По време на виртуалната среща на върха, на която присъстваха правителствени и неправителствени лидери, на 5-ата годишнина от Парижкото споразумение, президентът Си Дзинпин обяви, че Китай ще намали емисиите си на въглероден диоксид на единица БВП с повече от 65 процента до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г., като същевременно ще се увеличи делът на не-изкопаемите горива в потреблението на първична енергия, щу се разшири горския фонд както и инсталираните мощности за производство на вятърна и слънчева енергия.
В края на септември Xi вече обеща, че намалението на въглеродните емисии в Китай ще достигнат своя пик преди 2030 г. и страната ще постигне въглероден неутралитет преди 2060 г.
Въпреки че е изправена пред огромни предизвикателства като най-голямата развиваща се страна, Китай напредва в областта на околната среда. Той е най-големият производител на вятърна и слънчева енергия в света и има най-голям брой електрически автобуси и автомобили.
Китай постигна тези постижения, въпреки че президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от забележителното споразумение от Париж и отмени много от климатични политики, въведени от администрацията на Барак Обама.
Търговските и технологични войни започна Тръмп, както и другите едностранни и протекционистични мерки, които той предприе, създадоха големи препятствия за борбата с климата в Китай и в много други страни, тъй като нарушиха веригите за доставки за други страни и създадоха търговски бариери.
Ангажиментът на Байдън да се присъедини отново към Парижкото споразумение и да свика лидерите на големите икономики за среща на върха по въпросите на климата в рамките на първите 100 дни на поста му наистина е окуражаващ знак. Неговият специален пратеник за климата Джон Кери, който беше държавен секретар по време на президентството на Обама, миналата седмица определи Китай като "климатичен партньор".
Новата американска администрация трябва да направи много, за да коригира курса и да възстанови доверието към САЩ в света, защото мерките на администрацията на Тръмп подкопаха глобалната борба с изменението на климата през последните почти четири години.
Едно от притесненията идва от острото партизанско разделение по въпроса в самите Съединени щати. Според проучване на Pew през юни, 72 процента от лидерите и поддръжниците на Демократическата партия вярват, че човешката дейност е главно отговорна за изменението на климата, докато само 22 процента от републиканците и привържениците на републиканците вярват в това.
Фактът, че Тръмп, отрицател на промените в климата, спечели повече от 73 милиона гласа на хората на наскоро приключилите президентски избори, е повод за безпокойство.
Всъщност Китай и САЩ, двете най-големи икономики в света, отново трябва да се включат в борбата срещу изменението на климата, защото това е далеч по-голяма заплаха за двете страни, отколкото многото съществуващи помежду им различия.
Въпреки това, САЩ са исторически най-големият емитер и неговите въглеродни емисии на глава от населението все още са повече от два пъти повече от тези на Китай.
Европейският съюз, друг основен исторически източник на замърсяване, се стреми да бъде световен лидер в борбата срещу изменението на климата. В проучвания след проучвания повечето европейски държави посочват изменението на климата като най-голямата заплаха, дори по-голяма от пандемията на COVID-19.
Китай и ЕС се договориха през септември да започнат „диалог за околната среда и климата на високо ниво“, за да изпълнят съвместните ангажименти в борбата срещу изменението на климата. А в събота генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че централната цел на ООН през 2021 г. ще бъде изграждането на наистина глобална коалиция за въглероден неутралитет до средата на века.
Трудно е да се повярва, че такава коалиция би съществувала дори без истинското и пълно сътрудничество между Китай, САЩ и ЕС. И това означава, че те трябва да спрат или поне драстично да понижат температурата на геополитическото съперничество, предизвикано от някои политици и военно-индустриалния комплекс. В противен случай глобалната битка срещу изменението на климата е обречена на провал.
Авторът е шеф на China Daily EU Bureau със седалище в Брюксел.
Превод: ЕС
