/Поглед.инфо/ „Живеем в исторически времена, когато се изгражда архитектурата на новия световен ред, базиран на много повече демокрация и уважение между народите” - с тези думи започва ексклузивното интервю за КМГ с българския политик и депутат д-р Костадин Костадинов, председател на Политическа партия „Възраждане” и на нейната парламентарна група по повод предложената от китайския председател Си Дзинпин Инициатива за глобално управление, за нейното значение, както и за поуките от историята, които трябва винаги да помним.
В. Инициативата за глобално управление, издигната от китайския председател Си Дзинпин по време на тазгодишната Среща на върха на ШОС, която призовава за зачитане равенството между страните, спазването на международното върховенство на закона и утвърждаването на многостранността, даде и продължава да дава своя отзвук в глобален мащаб. Моля кажете Вашето мнение
О. Отзвукът, който предложената от китайския председател Си Дзинпин Инициатива за глобално управление, беше достатъчно показателен – в продължение на четири дни, цялото световно внимание беше съсредоточено в Китай и към Китай. Вижда се, че в момента живеем в исторически времена и се изгражда архитектурата на новия световен ред, който е базиран на много повече демокрация, на много повече уважение между народите и на много повече равнопоставеност, в сравнение с еднополюсния свят, каквото е намерението на САЩ, безспорно. Зад този нов световен ред, основан на демокрация, равноправие и уважение между държавите, застават и точно онези страни, които изградиха и БРИКС и ШОС. С речта си по време на срещата на върха на страните от ШОС председателят Си Дзинпин издигна за пореден път един нов „жалон”, нов стожер в международните отношения, който ясно показва, че Китай, като една от основните велики сили в света, твърдо се ангажира със защитата. на мира и със защитата на правото на всяка една свободна държава сама да определя своите вътрешни и външни политики – нещо, което през последните няколко десетилетия беше накърнено от едностранната американска демокрация.
В своето слово Си Дзинпин показа, че в момента световния мир и демокрацията имат нов и много по-сигурен защитник в лицето на Китайската народна република и на нейните съюзници, и на страните от БРИКС и от Шанхайската организация за сътрудничество.
В. Не може да не се спрем на честванията по случай най-важното събитие – 80-годишнината от края на Втората световна война с победата на Китай над Япония и тържественото отбелязване на тази годишнина с мащабния парад в Пекин, който отново ни показа, че никога не трябва да забравяме жестокостите на една война.
О. Аз останах изключително щастлив от това събитие в Пекин на 3 септември, не само защото по време на грандиозния парад беше показана силата на една световно отговорна политическа сила, каквато е КНР, но и заради нещо друго. Като историк искам да подчертая, че историята ни е изключително „европо-центрична, или по-скоро „западно-центрична”, тоест набляга се главно върху историята на Западна Европа и Северна Америка, и по-скоро на англо-саксонската част на Северна Америка и Канада. По този начин на мислене е много подценен, и дори бих казал – скрит - факта, че всъщност Втората световна война не започва на 1 септември 1939г., а започва в действителност няколко години по-рано – с нападението извършено от Япония през 1933 г. – първо над Манджурия, и след това вече - с японо-китайската война. И тази война, която започва в Далечния Изток - между Япония, която е агресора, и Китай – който е жертвата- на практика прокарва основите на Втората световна война. И жертвите, които Китай дава в тази война са изключително огромни, съизмерими с жертвите, които дава Съветският съюз по време на войната срещу хитлеристка Германия. Но, до голяма степен този огромен брой на жертвите са били прикривани и до голяма степен остават неизвестни за европейското и американско обществено мнение! И именно това беше до голяма степен ролята на отбелязването на тази годишнина, защото Китай води война срещу Япония двойно по-дълго от общия обем на Втората световна война, защото за Европа тя започва през 1939 г. и завършва през май 1945, а за Китай войната на практика започва шест години по-рано и приключва половин година по-късно, след края на войната в Европа - защото войната в Азия всъщност завършва през септември 1945г. Така че, това наистина беше исторически момент и е хубаво, че целият свят стана свидетел на това важно събитие, което винаги ще ни припомня и няма да ни разреши да забравим историята!