/Поглед.инфо/ Наскоро, говорейки на форума “Произведено в Русия-2021” Алексей Кудрин заяви, че един от основните успехи на Русия е влизането в СТО. На това мероприятие другите изказали се започнаха да хвалят Кудрин, заявявайки, че едва ли не благодарение на него Русия е станала член на тази глобална организация.

И сега как сте, Алексей Леонидович? Сега ЕС иска от Русия 290 милиарда долара за “дискриминационната” политика в държавните поръчки. Според Съюза руските производители “неоснователно” получават предпочитане в държавните поръчки.

ЕС е възмутен от три мерки:

  1. Руските компании, които са свързани с държавата, дават заявки за конкурсите с 15-20% отстъпка. Разбира се, решението се взема в тяхна полза. Но след това уж доставчиците на стоките и услугите получават цялата сума, без да се вземе предвид отстъпката.

  2. Руските компании, които искат да купуват машиностроителна продукция от чужбина, трябва да получат съответното разрешение от комисията по замяна на вноса. В същото време за родните производители подобна мярка не действа.

  3. В държавните поръчки са налични съответните квоти за родна продукция. В редица сектори делът на руската продукция може да достигне 90%. Това се отнася особено за транспорта, оборудването, медицинските прибори и така нататък.

Общо взето, според Евросъюза, това е истинска “дискриминация”.

Разбира се, началото на такива разправии не никак свързано с икономиката, а с политиката. Чудно как ли това съвпадна със скорошните претенции на САЩ по отношение на същата тази замяна на вноса.

Съдебните разправии може да се проточат три години.И сега е доста сложно да се предскаже резултатът, както и дали Русия ще плати при вземане на негативно за нея решение.

290 милиарда долара е огромна сума, която превишава обема на Фонда за национално благосъстояние. Ако не се плати, то по цял свят може да започне “отгризване” на имуществото, което принадлежи на Русия. Макар и едва ли ще се събере такова за 290 милиарда долара. В момента е доста сложно да се прогнозират събитията.

А кой доведе ситуацията до това? Системните либерали, които ни въвлякоха в СТО. Добре, влязохме. След това дойде 2014 година. Срещу Русия бяха въведени санкции. Абсолютно противоречащи на всички правила на СТО. Защити ли ни тази търговска организация? Разбира се, че не! ;

Тоест трябваше да излезем от СТО още през 2015-2016 година, когато се разбра, че присъствието ни там е безсмислено. Единственият отрасъл, който би пострадал при излизане от СТО е металургията. Но така или иначе металурзите се справят добре.

Предполага се, че през 2014 година ЕС и САЩ нарочно не се изказват публично против руската замяна на вноса. Те очакват две неща:

  1. Дали на Русия ще ѝ се получи ефективно да проведе политиката на замяна на вноса

  2. Момента, когато сумата на “щетите” за европейските и американските производители ще скочи до космически мащаби.

В крайна сметка и двете “условия” са изпълнени. Русия успешно провежда политиката на замяна на вноса. Може би не толкова бързо, колкото ни се иска, но не може да се очаква друго. Когато са загубени навици и знания, процесът тече с усложнения. Но е важното той да тече.

Единственият извод, който сме длъжни да си направим в тази ситуация е, че СТО е същото оръдие на глобалистите, както и МВФ и Световната банка. Трябва незабавно да излезем от СТО.

Тук трябва да си спомним за Кудрин и Силуанов, които положиха всички усилия Русия да стане член на СТО. Е, Алексей и Антон, помогнаха ли ни вашите глобалисти?

Превод: В. Сергеев