/Поглед.инфо/ В края на октомври, точно преди президентските избори в Съединените щати, руският президент Владимир Путин направи предложение на американците да запазят основните разпоредби на практически погребания договор за ядрените сили със среден обсег (ДРСМО). Споразумението, от което САЩ се оттеглиха още през август миналата година, изведнъж се оказа в центъра на вниманието на руския президент - вероятно не случайно. Генерал-полковник Леонид Ивашов, член на Генералния съвет на Партията на делото, разказва какво може да стои зад предложението на руския президент.
Защо Владимир Путин реши да повдигне този въпрос сега? Струва ли си?
Трябваше да говоря по тази тема в навечерието на оттеглянето на САЩ от ДРСМО. По това време много руснаци бяха в паническо настроение и трябваше да обясня, че не си струва да очакваме незабавен удар от ракети със среден и малък обсег. Дори само поради причината, че от всяка страна има не повече от десетина разположени. А САЩ и Русия имат много повече междуконтинентални оръжия от такива със среден обсег. А силата на бойните глави на стратегически носители на далечни разстояния е в пъти по-голяма.
Значи не трябва да се страхувате от войната?
Няма открит въоръжен конфликт, особено с използването на стратегически ядрени сили, но хибридният - студен - да. Той не е спирал срещу Русия. И изведнъж президентът на Руската федерация изпраща предложения, чиято същност е, че нито САЩ, нито Руската федерация трябва да разполагат ракети със среден обсег в Европа. За да привлече вниманието на американците, Путин всъщност признава присъствието на крилата ракета със среден обсег 9М729 в Калининградска област, чието разполагане е причината САЩ да обвинят Русия в нарушаване на ДРСМО. Той също така заявява, че Руската федерация няма да разположи този тип ракети в европейската част на страната си и предлага да се организират проверки както на руската ракета, така и на американските системи за противоракетна отбрана “Иджис Ашор” в пускови установки МК-41 в базите на САЩ и НАТО в Европа, които, според Москва могат да се използват като ударни системи със среден обсег. Това, според руската страна, би могло да запази основните разпоредби на ДРСМО на реципрочна основа.
За европейците тази стъпка е напълно приемлива, тъй като всъщност не искат дори възможна размяна на ядрени удари между Русия и САЩ в европейските столици, командните пунктове на НАТО и американските военни съоръжения в Европа. Освен това за Съединените щати сега започва мъртъв сезон за приемане на каквито и да е решения, който ще продължи до встъпването на новоизбрания президент в длъжност към края на януари 2021 година. Всъщност мисля, че след не по-рано от половин-една година, докато формира нов екип, едва тогава ще протегне ръка към предложението на руския президент.
Какво подтикна Владимир Путин да направи спешното изявление по ДРСМО? Не можеше просто да „стреля във въздуха“.
Не би могъл и причината трябва да се търси в други събития, най-вероятно не свързани с ядрените оръжия. Нека обърнем внимание на темите на европейските (и руските) средства за масова информация и да разберем, че напоследък те със завидна интензивност споменават проекта „Северен поток 2“. Полша наложи на „Газпром“ милиарди долари глоби за нарушаване на полското законодателство по време на строителството на „Северен поток 2“, въпреки че нито един метър от този тръбопровод не преминава през полска територия. Украинският "Нафтогаз" подкрепи разширяването на санкциите срещу "Северен поток 2". Руският кораб за полагане на тръби "Академик Черски", трудно възстановен, се премести към бреговете на Германия. Веднага десетки военни кораби и граждански кораби на НАТО започнаха учения в района на остров Борнхолм за търсене на изхвърлени химически боеприпаси от Втората световна война (по трасето на тръбопровода). Путин нарече турския си колега Реджеп Тайип Ердоган надежден партньор и посочи Турция като пример за ЕС в ситуацията със „Северен поток 2“, руското външно министерство говори за въздействието на резултатите от президентските избори в САЩ върху завършването на проекта „Северен поток 2“.
Доставките на шистов газ за европейския пазар са от значение както за републиканците, така и за демократите. Руският газ е основният конкурент на американския, така че проблемът с газа в триъгълника САЩ-Европа-Русия не само продължава, но и се задълбочава. Решението все още се взема от европейците. Германия търси помирителни решения както за САЩ, така и за Русия.
В същото време пръстените на анакондата се свиват около Русия. И англосаксонците инициират това притискане. Всяка причина - било то Скрипал, Навални, събитията в Беларус, Нагорни Карабах. Следващата по ред е Молдова, вероятно Киргизстан: те ще бъдат използвани за свиване на руските пространства - политически и икономически. Веднага след като вътрешното политическо положение в САЩ се успокои, те ще приемат руския газ сериозно, за да не го пуснат в Европа. За Съединените щати няма да е трудно да притиснат „Турски поток“, въпреки почестите, дадени на Ердоган от руското ръководство.
Затова Путин хвърля този ядрено-ракетен коз на европейското газово поле, за да пречупи съмненията сред част от европейците по отношение на “Северен поток-2” в периода на полувластие в САЩ. Дори и този коз да не звучи съвсем икономически, в края на краищата нашите опоненти също използват най-различни оръжия. Наскоро два американски стратегически бомбардировача Б-52 “се разходиха” по границите на Русия и имитираха нанасяне на удари по Крим. Но днес всъщност в рамките на хибридната война американците използват нови видове средства за масово поразяване, които днес са по-страшни от ядреното.
Превод: В. Сергеев