/Поглед.инфо/ Днешната западна пропагандна кампания се прави по същите модели и шаблони като пропагандната машина на Гьобелс.

На някои може да се стори, че човечеството никога не е виждало толкова буйни лъжи, клевети, злонамерени инсинуации и отвратителни инсценировки. Но всъщност това, което се случва сега, не е нищо ново. Всичко това вече се е случвало повече от веднъж в миналото на човечеството или по-скоро това, което условно може да се нарече „модерна западна цивилизация“. Цялата му история е, между другото, и безславна хроника на кървави военни кампании, грабителски войни, които винаги са били придружени от рязко изостряне на това, което се нарича пропаганда или „психологическа война“.

За пореден път, следвайки примера на западните „теоретици“, сега срамежливо заменихме тези термини със сладкозвучните и измамни фрази „мека сила“ и „информационна“ война. Забравете за „меката сила“ – дори нейният автор, професорът от Харвард Джоузеф Най, изостави този термин. И лавината от лъжи и клевети не може да се нарече „информация“ по никакъв начин - тя и близко не се доближава до нея.

Това, което се случва днес, всъщност е откровена и агресивна пропагандна война и в западния смисъл на пропаганда, чието съдържание е описано най-добре от Енциклопедия Британика: „Пропаганда, разпространение на информация – факти, аргументи, слухове, полуистини, или лъжи (подчертаването мое), за да повлияят на общественото мнение. Фактите в настоящата антируска кампания отдавна не се виждат, но слуховете, полуистините и лъжите се носят в изобилие.

Но нека се върнем към историята и да се опитаме да пробягаме в „галоп из Европа“, така да се каже.

Основите на съвременната пропаганда са положени от жестоките владетели на Древен Рим и дори на същата Древна Гърция, към която обаче, благодарение на митовете, които са стигнали до нас, ние се отнасяме с известна народна симпатия. Именно от тях в наше време дойде практиката на организиране на провокации, мощната манипулация на общественото мнение чрез разпространение на фалшиви слухове, сплашване със зверствата на врага, преувеличаване на собствените военни постижения и на загубите на врага.

С всеки изминал век тази практика се подобрява все повече и повече. Това ясно показа периодът на т. нар. „кръстоносни походи“. За да се насърчат хората да участват в тях, са използвани всички същите методи – обещания, надежди, измама, откровени лъжи и сплашване. Именно през този период се разработват и пропагандни инструменти, които също са характерни за съвременния свят, а именно разпространението на слухове за „зверствата” на врага – а тогава това са „сарацините”, – разпалването на омраза между държави от Изтока.

Между другото, именно на Ватикана дължим появата на самия термин „пропаганда“, тъй като през 1622 г. с указ на папа Григорий XV е създадена организацията Congregatio de Propaganda Fide (Конгрегация за разпространение на вярата). Всъщност за първи път беше създаден център, който провеждаше систематична пропагандна кампания в световен мащаб.

19-ти век има значителен принос за развитието на пропагандата. Наполеон, може би първият от владетелите, го направи неразделна част от държавната политика. Веднъж дори каза: „Два враждебни вестника са по-опасни от стохилядна армия“.

А победният поход на руската армия из Европа след поражението на наполеоновите войни беше придружен от рязък прилив на злобна антируска истерия, доста подобна на това, което се случва днес в европейските медии. Руснаците са варвари, дошли в Европа, за да ограбват, изнасилват и убиват цивилни – това накратко беше нейната същност. Не звучи ли до болка познато?

Показателно е, че след съкрушителното поражение на наполеоновите войски и освобождението на Европа от нашите войски, враговете на Русия започнаха още по-широка антируска кампания. Абсолютно същото се случи сто години след края на Втората световна война, когато СССР изигра решаваща роля в победата над фашизма.

В това отношение не мога да не цитирам Фьодор Тютчев, когото познаваме добре като поет, но рядко си спомняме, че той беше дипломат по професия, но по дух първият и много ефективен руски пропагандист, който сам свърши гигантска работа по опровергаване на клеветата срещу Русия . В едно от произведенията си той пише: „Тази сила, която поколението от 1813 г. приветства с благороден ентусиазъм, успя с помощта на рефрен, постоянно повтарян на сегашното поколение, ... да се превърне в чудовище за повечето хора на нашето време.” В резултат на това, оплаква се той, на Русия се гледа като на "някакъв вид канибал на 19-ти век".

Да преминем към 20-ти век, който е по-близък до нас. Той, или по-скоро Първата световна война, направи възможно най-накрая да се формулират основните принципи на пропагандата във военно време. Пионерите на системния подход към военната пропаганда са британците. Те се „тренираха” добре по време на англо-бурската война в края на миналия век, в която симпатиите на много държави бяха на страната на бурите – първите европейски заселници в Африка. Тогава британската преса измисли стотици истории за техните зверства. И дори е заснето „нападението“ срещу палатките на Червения кръст, пълни с ранени. По-късно се оказа, че това е постановка с участието на актьора Хемпстед Хийт.

По същото време се ражда концепцията, която по-късно е наречена „пропаганда на ужасите“.

Тази „пропаганда на ужасите“ процъфтява най-пищно по време на Първата световна война. Във Великобритания идеологически лидер на този вид пропаганда е един от основателите на английската преса, „благородният“ лорд Нортклиф. Той обединява различните пропагандни органи, които досега са съществували самостоятелно, и ги превръща в един от най-важните инструменти на войната. Лойд Джордж му пише след подписването на мира:

„Имам много преки доказателства за успеха на вашата безценна работа, която допринесе много за поражението на врага“.

Една от най-успешните кампании на английските пропагандисти е т. нар. „Лиежска трагедия“. „Очевидци“ разказаха пред пресата за жестокостта на германците, които уж са видели, как са отрязани ръцете на децата, как германски офицери и войници са изнасилили 20 белгийски момичета на пазарния площад в Лиеж, как германски войници намушкват двегодишно дете дете с щикове и отрязват гърдите на селянка в Мейн, как измъчват католически свещеници, като ги обесват на камбаните, как се подиграват и гаврят с монахини.

Комисия от юристи и историци, оглавявана от лорд Брус, бившия британски посланик в Съединените щати, дори изготви доклад, в който се посочва, че „убийствата, похотта и грабежите царуват в много части на Белгия в мащаб, несравним с всички други войни между цивилизованите нации през последните три века."

В същото време в пресата беше хвърлена мерзостта, че германците уж преработват труповете на войници, свои и чужди, в стеарин и фураж за свине. Едва след края на войната истината изплува на бял свят – специална комисия не потвърди нито един случай на зверство, цитиран в доклада.

Германците от своя страна също не отбягваха това, което сега се нарича "фейкове". „Пропагандата на ужаса“ на руската инвазия в Източна Прусия продължава в германската преса до самия край на войната. Темите са абсолютно същите – руските войници изнасилват германки, убиват деца, ограбват населението.

Историите за зверства направиха възможно представянето на война срещу такъв противник като праведен, като отстояване на „ценностите на цивилизацията“ пред лицето на варварството. Не е ли същото, което виждаме сега, ако четем западните и украинските медии и социални мрежи?

Но „пропагандата на ужасите“ процъфтява най-пищно с появата на Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер. В добре познатата си книга „Mein Kampf“ (забранена в Руската федерация) фюрерът е много откровен: „Пропагандата не трябва да бъде обективна. Не трябва да се занимава с търсене на истината, а след това правилно и адекватно да я представя на масите, ако тази истина работи за интересите на другите. Вместо това тя трябва непрекъснато да служи само на собствените ни интереси."

„Пропагандата всъщност е средство и затова трябва да се разглежда само от гледна точка на „цел“, добавя той. Все едно добре известното - "целта оправдава средствата".

Укрепвайки се на власт след собствена организирана провокация с опожаряването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. , Хитлер незабавно създава Министерството на пропагандата, оглавявано от "доктора" Йозеф Гьобелс. Резултатът от дейността му е създаването на безпрецедентен по мащаб държавен пропаганден апарат, който обхваща както граждански, така и военни структури.

Основната му задача беше да положи идеологическа основа за унищожаването в името на „великия германски народ“ на евреи, комунисти и всички други „второкласни хора“ и за тази цел да подготви общественото мнение за необходимостта от водене на война. „Рунаците не са народ в общоприетия смисъл на думата, а тълпа, която разкрива ярко изразени животински черти“, заявява например Гьобелс.

И нацистите успяха перфектно в тази „нацификация“ на Германия, така както между другото – не мога да не прехвърля историческия мост – успяха да направят това в днешна Украйна.

За популяризиране на тези идеи във Вермахта дори се създават „пропагандни роти“, които през 1943 г. са обособени в специален клон на армията. Общият им брой по това време е около 15 хиляди души.

Отново, гледайки днешния ден, виждаме, че в украинската армия има подобни части. И именно една от тях, съдейки по информацията, получена в медиите, организира постановката с „клането” в Буча.

Само преди няколко години в Руския държавен военен архив (РГВА) бяха открити копия от Протоколите от тайните срещи на Гьобелс, които бяха споменати на Нюрнбергския процес и се смятаха за изгубени. Именно на тези срещи се разработва стратегията на пропагандната война срещу СССР и неговите съюзници. На един от тях през октомври 1941 г. Гьобелс например забранява да се наричат съветските войници войници, за да не може никой да сравнява тези „животни и чудовища“ с войниците на Райха.

Провалът на блицкрига и настъплението срещу Москва, международното възхищение от устойчивостта на обсадения Ленинград, а след това и поражението на фашистката армия край Сталинград - всички тези събития, които не са предвидени от "концепцията за превъзходство", предизвикаха сериозен "дискомфорт" в Берлин и изискваха корекции в дейността на нацистката пропагандна машина.

На един от брифингите Гьобелс заявява: „Това, което ни се противопоставя тук в руската масова душа, не е нищо друго освен примитивната животинска същност на славяните. Има съзнателни същества, които са твърде способни на съпротива, защото са също толкова дефектни. Уличният мелез е по-издръжлив и от чистокръвното овчарско куче. Но това не прави уличния мелез по-завършен. Плъхът също е по-издръжлив от домашното животно...“ Той призова за отделяне на „смелостта и героизма на германски войник от примитивната животинска сдържаност на болшевик“. Ето един такъв отвратителен всъщност, но откровен цитат.

Колкото повече Германия понесе загуби на Източния фронт, толкова повече Гьобелс се опитваше да създаде алтернативна картина на света за вътрешната и външна публика. Но дали украинската и западната пропаганда не правят същото сега, разказвайки за „невероятните успехи“ на въоръжените сили на Украйна в битки с „руските окупатори“?

Почти три месеца поражението на армията на Паулус се пази в тайна от германците. Едва на 4 февруари 1942 г. германските вестници излизат с редакционни статии, в които се опитват да представят поражението като победа. "Фюрерът почита героите на Сталинград. Паулус е повишен в чин фелдмаршал." Отново неволно изниква асоциация с по-мащабните скорошни събития на Змийския остров, чиито нещастни защитници с пълна сила се предадоха на руските войски, а Киев ги „обяви за мъртви“ и ги издигна в ранг на герои.

С отдалечаването на Червената армия нацистката пропаганда започва да вдъхновява бюргерите, че единственият начин да се спрат „варварските орди от руски комунисти“ е да се дадат последните сили и средства на фронта, да се присъединят към опълчението на Фолксштурм. Пресата безкрайно хвърляше това, което сега се нарича фейкове, за зверствата на съветските войници, как те изнасилват всичко, което се движи, ограбват къщи, убиват жени и възрастни хора, дори не щадят деца. Дали не по тази инструкция Киев започна да раздава оръжие на всички и да създава така наречените „териториални бататльони“?

За нацистката пропагандна машина може да се говори безкрайно, но мисля, че вече е ясно, че настоящата украинска и европейска пропагандна кампания се прави по едни и същи шаблони и шаблони.

Едва ли си струва да повтаряме колко пъти тези нацистки пропагандни техники са били използвани от Запада през последните десетилетия. За епруветката с бял прах, която беше демонстрирана в Съвета за сигурност на ООН от тогавашния държавен секретар на САЩ Колин Пауъл, за да оправдае агресията срещу Ирак, някак си дори е неудобно да се напомня в едно прилично общество, както и за безкрайните продукции на прословутите "бели каски" в Близкия изток.

Позволете ми само още веднъж да цитирам един от малкото истински мислещи хора в Съединените щати, пенсионираният полковник от армията на САЩ Дъглас Макгрегър: „Видях как се случва с Буча в Ирак през 2002 и 2003 г. Видях го на Балканите във връзка с какво се случи в Босна и след това в Косово. Когато има такова единство в американските и западните медии и такъв идеален момент, тази изключителна експлозия от омраза, критика към Русия, която избухва на сцената почти веднага, всички казват едно и също нещо по едно и също време - когато това се случи, това е много подозрително.

Едва ли е изненадващо, че Западът и режимът в Киев под негово управление използват моделите и техниките от миналото, за да очернят Русия и нейната специална военна операция. Нищо не е ново под слънцето и, както показва историята, подобни отвратителни методи са здраво залегнали в генома на западноевропейските политици, особено като се има предвид, че дядовците на редица водещи западногермански политици са заемали високи постове в Третия райх.

Историята ни учи, че мощната „черна пропаганда“ все още не означава победа във войната. Хитлер се самоубива, а Гьобелс отравя шестте си деца на 1 май 1945 г., а след това той и съпругата му се самоубиват и телата им са изгорени. Нюрнбергските процеси срещу военнопрестъпниците сложиха край на този ужасен период.

Сигурен съм, че същият процес неминуемо ще очаква и сегашните украински нацисти, лидерите на киевската хунта, както и техните западни покровители, цялата тази банда военнопрестъпници – Байдън, Джонсън, Шолц и други макрони. Вашето място, господа, е в кофата за боклук.

Превод: ЕС

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?