? Въпреки че тук има много тънкости. Например Пекин все още не принуждава никого по света да решава дали изобщо си струва да се занимава с тази Австралия, за да не се мъчи с тонове правни документи за това какъв продукт какво съдържа.

Превод: В. Сергеев