/Поглед.инфо/ Рязко зачестиха разговорите, че континентален Китай се готви да завземе Тайван. Това е лошо и ето защо.

Това, че Китай ще си върне Тайван под пълен контрол е ясно и неизбежно. В много отношения тук се проследява аналогията с руски Крим. Аналогия, преди всичко военно-стратегическа, макар и стига и икономиката заедно с политиката, включително глобалната. Повтарянето на цялата тази история няма смисъл най-малкото, защото е известна на всички, които се интересуват от геополитика. Така че пропускаме и продължаваме нататък.

Проблемът е, че колкото повече се отлага акцията, толкова по-скъпа ще е цената, която ще трябва да се заплати за забавянето. Условно: вчера цената е била в пъти по-малка отколкото днес, а утре, а още повече вдругиден, цената ще бъде вече в пъти повече.

Навремето, през 2014 година, Русия прибра Крим без да се замисля и веднъж и не предостави на своите противници удоволствието да чуят за готвената акция и една дума от първите лица, за да даде така и най-малкия повод да заподозрат нещо. Красотата на момента тогава беше оценена от всички, дори от заклетите приятели, които моментално разбраха, че са загубили завинаги. Тази операция със сигурност ще влезе в учебниците, включително в специалните, като образец на руския стратегически гений. Но проблемът е в това, че в горепосочената аналогия (Тайван и Крим) има нерешим към момента проблем, това е съществената разлика.

- В Крим, в момента на завръщането в родината живееше население, в мнозинството си лоялно към Русия

- В Тайван живее население, което основно е нелоялно към континентален Китай.

И какво от това?, ще питате вие, нали Китай подчини Хонконг наскоро, където населението продължава да е нелоялно. Правилно, но Хонконг при всеки случай щеше д премине към континента през 50-те години на този век, просто събитията се ускориха дотолкова, че дори китайците, които мислят столетия напред, не издържаха и превантивно приеха закон за националната сигурност, разпространявайки действието му на тази територия. Сега там тече нормален процес на налагане на ред и обучаване на 7,5 милиона новоизпечени граждани (капка в морето за Китай) към новите ценности. Напълно е възможно този процес да се проточи 30 години, по-точно до 50-те. Тайван нито по население (в Тайван живеят 23,5 милиона души), нито по територия (Хонконг е 33 пъти по-малък), нито по икономически потенциал (Хонконг изобщо не произвежда нищо), нито по военно значение (Тайван има своя армия, докато Хонконг няма такава) - е напълно различна история, която не се ограничава от никакви срокове и споразумения и именно затова Китай трябва да бърза, за да не закъснее.

Не мисля, че в Китай не разбират това, защото добре осмислят опасността от конфликтната ситуация не само с тайванците, но и с тези, които стоят зад тях.

Ето какво пишат китайските държавни медии тези дни по повод Тайван: „Трябва решително да определим разполагането на американски войски в Тайван като нахлуване. Китай има право да нанесе по тях военни удари по всяко време. САЩ водят опасна игра, която ще привлече огън“.

Междувременно командоси и морски пехотинци на САЩ готвят тайванските войници за потенциално нахлуване в Китай по време на секретни учения, съобщава „Уолстрийт Джърнъл“ в статия, която беше потвърдена миналия петък от Пентагона. Около 20 елитни американски военни тренират тайванските сухопътни сили, а морските пехотинци на САЩ обучават военноморските сили на Тайван.

Междувременно американското издание „Нешънъл Секюрити Нюз“ пише: „Китай отправи страшно предупреждение, в което се говори, че Третата световна война може да започне „по всяко време“ заради конфликт с участието на Тайван“.

Не е трудно да се забележи, че Китай не заплашва с никаква секретна операция по завръщането на Тайван в „родния пристан“. Опитът от Крим не е усвоен, значи, колкото повече се отлага операцията, толкова по-голяма цена ще заплати континента, а може би и цялото човечество, ако се случи непоправимото.

Впрочем, Китай има два равни (по последици) варианти, които ще разгледаме.

  1. Да рискуват и да проведат операцията незабавно и бързо, за което трябва да разберат, че нито САЩ, нито още повече останалият Запад няма да се осмелят да се намесят, а тези американски специалисти, дошли в Тайван, ще избягат на момента. Също както навремето избягват от Грузия през юли 2008 година.

  2. Да се дочака в някое друго ъгълче на планетата стане нещо така, че на Запада да не му е до Китай. Например нещо да се забърка на западните граници на Русия, където напрежението расте не с дни, а с часове. В този момент Китай напълно може планово, публично и в ефир да окупира Тайван и да започне бавния процес, назряващ десетилетия.

И в двата варианта последиците според мен могат да бъдат изразени единствено в санкции, при това, предвид зависимостта на Запада от китайски стоки, в доста ограничен обем. Друг е въпросът, че по-нататък, когато започне този процес на „приучаване към общите ценности“ на многочисленото и нелоялно население, Китай няма да се размине без мащабни ексцесии, следователно натискът ще продължи да се засилва, особено ако процесът се проточи във времето. Затова пък Западът и различните транснационални корпорации ще получат хипотетична възможност да започнат пренос на производството на нова територия, например в Индия. Ако, разбира се, междувременно самият Запад не се разпадне по вътрешнополитическите си шевове.

Струва ми се, че Китай ще избере втория вариант. Това значи, че следва да сме внимателни и да допускаме включително и възможни провокативни нападки и от нашия съмнителен съюзник. Който, видимо, значително повече от Русия се опасява както от икономически санкции, така и от военното противостоене със Запада.

Нека не забравяме, че без Русия Китай ще застане мигновено на хлъзгавия праг на дълбоката енергийна криза. Впрочем, както и всички останали недоразбрали.

Превод: В. Сергеев