/Поглед.инфо/ Цените на пшеницата се покачват рязко, западните страни и дори ООН наричат ​​Русия виновник за глобалната продоволствена катастрофа. И всичко това, защото се твърди, че руският флот блокира украинските пристанища, препълнени със зърно. Кой наистина е изложен на риск от глад и какви са истинските причини за шума около храната?

Западната преса е пълна със заглавия за "приближаващата хранителна катастрофа", в САЩ дори обещават да отделят 215 милиона долара за борба с продоволствената криза. Германският канцлер Шолц обвини Русия, че е причинила световна продоволствена криза. ООН уверява, че светът е в състояние да реши проблемите с недостига на храна, но само ако има доставки от Русия и Украйна. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш каза, че "храните и торовете от Русия трябва да имат безпрепятствен достъп до световния пазар". ООН призовава Русия да отвори достъп до морските пристанища в Украйна.

Както се съобщава на уебсайта на Министерството на аграрната политика и храните на Украйна, темпът на износ на зърно от началото на май тази година е 2,8 пъти по-нисък от същия период на миналата година. Така за 1-19 май 2021 г. са изнесени 1,8 милиона тона, а тази година - 643 хиляди тона зърнени култури. Твърди се, че такъв спад се обяснява с блокадата на украинските морски пристанища от руския флот.

Обвиняването само на Русия за покачването на цените на пшеницата и продоволствената криза обаче не е нищо повече от манипулация. В отговор на обвинението на ООН заместник-министърът на външните работи Андрей Руденко каза, че настоящата ситуация в света с покачване на цените на храните се дължи на комплекс от причини, основната от които е упорито желание на САЩ и ЕС да смажат руската икономика със санкции.

Русия си осигурява зърно, повечето хранителни продукти. Още през 2020-2021 г. Русия предприе необходимите мерки срещу недостига на торове (ограничен износ), тоест много преди специалната операция в Украйна.

Според Максим Орешкин, помощник на президента на Руската федерация, глобалният глад, който заплашва планетата, може да бъде причинен не от действията на Русия, а от недобре обмислените икономически действия на Запада, тяхната парична политика. ЕС и САЩ активно печатат долари и евро от средата на 2020 г., което стимулира покачването на цените. „Около 60% от покачването на цените е резултат от просто печатане долари в американската икономика. В бъдеще ситуацията започна да се развива просто неконтролируемо. Голямото парично предлагане доведе до недостиг на газ на европейския пазар, до повишаване на цените на газа, до намаляване на производството на торове и до техния недостиг. И това поставя основата за по-ниска реколта в следващите периоди“, казва Орешкин.

„Последната стъпка бяха необмислените санкционни действия от страна на Америка, от страна на ЕС, които допълнително влошиха логистиката на същите торове, допълнително влошиха логистиката на храните и обричаха света на глобален глад, “, добавя Орешкин.

„Неразумно е да обвиняваме Русия за това, което се случва на световния пазар на хранителни ресурси. Не е наша вина. Русия даде своя принос за цената на пшеницата, но едва през 2020 г., когато въведе износни мита. Това доведе до повишаване на световното ниво на цените на пшеницата. Влязохме в сезон 2020-2021 през юли с 220 долара за тон и го завършихме на 320. Тези 100 долара са приносът на Русия. Но по-нататъшното покачване на цените вече е приносът на нашите конкуренти“, каза Аркадий Злочевски, президент на Руския зърнен съюз. Ако погледнете текущите цени, при 438 долара, както сега струва един тон пшеница, приносът на Русия е 111 под формата на мита (наскоро беше намален от 120), добавя експертът.

„Ръстът на цената на пшеницата и зърнените култури, както в света, така и в Русия, започна през 2020 г. на фона на пандемията и прекъсване на веригите за доставки. От май 2020 г. до днес цените на зърното са се удвоили - това се отнася за вътрешните руски цени, цените на едро, цените на производител и цената на зърното за износ. И тук, разбира се, има комбинация от причини: разкъсване на веригите за доставки поради пандемията, формиране на стратегически резерви от страните (Китай изкупи 60% от световното зърно през последните две години), опасения от намаляване на доставките поради коронавируса, неурожай в отделните страни, а сега - поради геополитическо напрежение“, казва Артьом Деев, ръководител на аналитичния отдел в „АМаркетс“.

Друг фактор е времето. Как се промениха цените на пшеницата през последните месеци? През март американското министерство на земеделието публикува доклад, че производството ще надвиши потреблението, след което цените започнаха да падат.

„Но още през април американското ведомство издаде доклад, в който производството беше рязко намалено поради сушата в основните страни износителки, тоест в самите САЩ, в ЕС, в Индия и Австралия. Тоест метеорологичните условия понижиха прогнозите за световната реколта - и цените започнаха да се покачват. Наистина ли Русия е виновна, че нямаха късмет с времето?", пита се Злочевски. Според него по това време украинският фактор вече е бил отразен в цените.

„Русия отново не наложи никакви ограничения за доставките на украински стоки. Те самите са минирали своите пристанища и сега са принудени да изпращат зърно по железопътен транспорт с много по-бавни темпове“, казва президентът на Руския зърнен съюз.

„25 милиона тона зърно, блокирани в украинските пристанища, няма да помогнат нито за решаването на продоволствената криза, нито за подобряване на финансовото състояние на европейските страни. При годишно световно потребление на зърно от 440 милиона тона, Украйна осигурява едва 9,2%, от които 4% отиват за Европа. Нито за Европа, нито за САЩ това зърно няма стратегическа тежест“, отбелязва доцентът от катедрата по статистика на Руския икономически университет „Плеханов“ Олга Лебединская.

Обвинявайки Русия за покачването на цените на храните, много западни експерти забравят и за хранителното ембарго на Индия и Индонезия. И също така, че покачването на цените може да бъде провокирано от действията на финансови спекуланти, които са в състояние да „изкуствено“ надуват цените с надеждата да се възползват от пазарната несигурност, смята Лебединская.

Миналата седмица, при новините, че Индия ограничава износа, за да гарантира продоволствената си сигурност, пшеницата рязко поскъпна. В същото време Индия е едва осмият износител на пшеница в света през сезон 2021-2022. Начело е Русия, след това ЕС, Австралия, САЩ, Украйна, Аржентина, Канада.

Злочевски смята, че разговорите за продоволствена криза са твърде спекулативни. „Няма криза като такава. Твърденията, че сме застрашени от глобален глад са неоснователни. Защото няма недостиг на хранителни ресурси“, казва той.

„През настоящия сезон има спад на зърнените запаси. Но ако погледнете последните 20 години, най-ниските акции бяха през 2008 г. Тогава цената достигна 400 долара за тон пшеница именно заради ниските запаси. Сега цените са над 400 долара за тон пшеница, но не защото запасите ѝ са малки: те са много повече, отколкото през 2008 г. Има леко намаление на запасите, но не е в състояние да дебалансира световното предлагане. Този път цените се повишиха поради чисто психологически фактори поради влошаването на геополитическата ситуация и санкционната политика“, каза източникът.

Как западните санкции влияят косвено на цената на зърното? „Първо, цената на застраховката се повиши рязко. Транзитният товар трябва да бъде застрахован. Второ, товарните превози поскъпнаха. Трето, плащанията започнаха да се проточват. Имаше проблеми с механизма на плащане“, казва Злочевски.

До момента недостигът на зърно на експортните пазари тази година се очаква да бъде на ниво 20-25 млн. тона. Но основното е, че това ще засегне преди всичко бедните страни. „Гладните бежанци от Африка и Азия биха могли да се появят на прага на Европа още тази есен. Въпросът за продоволствената сигурност за тези страни е остър. Ливан, който има останала пшеница само за един месец и внася 60% от Украйна, се опита да я намери в други страни, включително САЩ, Канада и Индия, но не успя да реши проблема. Положението е малко по-добро в Тунис, Йемен и Египет“, отбелязва Олга Лебединская.

Проблемът се задълбочава от факта, че някои африкански страни се нуждаят от зърно от определени класове. Например Франция е готова да замени загубата на руски и украински внос, но може да осигури само пшеница от различен клас. Местните инициативи за управление на резерви в различни държави вече работят за справяне с проблема, като например програмата РЕСОГЕСТ в Западна Африка, съфинансирана от ЕС.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?