/Поглед.инфо/ Мощен политически скандал избухна в Германия. В навечерието на изборите за Бундестаг по улиците се появиха копия от пропагандни плакати от 1949 г., изобразяващи Германия в нейните предвоенни граници - с Калининградска област и част от Полша, включени в нея. Кой е публикувал тези плакати и какви политически цели се опитват да преследват по този начин?
Прокуратурата на германския град Рощок ще провери материалите за окачването в Мекленбург-Предна Померания (федерална провинция в северната част на Германия), в град Тетеров, стари предизборни плакати от 1949 г. с карта, изобразяваща Източна Прусия, заедно с Калининградска област и част от Полша. Органите на реда също ще разберат дали подобни плакати са се появявали в други региони на Германия. „Материалите все още са в градската полиция на Тетеров. В момента случаят на окачване на плакатите е установен; техният произход все още е неясен. Този въпрос се изяснява”, заявиха от прокуратурата.
Скандални плакати се появиха в навечерието на септемврийските избори за Бундестаг. Това са копия на исторически пропагандни материали на партиите от онова време. Според местния вестник “Нордкуриер” 72-годишните плакати показват пропагандните символи на Християндемократическия съюз (ХДС), Християнсоциалния съюз (ХСС) и други партии. Те показват карта на Германия в границите на 1937 г. Представителят на ХДС Ханес Детман обаче уверява, че партията няма нищо общо с поставянето на тези плакати.
Читателите на “Нордкуриер” тълкуват този случай като желанието на германските власти да включат руския регион във ФРГ. Съответните коментари се появиха в социалните мрежи. "Чудя се дали този плакат означава носталгия или е пророчество за бъдещето?", коментират хората. Потребителят на “Фейсбук” Давид Петерейт изрази съмнение, дали политиците ще привлекат гласоподаватели с такива „нафталини“. „Супер действие. Благодарение на това всеки, който ще гласува за ХДС или Свободната демократична партия, ще види за какво се е застъпил някога и какъв упадък е сега. Харесвам! " - пише Томас Албрехт.
Съвременният Калининградски регион се намира на територията на бившата германска провинция Източна Прусия. През 1945 г., съгласно решението на Потсдамската конференция на страните от антихитлеристката коалиция, по-голямата част от Източна Прусия става част от Полша, една трета от територията със столица Кьонигсберг преминава към СССР, а впоследствие и към Русия. Конференциите в Ялта и Потсдам също така определят настоящата граница на Германия и Полша по поречието на Одер и Нейсе.
Още през 1950 г. ГДР признава прехвърлянето на бившите източни територии на Германия към Полша и СССР. Дълго време Западна Германия не признава загубата на територии, но с Московският и Варшавския договор от 1970 г. ФРГ се съгласява да признае границата по Одер-Нейсе. И накрая, през 1990 г. е одобрен Договорът за окончателното уреждане по отношение на Германия - границите на ГДР и ФРГ стават външни граници на обединена Германия. Така Берлин изостави териториалните претенции, включително бившата Източна Прусия.
През есента на 2016 г., попитан от журналист на “Блумбърг” дали Русия може да се откаже от Калининград, президентът на страната Владимир Путин отговаря, че „ако някой иска да започне да преглежда резултатите от Втората световна война, нека се опита да обсъдим тази тема“. „Но тогава трябва да обсъждаме не Калининград, а за източните земи на Германия като цяло, Лвов, който е бил част от Полша, и така нататък и т.н. Има ги и Унгария и Румъния. Ако някой иска да отвори тази „кутия на Пандора“ и да започне да работи с нея, моля, нека държи знамето в ръцете си, да заповяда “, каза Путин.
В петък Кремъл разкритикува появата на противоречивите плакати. Прессекретарят на президента Дмитрий Песков припомни, че „Берлин официално не поставя под въпрос териториалната цялост на Руската федерация“. „Но, разбира се, е много важно да се разберат подобни териториални стремежи на определени политически сили в Германия“, подчерта Песков.
От своя страна прессекретарят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Москва разбира, че нито официалните власти на Федерална република Германия, нито партия ХДС са участвали в инцидента с появата на предизборни плакати в Германия. Според нея руското външно министерство е съгласно със становището на представителя на клона на ХДС Ханес Детман, че плакатите, окачени от неизвестни лица, „са подвеждащи и трябва да бъдат премахнати“.
Междувременно властите в Калининград се надяват, че плакатите са се появили в резултат на грешка и че това „не е умишлено политическо действие“. "Доколкото ни е известно, германската страна няма претенции за териториалната цялост на страната ни", заяви Дмитрий Лисков, ръководител на пресслужбата на правителството на Калининградска област.
Областният управител Антон Алиханов в интервю за „Комсомолская правда“ също се надява на злощастна грешка, иначе това е „изключително недружелюбно поведение“. Той предположи, че това биха могли да направят представители на германските десни партии, които „предизвикват безпокойство напоследък“. „Можем също да си спомним и да вземем карти от различни векове, хилядолетия, но ми се струва, че това няма да има положителен ефект върху отношенията ни. Затова бих посъветвал да не си играете с такива неща, особено на сериозни политически сили, които претендират за нещо в Германия “, каза губернаторът.
Парламентарните избори в Германия са насрочени за 26 септември. Печелившата партия ще има право да сформира правителство, а водачът на нейната партийна листа, ако кабинетът бъде сформиран успешно, ще стане новият канцлер вместо Ангела Меркел, която отказа да участва в изборите. Аналена Бербок се кандидатира за канцлер от Партията на Зелените, от блока на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз - Армин Лашет, от Социалдемократическата партия на Германия (SPD) - Олаф Шолц.
„В Германия не може да има плакати с такава политическа агитация от официални лица или партии. В противен случай това би предизвикало ужасен скандал “, казва германският политолог Александър Рар. Той предположи, че поставянето на 72-годишните плакати може да е хулигански номер.
„В Германия, разбира се, има недовършени нацисти или техни потомци, които седят в мазета и мечтаят да се върнат Калининград. Но това няма нищо общо с правителствената линия. Освен това този въпрос изобщо не се повдига в германската общественост, уверява Рар. “Въпросът е не само в това, че германците знаят за вината си във Втората световна война, но и в това, че ако си поставят такива цели или говорят за това, веднага ще се скарат не само с Русия, но и с Полша, която също има претенции тази област”, допълни той. Според политолога „понякога в разговори на маса някои хора могат да изразят идеята, че ако Русия върне Кьонигсберг, тогава Германия ще признае Крим за Русия“.
„Но това не е сериозно и такива идеи не се обсъждат в политическите среди“, заяви той. Рар е твърдо убеден, че реваншистките идеи са непопулярни в Германия. „Германия няма претенции към други народи“, подчерта политологът. В същото време той спомена, че страната има добре организирани традиционни общества от потомци на принудителни имигранти от Източна Прусия. „Около 2 милиона души са загубили домовете си. Сега техните потомци нямат политическа тежест в страната, но могат да изразят някои радикални идеи. Може би някой от тях би могъл да постави тези плакати “, предполага експертът.
Освен това Рар не изключва, че появата на плакатите може да показва националистически тенденции в част от германското общество в навечерието на изборите. „Няма дим без огън. Тези плакати биха могли да бъдат окачени от привърженици на “Алтернатива за Германия” с надеждата, че партията ще внесе някаква промяна в политическата система на страната. Може би тези хора виждат Германия като силна национална държава “, смята експертът. Депутатът на Бундестага от "Алтернатива за Германия" Валдемар Герд отрече участието на привърженици на партията в тази акция.
Политикът смята, че „само тези, които искат да засилят различията между Германия и Русия, могат да бъдат отговорни за подобна партенка“. „Ако това е умишлено действие, извършено по престъпен начин, то то има една цел - да използва всички възможни методи, за да развали отношенията между нашите държави, доколкото е възможно“, убеден е политикът. Герд също е сигурен, че в Германия няма реваншистки идеи за завръщането на Кьонигсберг, „следователно новините за тези пропагандни плакати не са нищо повече от„ провокация “или„ заблуден акт на някакъв юноша“.
В същото време берлинският политолог Владимир Сергиенко смята, че „Германия трябва да бъде много чувствителна към всички нововъзникващи “Прозорци на Овертон”“. Според него говоренето за екстериториални претенции, подобно на реваншистки идеи, непрекъснато бродят в германското общество, така че „трябва да бъдем безмилостни към всякакви опити да се преосмислят резултатите от Втората световна война“. „Зад последното действие стоят сериозни политически технологии“, смята Сергиенко. "Може би по този начин едната от партиите е подложила крак на другата”, допуска той.
Също така не е изключен опит на някоя малка партия да спечели гласовете на неонацистите. С тази подкрепа може да се приеме човек в Бундестага. „Неонацистите разбират, че те самите няма да могат да вкарат своя човек в Бундестага. Но те съставляват определена част от избирателите, за която други партии могат да се надпреварват. Затова трябва да разгледаме по -нататъшното развитие на ситуацията “, обобщи събеседникът.
Превод: В. Сергеев