/Поглед.инфо/ На 8-19 март Анкоридж (Аляска, САЩ) беше домакин на първата среща между държавния секретар Блинкен и съветника по национална сигурност на Байдън Съливан с висши китайски дипломати Чжан Чжиечи, член на Политбюро на Централния комитет на ККП, началник на кабинета на Централния ръководна група за външните работи и китайския външен министър Вай Йи.
Фонът на контактите бяха не само развалените отношения между двете страни, но и нарастването на американската дипломатическа активност в Индийско-тихоокеанския регион. Вашингтон се опитва да привлече подкрепата на своите съюзници в предстоящото противоборство с КНР. За първи път Байдън говори с лидерите на Индия, Австралия и Япония на 12 март. След това на 16-17 март ръководителят на Държавния департамент Блинкен и министърът на отбраната Остин се срещнаха с колегите си в Токио и Сеул във формат 2+2. Съединените щати обичайно разпространяват оценки на вътрешната политика на КНР, като посочват на китайските власти какво и как трябва да правят в своята страна и по своите граници. В Токио Блинкен обвини Китай, че използва "принуда и агресия за подкопаване на правата на човека в Хонконг и Синдзян", за претенции над Тайван и Южнокитайско море. А ръководителят на Пентагона Остин се разтревожи от друг въпрос: „Нашата цел е да гарантираме, че поддържаме конкурентно предимство пред Китай или някой друг, който иска да заплаши нас или нашия съюз“.
По-сдържано беше съвместното изявление след срещата на представителите на САЩ в Сеул с външния министър на Южна Корея Чон Ю-йонг и министъра на отбраната Су Уук. В съвместното изявление след срещата Китай така и не беше споменат, а сред приоритетите бяха посочени „ядрените и балистични ракети на Север“.
В очакване на преговорите в Аляска, Държавният департамент на САЩ наложи санкции срещу 24 китайски и хонконгски служители под предлог на "продължаващите репресии в града". Лю Сян, експерт по американски изследвания в Китайската академия за социални науки, описвайки образно ситуацията, казва, че действията на САЩ преди срещата са като „домакин, който плюе на масата, когато кани гост на вечеря“.
Фонът, създаден от Вашингтон, показа, че администрацията на Байдън, с претенциите си към КНР в навечерието на срещата, се опитва да изостри ситуацията до краен предел. "Съединените щати няма да спрат да държат Китай отговорен" - каза Блинкен преди началото на преговорите.
Предвид това задачата на китайската страна на срещата се сведе най-малкото до това да представи на САЩ решимостта на Китай да отстоява своите принципни интереси при невъзможност дори и на най-малки отстъпки в това отношение. Китайските експерти изказаха мнение, че новият екип в Белия дом може и да не разбира “как Китай ще действа и доколко сериозно може да бъде настроен към защитата на своя суверенитет и основни интереси”. По-рано посланикът на КНР в САЩ Цуй Тянкай заяви, че не е склонен на компромис по такива въпроси.
В началото на преговорите представителите на САЩ се опитаха да наложат на китайската делегация своята инициатива и да накарат КНР да се оправдава. Но категоричният отговор на китайците разби този замисъл.
Изказвайки встъпителни бележки пред репортери, американската страна сериозно надвиши уговореното време. След като китайските дипломати отговориха, Блинкен и Съливан отделиха допълнително време и го използваха, за да обвинят КНР по вътрешнополитически въпроси, по-специално относно Хонконг, Синдзян и Тайван. В същото време организаторите се опитаха да попречат на китайските журналисти да се вслушат в отговора на китайските представители. След словесната престрелка, Блинкен и Съливан трябваше да изслушат позицията на КНР докрай и в присъствието на журналисти, включително сурови оценки за системното нарушаване на правата на човека в САЩ.
Китайският външен министър Ван Йи повтори, че Китай "никога няма да приеме неоснователни обвинения на САЩ в миналото, настоящето и бъдещето" и настоя САЩ "да се откажат от хегемонистични действия и намеса във вътрешните работи на Китай".
От съобщенията на китайската страна следва, че в резултат на преговорите е постигнат определен конгрес, но остават и сериозни разногласия. Страните са обсъдили нормализацията на обмена предвид “пандемията”. Обменили са мнения по ситуацията в Иран, Афганистан, Корейския полуостров и Мианмар. Съгласували са се да укрепят координацията на многостранните мероприятия.
Оценките за преговорите от представителите на САЩ и Китай съвпаднаха, че са били много откровени и преки. Блинкен казва, че и двете страни "са успели да проведат много откровен разговор с широк дневен ред". Китайската страна вярва, че разговорите са допринесли за укрепване на взаимното разбирателство. Това е важно. Задачата на САЩ на срещата е била да покаже своето „морално превъзходство“ и да получи аргументи за обединяване на съюзниците в Азиатско-Тихоокеанския регион на антикитайска основа. Американците не успяват да разрешат този проблем.
Задачата на китайската делегация в Аляска е по-скромна: да се започне с възобновяването диалога и след това да се попречи на Вашингтон да се впусне в демагогия около темата за „човешките права“. Китайските представители изпълниха задачата си, като принудиха САЩ да разговарят на равна основа. Принципната твърдост на китайските дипломати и тяхната настъпателна тактика в началото на преговорите изиграват роля. Китайската страна смята по-нататъшните спокойни преговори за добър знак.
Положителният опит на китайската делегация в комуникацията с новата администрация на САЩ би представлявал интерес и за Русия, като се има предвид, че тя е засегната от опитите на САЩ да съставят един вид азиатски НАТО с участието на Япония, Индия и Австралия в условия, когато Япония има преки териториални претенции към Руската федерация. В този контекст е интересно посещението на руския външен министър Сергей Лавров в Китай на 22-23 март. Според китайския вестник “Глобал Таймс” „Русия е първата държава, с която Китай споделя информация и възгледи по ключови въпроси след китайско-американската комуникация... което е доказателство за дълбоко стратегическо взаимно доверие и взаимна подкрепа по ключови интереси“.
Превод: В. Сергеев