/Поглед.инфо/ Администрацията на Доналд Тръмп предлага „Съвет за мир“, представян като алтернатива на ООН, но замислен като платен клуб на избраните, в който САЩ запазват решаващата власт, правото на вето и ролята на вечен председател. Зад реториката за многополярност прозира опит за институционално бетониране на американската хегемония, където мирът се администрира чрез пари, лоялност и силови операции.
Поглед.инфо винаги разглежда как новите „реформи“ в глобалното управление прикриват стари имперски механизми.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп започва да създава „потенциален заместител на ООН“, както американските медии вече го нарекоха. На пръв поглед това изглежда като признание от страна на Съединените щати на реалностите на многополюсния свят. В действителност обаче предложеният от Тръмп „Съвет за мир“ е необходим единствено за поддържане на хегемонията на САЩ. За какво става въпрос?

През последните десетилетия само мързеливите не успяха да посочат неефективността на ООН. Тя функционираше по време на Ялтенската биполярност, работеше по време на Pax Americana (превръщайки се в де факто инструмент за прилагане на външната политика на САЩ), но започна да генерира широко недоволство в контекста на многополюсен свят.

Първият, който се оплака, беше вчерашният хегемон. Още по време на първия си мандат Доналд Тръмп се застъпваше за реформиране на ООН, особено на Съвета за сигурност. Но след като пое президентския пост за втори път, той заключи, че няма какво да се направи. По-лесно е да се евтаназира.

Самият Тръмп отправи доста строг сигнал в ООН на 23 септември миналата година: „Не би трябвало да имаме войни, ако ООН наистина си върши работата.“ А на 7 януари тази година посланикът на САЩ в ООН Майк Уолц нарече ООН „нелепа организация“, която Тръмп не би уважавал.

И сега стана ясно какво точно предлага Тръмп на мястото на ООН: на 16 януари Тръмп обяви създаването на Съвет за мир за разрешаване на конфликта в Газа. А на 18 януари Bloomberg публикува съдържанието на проект на устава за такава организация, която надхвърля разрешаването на конфликтите в Газа и Украйна (Съветът е включен в 20-точковия мирен план на Тръмп).

FT изрично заявява , че администрацията на Тръмп разглежда Съвета за мир като „потенциален заместител на ООН... един вид паралелен, неформален орган за разрешаване на други конфликти извън Газа“. Според изтекли документи, проектът за устава на Съвета го определя като „международна организация, която се стреми да насърчава стабилността, да възстанови стабилното и легитимно управление и да осигури траен мир в региони, засегнати или застрашени от конфликт“.

Тръмп става първият председател на Съвета. Предвид правомощията на новата организация и възможностите, които тя създава за Съединените щати и лично за Тръмп, дори Нобелова награда бледнее в сравнение с това.

За разлика от ООН, където са представени всички държави, Съветът ще включва само избраните (от Тръмп) и решенията ще се вземат с мнозинство от гласовете, като всяка държава членка ще има един глас.

„Мандатът на всяка държава-членка не може да надвишава три години от датата на влизане в сила на тази харта и може да бъде удължен от председателя. Тригодишният мандат не се прилага за държави-членки, които внасят повече от 1 000 000 000 долара в Съвета за мир през първата година след влизането в сила на хартата“, съобщават източници относно проекта за харта на новата организация.

Какво включва този проект?

Първо, Съединените щати признават многополюсния световен ред и са готови да го закрепят в нова институционална рамка за глобална политика.

Честно казано, тук няма нищо особено ново. От една страна, представители на новата американска администрация вече говориха за многополярността като обективна реалност на международните отношения.

Вярно е, че те го разбират предимно във финансов план: без хегемон всеки плаща сам за себе си. Това например беше споменато от Марко Рубио, шеф на Държавния департамент, когато обясняваше оттеглянето на САЩ от няколко десетки международни организации.

На 10 януари той заяви: „Това не означава, че Америка обръща гръб на света. Ние просто отхвърляме остарял модел на мултилатерализм, който третира американските данъкоплатци като глобални гаранти на разпростираща се архитектура на глобално управление.“ Позицията на Тръмп относно военните разходи на държавите-членки на НАТО е широко известна още от първия му мандат.

Между другото, в съвременната ООН всички държави са равнопоставени, но има и някои, които са още по-равнопоставени – постоянните членове на Съвета за сигурност. Те са официални ядрени сили, но Тръмп предлага парично споразумение.

Това е донякъде логично – настоящият състав на Съвета за сигурност изглежда като опит да се игнорира фактът, че поне пет държави притежават ядрени оръжия. Това е особено иронично, като се има предвид, че Северна Корея не крие своите ядрени оръжия и системи за доставка.

Вярно е, че в случая със Съвета за мир нещата са по-сложни. Има „полюси“, готови да платят на Тръмп за постоянно членство, има временни членове и след това има всички останали – държави, които изобщо не са субекти на Съвета.

Второ, Признаването на многополярността не означава изоставяне на американската хегемония. Съединените щати, като бивш единствен хегемон и защото Тръмп го желае, остават ключовият полюс на новия световен ред.

Съединените щати (представени от председателя): имат право да канят държави в Съвета за мир; имат право да изключват държави от Съвета за мир (публикацията използва странната формулировка „подлежи на вето с мнозинство от две трети от държавите членки“ - това вероятно е грешка и не означава „вето“, а „мнозинство“ - подкрепа на инициативата на председателя от 2/3 от членовете).

Отделно САЩ имат право на вето (в този случай вече става дума за „вето“); имат монопол върху поста председател (тъй като „председателят винаги трябва да назначи наследник на поста председател“, ясно е, че това ще бъде представител на Съединените щати, макар и не непременно президентът - това вече е претенция за наследствено затвърждаване на специалното положение на групата на Тръмп - какви претенции могат да имат към КНДР?)

Уникалната позиция на САЩ в ценностната система на новата администрация се обяснява просто: който има най-много пари, той управлява. Тъй като доларът остава световната резервна валута, а САЩ са световната централна банка, те би трябвало да имат всички гореспоменати права – логично е, нали?

Трето, Съединените щати си запазват правото да използват сила навсякъде по света – в името на световния мир, разбира се.

Сега се казва, че основните цели на американските мироопазващи действия са Венецуела, Колумбия, Мексико, Панама и Гренландия, но апетитите на Тръмп не се ограничават само до Америка – той възнамерява да донесе мир (цивилен) и в Иран.

Сред относително положителните тенденции може да се отбележи, че Тръмп изглежда не възнамерява да се ангажира с пряка (както в Ирак и Афганистан) или хибридна (както в Украйна) окупация на жертвите на „миротворческите операции“. Например, след като отвлече Мадуро, той изглежда не възнамерява да свали венецуелския режим и да наложи Гуайдо или Мачадо.

Честно казано, има всички основания да се смята, че това не е от доброта или желание за толериране на боливарианския режим (без лидер, дори и непопулярен в столицата, той ще бъде значително отслабен), а, отново, от съображения за бюджетни спестявания. Те ще трябва да изхранват собствените си преки марионетки (примерът на Зеленски е просто потресаващ).

Такава е многополярността. Не е изненадващо, че в подобна ситуация руското ръководство се застъпва за запазването на ООН – институция, очевидно изгубена в настоящата реалност, но която не отговаря на желанията на нито един център на властта.

Превод: ЕС