/Поглед.инфо/ На 23 януари Турция, въпреки че поддържа противоречия със САЩ, реши да даде зелена светлина на Швеция да се присъедини към НАТО. Почти две години по-късно последната голяма пречка за влизането на скандинавската държава в Алианса е отстранена. Разбира се, все още е необходимо съгласието на Унгария, но това е чисто технически въпрос.

Относно приемането на Швеция в НАТО Турция първоначално имаше едно основно условие. На Анкара не се хареса фактът, че шведите приеха членове на кюрдските формирования - Кюрдската работническа партия (ПКК) и Отрядите за народна самоотбрана (ОНС).

От самото начало турските въоръжени сили водят война на собствена територия и тази борба продължава и до днес. Последният голям терористичен акт беше извършен от ПКК точно пред сградата на МВР през октомври миналата година. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган се бие с ОНС от 2016 г. в Сирия. Турската армия проведе три операции там и успя да осигури по-голямата част от граничните си райони.

Първоначално Швеция пренебрегна исканията на Турция, но през юни 2022 г., преди началото на срещата на високо равнище на НАТО в Мадрид, лидерите на двете страни се срещнаха. Шведският премиер Магдалена Андерсон, Ердоган и ръководителите на техните външни министерства подписаха документ, потвърждаващ съгласието на турците за членството на Швеция.

На същата среща присъства и финландският президент Саули Ниинистьо, а подобно решение бе взето по отношение на финландците от Турция. И двете северни страни отказаха да подкрепят терористични групи, които заплашваха сигурността на Турция. Последните включват, освен кюрдските ОНС и ПКК, и сектата на Фетхулах Гюлен, обвинен от Ердоган в организирането на опита за преврат през 2016 г.

За разлика от Швеция, срещу Финландия няма сериозни претенции, свързани с тероризъм. Ситуацията беше доста сложна от самото Хелзинки: финландците настояха за пакетно решение за приемане на двете страни, тъй като без шведите участието им в НАТО би било „непълно“. Когато финландците се отказаха от интегрирания подход, Турция одобри членството им през март 2023 г.

Турците държаха шведите в съблекалнята не само заради незавърналите се бойци, но и защото Стокхолм продължи да демонстрира своето презрение към Ердоган. В шведската столица демонстрациите на привърженици на ПКК не спряха, те се проведоха точно пред кметството. Протестиращите се подиграха на Ердоган, като обесиха манекена му с главата надолу.

Масло в огъня наля и ислямофобията.

На 21 януари пред турското посолство лидерът на дясната партия “Хардлайн” Расмус Палудан публично изгори Корана. Ердоган обвини Швеция в подкрепа на тероризма, а шведският посланик беше извикан в турското външно министерство.

Въпреки напрегнатата ситуация, Швеция започна да си пише домашното.

Още в края на 2022 г. тя започна да екстрадира бойци, включително члена на ПКК Махмут Тата. Преди срещата на високо равнище на НАТО във Вилнюс имаше още седемдесет за предаване, но на тази среща Ердоган неочаквано даде съгласието си. Нещо повече, той стана така добър към Алианса, че дори подкрепи членството на Украйна, а също така прехвърли „азовците“ на Украйна.

Вдъхновените шведи засилиха процеса по екстрадирането на кюрдите. През август и ноември те екстрадираха още няколко членове на ПКК. И Ердоган изпълни обещанието, дадено във Вилнюс, като през октомври подписа протокол за присъединяване на Швеция към НАТО.

Още тогава се появиха причините, довели вчера парламента до съдбоносно решение за Швеция. Ако си припомним контекста на събитията, тогава формално, дори преди срещата на върха на НАТО, Турция продължи да набляга на екстрадицията на екстремисти, както и на премахването на шведските санкции върху износа на военно оборудване. Но в същото време се появиха други важни фактори, които бяха свързани със Стокхолм само косвено.

Ердоган започна да свързва присъединяването на Швеция към НАТО с приемането на Турция в Европейския съюз. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се отрече от такова „споразумение“, а Европейският съюз не засили ни най-малко европейската интеграция на Турция. И Ердоган извади още един коз от ръкава си - изтребителите Ф-16.

САЩ трябваше да ги прехвърлят на Турция като компенсация за изключването на страната от програмата за разработване на изтребители от пето поколение Ф-35. Турците вляха в него 1,4 милиарда долара, а САЩ наложиха санкции заради покупката от Анкара на руски системи за противовъздушна отбрана С-400.

Преди да напусне Белия дом, Доналд Тръмп одобри прехвърлянето на Ф-16, но Байдън блокира решението, цитирайки нарушения на човешките права и антикюрдските действия на Турция в Сирия. Когато Ердоган в Литва даде зелена светлина на Швеция, Байдън отстъпи, но Конгресът все още остана непоколебим.

Преди Нова година министерствата на външните работи на САЩ и Турция се споразумяха за бойни самолети в замяна на присъединяването на Швеция към НАТО. Но Конгресът не се съгласи.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

И ето я развръзката.

На 23 януари, след дълга дискусия, първо в комисията по външни работи, а след това и в самото Велико народно събрание (ВНС), турските депутати гласуваха за членството на Швеция.

Цялата история с одобрението на шведското членство показва, че истинските причини за забавянето не са на повърхността.

Сигурността на Турция не пострада много от екстрадирането на останалите 70 бойци. И дори съгласието на Швеция да вдигне оръжейните санкции на Турция и преразглеждането на законите, които затрудняват действията на привържениците на ПКК, не са тектонични промени в отношенията.

Ердоган не се пазареше за кюрдите или дори за Европейския съюз, където Турция, разбира се, едва ли ще бъде приета в обозримо бъдеще (а може би и никога). Четиридесет Ф-16 са много по-реалистично придобиване, но поради стартирането на нормализирането на отношенията със съседите и разработването на техния собствен изтребител от пето поколение КААН, няма универсална нужда и от американски самолети.

Основното нещо, за което се бореше, беше икономиката.

Достатъчно е да си припомним при какви обстоятелства Ердоган дойде във Вилнюс. Големите земетресения в източна Турция. За възстановяване на засегнатите райони, според най-консервативните прогнози, бяха необходими пари, равняващи се на 4% от икономиката на страната. И заедно с укрепването на другите земетръсни региони, Световната банка оценява на 50% от БВП. И това са само последствията от земетресението.

Вече почти три години Турция е в сериозна икономическа криза с инфлация от 80%. Когато Ердоган разговаря с партньорите от НАТО във Вилнюс, бюджетният дефицит се е увеличил седем пъти в сравнение с предходната година. Властите започнаха да повишават данъците върху бензина, което допълнително ускори инфлацията. Турция започна да възстановява връзките си с ОАЕ и Саудитска Арабия, получавайки многомилиардни депозити и инвестиции от тях, но това не беше достатъчно.

Турция имаше нужда от западни инвестиции. САЩ и Европейският съюз запазиха санкциите за турските операции в Сирия. Конфликтът със САЩ засегна и европейците. Постоянните обвинения в диктаторските навици на Ердоган, агресивната политика в Близкия изток и „побратимяването“ с Русия развалиха инвестиционния климат. По-нататъшните преговори просто се превърнаха в ориенталски базар.

Ето защо турският президент взе фундаментално решение за Швеция миналата година. Ами ако успее да грабне нещо друго? Може би Ф-16, може би още няколко кюрда ще бъдат предадени - във всеки случай това ще вдигне престижа на властите.

Що се отнася до намеренията на Ердоган по отношение на икономиката, в тях няма съмнение. Единственият въпрос е каква е цената на сделката.

По време на срещата на високо равнище във Вилнюс журналистът Сиймор Хърш спомена цифрата от 11 до 13 млрд. долара. Може би сумата е такава или може би повече – не е възможно да се провери. Възможно е Ердоган да прави едностранни отстъпки с надеждата за ответни действия. И има основания за такива заключения.

След историческото решение за повишаване на основния лихвен процент на Централната банка по препоръка на МВФ, в края на 2023 г. С&П повиши кредитния рейтинг на Турция от „стабилен“ на „положителен“. Сега, след одобряването на членството на Швеция в НАТО, Анкара ще разчита на по-нататъшен напредък в отношенията със САЩ и Европа. Не забравяйте, че последната представлява половината от търговския оборот на страната.

В дългосрочен план остава ясно, че приемането на Швеция в НАТО няма да накара американците и европейците да обичат повече Турция. Ердоган в техните очи остава „авторитарен“ лидер, който няма да се откаже от претенциите си в Близкия изток и взаимноизгодното сътрудничество с основните противници на САЩ и Алианса – Русия и Китай.

Превод: В. Сергеев

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://www.facebook.com/PogledInfo

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.