/Поглед.инфо/ Кой не знае крилатата фраза: „Нищо лично, само бизнес“? Принадлежи на Ал Капоне. Днес тази фраза се превърна в мотото на Силициевата мафия - американските ИТ корпорации „Епъл“, „Амазон“, „Фейсбук“, „Алфабет“, „Майкрософт“, разположени в Силициевата долина, Калифорния. И не е лъжа да се сравняват водещите американски ИТ корпорации с организирана престъпна група.
Има много примери как тези корпорации нарушават закона. Понякога подобни инциденти достигат до съдилищата или публичните разследвания. Последният пример е публичното изслушване в Конгреса на САЩ в края на юли 2020 г. на лидерите на „голямата четворка“ - „Епъл“, „Амазон“, „Фейсбук“, „Гугъл“. Изслушването се проведе в подкомитета на Камарата на представителите на САЩ по антитръстовата политика. Причината за процедурите бяха фактите за грубо нарушаване на американското антимонополно законодателство от ИТ корпорациите, което според конгресмените застрашава интересите на американските граждани и отслабва страната икономически и политически.
Ще говоря за тези изслушвания, проведени на 29 юли, в една от следващите статии и сега бих искал да обърна вашето внимание на факта, че американските ИТ корпорации нарушават законите не само на САЩ, но и на други държави. Същността на тези нарушения е, че като получат достъп до стотици милиони, милиарди хора, чрез електронни услуги, те започват целенасочено да натрупват, обработват и съхраняват получената информация. И го използват в три основни области: 1) за да развият и разширят собствения си бизнес; 2) да продават информация на други компании; 3) да прехвърлят информация към правоприлагащите органи и специалните служби.
Първите две посоки са насочени към увеличаване на печалбата. Третата област няма пряк търговски ефект, но предоставя на американските ИТ корпорации държавна подкрепа (особено на дълбоката държава).
Активното сътрудничество на ИТ корпорациите с държавата в Съединените щати започва след 11 септември 2001 г., когато е приет Законът за патриотите. Тогава беше въведена опростена процедура за достъп на американските правителствени служби и организации до лична поверителна информация от базите данни на ИТ корпорациите. ФБР, ЦРУ и други разузнавателни агенции получиха такъв достъп без съдебна заповед въз основа на писмо за искане. Редица политици и общественици в Америка се опитаха да оспорват тази иновация, която нарушава правата на гражданин, залегнали в Конституцията на САЩ, но за американските власти конституцията отдавна престава да бъде закон.
10 години след 11 септември броят на исканията за поверителна информация за американски и неамерикански граждани от компетентните американски власти започна да се измерва в хилядите всеки месец. Така през първата половина на 2011 г. властите изпратиха 5 950 заявки до „Гугъл“ за около 11 057 потребители. Компанията предаде необходимите данни в 93% от случаите.
Под знамето на "обща борба с международния тероризъм" Вашингтон разрешава да бъдат отправяни искания до американските ИТ корпорации и други държави, включително Руската федерация. През първата половина на 2011 г. от Русия бяха получени 42 заявки за данни от 47 потребители. Никой от тях не беше доволен. И ето данните за заявките за цялата 2015 г. до „Гугъл“. Американските правителствени агенции отправят 12 523 искания относно поверителни данни за 27 125 сметки, като 79% от тях са получили задоволителен отговор. Руските власти изпратиха само 257 запитвания относно 433 потребители, но само 7% от запитванията получиха положителен резултат. Това е еднопосочна улица.
В много случаи връзката между американските ИТ корпорации и съответните американски органи не се ограничава до еднократен трансфер на информация. По искане (или по заявка) на американските правителствени агенции ИТ корпорацията може да държи обекта под постоянно наблюдение за неограничен период от време. В писмо с искане за еднократно получаване на информация обикновено има напомняне, че не е необходимо да блокирате акаунта на обекта, трябва да продължите мониторинга. В британската преса в началото на 2015 г. се появи информация, че ръководството на „Уикилийкс“ се обърна към „Гугъл“ с искане да обясни дългосрочното прехвърляне на информация за личната кореспонденция на някои служители на уебсайта към ФБР. Според доклади, информация за трима служители е била предадена за тригодишен период. Джулиан Асанж, ръководител на „Уикилийкс“, каза през есента на 2014 г., че „Гугъл“ е участвал в шпионаж по искане на ФБР, НСА и други американски ведомства.
До 2013 г. „Гугъл“ и другите американски ИТ корпорации обещаха да пазят в строга тайна фактите на американските разузнавателни служби, които търсят информация за гражданите, и фактите за постоянен мониторинг на тях по искане на тези услуги. Някои отворени информации започнаха да се появяват едва от момента, в който започнаха да се появяват непланирани течове на информация.
През 2016 г. станаха известни връзките на „Гугъл“ с правителството на САЩ, ръководството на Европейския съюз и правителствата на страните-членки на ЕС. Информацията беше публикувана от организацията Campaign for Accountability (CfA). Докладът на CfA предоставя изумителни факти за лобистките дейности на „Гугъл“. По време на мандата на Барак Обама от януари 2009 г. до 31 октомври 2015 г. лобистите на „Гугъл“ посетиха Белия дом повече от 427 пъти. В същото време 21 срещи с президента Обама бяха записани зад затворени врати и много ограничен кръг от участници.
И ето по-нови данни за лобирането на американските ИТ корпорации. Google, Amazon, Facebook и Apple са похарчили общо 54,5 милиона долара, лобирайки интересите си във Вашингтон през последните дванадесет месеца (средата на 2019 г. до средата на 2020 г.), което е 35% повече от 2015 г. и почти 500 процента повече в сравнение с 2010 г.
През 2011 г. Европейската комисия обвини корпорацията в злоупотреба с господстващото си положение на европейския пазар. По-специално делът на търсачката „Гугъл“ на пазара за онлайн търсене в ЕС достигна 90%. Също така европейските компании, които разработиха мобилни приложения, по някаква причина почти изключително използваха системата „Андроид“, собственост на „Гугъл“. За да се пребори с обвиненията в ЕС, компанията е поела по пътя на закупуване на европейски служители, като ги е наемала за добре платени позиции. През 2011 г. компанията нае 18 европейски служители - повече от удвояването на броя през 2010 г. и повече от три пъти повече за всяка година от края на века. Както бе отбелязано в проучването CfA, в Европа „Гугъл“ обръща специално внимание на Великобритания. От 2005 г. броят на наетите британски служители е най-малко 26. Във Великобритания корпорацията е наела служители от поне 17 отдела, включително Министерството на външните работи, вътрешния офис, образованието, транспорта, кабинета на министър-председателя и Министерството на финансите. Назначените служители помогнаха на компанията не само да се пребори с атаките на антимонополните служби, но и да сключи нови договори на европейския пазар. Както е отбелязано в доклада на CfA, „Гугъл“ наема членове на Европейския парламент, представители на НАТО, полското министерство на икономиката, Министерството на външните работи на Литва, Министерството на правосъдието на Испания и др. Петима от „вербуваните“ хора завършиха пълен цикъл - първо напуснаха правителството за „Гугъл“, а след това отново се върнаха да работят във властта.
Процесът на сближаване на американските компетентни органи и ИТ компаниите продължи през 2018 г., когато в САЩ беше приет т. нар. Закон за облаците. Пълното му име е Clarifying Lawful Overseas Use of Data Act, „акт, изясняващ законното използване на данни в чужбина“. Законът законно позволява на правоохранителните агенции на САЩ, при спазване на съдебно разпореждане, да получават от американски ИТ компании данни на американски граждани, съхранявани за тях, където и да се намират тези данни, включително в чужбина (на отдалечени сървъри като важна част от облачните системи).
Особена голяма тема е използването от американските разузнавателни служби на информационни канали на американските ИТ компании за въздействие върху общественото съзнание на други страни, предизвикване на вълнения, влияние върху хода на политическите избори, дискредитиране на определени политици. Така „Роскомнадзор“ обвини „Фейсбук“ и „Гугъл“ в незаконно разпространение на политически материали в "деня на мълчанието" преди изборите на депутати на 9 септември 2019 г., което може да се счита за "намеса в суверенните дела на Русия и препятствие на демократичните избори".
От 2020 г. връзката между американското правителство и американския ИТ бизнес може да влезе в нова фаза. Инициатор за задълбочаване на сътрудничеството беше „Гугъл“. В края на януари 2020 г. той обяви, че започва да взема пари от специалните служби и полицията за данни на потребителите. Ценоразписът беше публикуван: предоставяне на исканата информация от базата данни - 45 долара; подслушване на телефонни разговори - 60 долара, провеждане на „търсене“ (събиране на необходимата информация при поискване) - 245 долара.
Американските юристи отбелязват, че законът позволява събирането на подобни такси от правителствените агенции, но засега американските ИТ компании не са използвали това право. Преди десет години Силициевата мафия все още беше силно зависима от разузнавателните и правоохранителните агенции на САЩ. Сега картината се промени: компетентните органи станаха силно зависими от Силициевата мафия. Бившият американски служител на НСА Едуард Сноудън, в книгата си „Постоянен запис“, публикувана през 2019 г., отбелязва, че разузнавателните възможности на американските ИТ компании днес далеч надхвърлят тези на НСА. „Гугъл“ оправдава новите правила на играта с непрекъснато нарастващия обем заявки от властите. Следователно, прехвърлянето на отношенията на дружеството с властите на платена основа. Тук си спомняте думите на Ал Капоне: "Нищо лично, просто бизнес" ...
Превод: В. Сергеев