/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп обеща да сложи край на конфликта в Украйна „за 24 часа“. В крайна сметка, беше необходим един месец и телефонен разговор от час и половина с Владимир Путин на 12 февруари, за да се стигне до споразумение, което, според всички анализи е до голяма степен продиктувано от Москва. Преговорите се проведоха изключително между Съединените щати и Русия, без пряко участие на Украйна или Европейският съюз. Какво е договорено ? Най-вероятно Русия ще получи основните си искания: Украйна ще остане извън НАТО, а Москва ще запази анексираните територии – ДНР, ЛНР, Запорожка и Херсонска област, както и Крим. Успоредно с това Вашингтон ще се ангажира да премахне икономическите санкции и възстанови търговските отношения с Русия.

Такова развитие представлява стратегическо поражение за Европа и Украйна. Ироничното е, че в продължение на 3 години, редица вече бивши европейски лидери повтаряха, как ще подкрепят Украйна до нейната победа (в която те самите не вярваха). Още през февруари 2022 г. европейските лидери, без никаква ясна стратегия, последваха техният покровител Джо Байдън, който така и не успя да формулира ясно целите си в този руско-украинския конфликт. Както правилно отбеляза Президентът Румен Радев на Мюнхенската конференция, украинците бяха хвърлени (жертвани) в месомелачката, без никаква адекватна техника с празни обещания за още и още подкрепа, но типично по западен стил, те бяха излъгани и още в края на 2024-та помощта започна да избледнява а обещанията, че Украйна ще бъде подкрепяна “колкото е нужно“ ставаха все по-празни. Въпросът, който Президента на България правилно зададе е “Кой от западните лидери ще плати цената на стотиците хиляди загинали на фронта и от двете страни ?“ в един конфликт, който лесно можеше да бъде разрешен още през първите седмици. По време на трите години на военни действия, САЩ отказваха влизането на Украйна в НАТО, като в същото време публично поддържаха илюзията за възможно членство, което им позволяваше да не преговарят със Москва за неутрален статут. В крайна сметка резултатът е нито членство в НАТО, нито неутралитет. След три години разрушителен конфликт Украйна остава в неопределеност, а европейците, ако решат да се ангажират военно в страната под формата на „гаранции за сигурност“ след примирие, ще трябва да го направят без защитата на член 5 от НАТО, както наскоро подчерта министърът на отбраната на САЩ - Пийт Хегсет. С други думи, без американски гаранции тези обещания са без съдържание.

Със смяната на президента в САЩ и завръщането към открит национализъм и изолационизъм Европа се оказва големият губещ. След като подари над 150 милиарда евро на Украйна, загуби достъпа си до евтини руски енергийни ресурси, срина индустрията си и разпродаде стотици милиарди евро активи в Русия на безценица, тя не само беше изключена от мирните преговори, но и бе принудена да поеме гаранции за сигурност, които надхвърлят възможностите ѝ, както и възстановяването на Украйна, оценявано на 700 милиарда евро – сума, която трудно може да бъде осигурена. Европейците изглеждат напълно заличени от големите геополитически решения, включително тези, които ги засягат пряко. Този значителен поврат в историята на XXI век бележи безпрецедентно отслабване на тяхното влияние.

Този ужасяващ конфликт, който опустоши Украйна, доведе до над един милион жертви и ранени от украинска страна, както и над 10 милиона бежанци. Тя обаче можеше да бъде избегната или дори прекратена още през март-април 2022 г., когато руско-украинските преговори под турско посредничество бяха на път да постигнат споразумение. Въпреки това, тя продължи три години, въпреки че беше очевидно, че Украйна, намаляла до под 30 милиона жители срещу 150 милиона руснаци, не може да си върне изгубените територии и нямаше никакъв шанс за победа на бойното поле срещу най-голямата ядрена сила в света. Нейната способност да продължи да се бие зависеше единствено от американската военна подкрепа, тъй като европейските арсенали бяха почти изчерпани. Дори след провала на „голямото украинско настъпление“ от юни 2023 г., което направи всякакво военно възвръщане на Донбас и Крим илюзорно, и въпреки шестмесечното прекъсване на американските доставки на оръжие, европейците, сляпо следващи Байдън, продължиха да настояват, че войната трябва да продължи „толкова дълго, колкото е необходимо“ като единствената възможна опция.

Що се отнася до ЕС, развоят на събитията от последните седмици потвърждава загубата на влиянието на съюза в международен план. Еманюел Макрон, лидерът на единствената страна в ЕС, която все още тежи геополитически показа за пореден път, че не е на нивото на епохата, в която е президент. Започвайки с безкрайни разговори с Владимир Путин – десетки телефонни обаждания, последвани от запомняща се среща на огромна маса в Кремъл – в навечерието на конфликта, след това, през юни 2022 г., той призова съюзниците да „не унижават Русия“, само за да премине впоследствие към диаметрално противоположна позиция, като засили войнствената си риторика и дори предложи, преди точно една година, изпращане на френски войски в Украйна. Една ескалация, която изглеждаше още по-неуместна, предвид факта, че така нареченото „превъоръжаване“ на Франция, за което говори Елисейският дворец, остава в голяма степен илюзорно поради липса на финансови ресурси.

Единственото, което остава на европейците е да се направи необходимият анализ на текущата ситуация и как се стигна до нея. Трябва да се установи какви са причините за тези последователни грешки и, най-вече, да се извърши подготовка за бъдещето, което изглежда изключително трудно за Европа. Малко вероятно е прибързаното споразумение между Вашингтон и Москва да осигури траен мир на континента. Най-голямата опасност, както е предупреждавал Жак Бенвил през 1919 г. относно Версайския договор, е „да се затвори раната, оставяйки инфекцията вътре“. Именно това рискува да се случи с една осакатена, икономически разрушена, политически нестабилна, но военно въоръжена до зъби Украйна, която се намира в сърцето на Европа, още повече, че ѝ беше обещано бързо присъединяване към Европейския съюз. Това е реалността, която ни очаква – далеч от „Зеления пакт“ на Урсула фон дер Лайен и още по-далеч от илюзията за американска защита, която започна да се изтегля от Европа.