/Поглед.инфо/ Външните министерства на Беларус и Украйна обмениха сурови изявления по темата за белоруските протести. Отношенията между двете страни, доскоро балансирани на ръба на приятелството, се изплъзват в открито враждебни. Изненадващо е, че именно Киев демонстрира враждебност, докато Минск само се озърта в отговор. Защо?

В Русия мнозина бяха възмутени, че Александър Лукашенко поддържаше близки и приятелски отношения с режима в Киев. На Минск с право му посочваха, че този режим е не само антируски, но и антибелоруски. Украинският национализъм със своите възгледи към историята разглежда днешна Беларус с нейните възгледи като враждебна държава, а външните спонсори на Майдана се стремят да проведат цветни революции във всички страни на постсъветското пространство, включително в Беларус.

Следователно, смятаха в Русия, Батька трябваше да помогне на Москва да защитава „руския свят“ и нашия общ суверенитет от заплахите, идващи от Киев. Да защитава включително и в Донбас. Александър Лукашенко обаче имаше различна гледна точка. Традиционно считайки себе си за най-умния и хитър, той реши да делегира защитата на общата кауза на Русия, а самият той пое минимални рискове и се зае да извлича изгода.

Под първото се има предвид към сътрудничество и дори колаборационизъм с режима на Киев. Самият белоруски президент обясни, че не може да си позволи да се кара с южната си съседка, с която Беларус има почти 1100 километра обща граница - бойците могат да проникнат през нея в случай на конфликт между Минск и Киев. Както и да е, в рамките на този курс Батька не призна Крим и беше изключително студен към милициите в ДНР и ЛНР. Онези белоруски доброволци, които отидоха да защитават „руския свят” там (и самият Лукашенко като част от този свят), бяха официално преследвани от Минск по лична заповед на президента.

Що се отнася до изгодата, Батька се аргументира, че Беларус може да спечели добри пари от руско-украинската кавга. На първо място икономически. Минск се превърна в транзитна точка за руско-украинските полети и посредник в търговското сътрудничество между двете страни (следвайки примера как Беларус използва руско-европейския конфликт за „износ на белоруски скариди“).

Но Минск също започна да работи от политическа гледна точка: именно в белоруската столица протича процесът на уреждане на украинския военен конфликт, благодарение на който Лукашенко се вписва в световната сцена като важен и необходим посредник.

Не го разбра правилно

Ако пренебрегнем емоциите и чувствата (вяра в справедливостта, благоприличието и братството), е лесно да намерим логика в позицията на Лукашенко.

Тъй като не вярваше, че дължи нещо на Москва (приказките за руско-белоруското братство и единство се използват от Батька основно за укрепване на вътрешнополитическите му позиции и за изтегляне на поредните субсидии за белоруската икономика от Руската федерация), той е решил да се държи като прагматик. Сега обаче тази „прагматична позиция“ доведе до това Украйна да даде своя принос за вътрешната политическа нестабилност на Беларус.

Основната грешка на Батька беше, че по някаква причина той счита Украйна, първо, за суверенна и второ - за държава. Убеден е, че тя ще действа в съответствие с националните си интереси: да поддържа работни отношения с Беларус, да го използва като прозорец към руския пазар и да оцени благосклонността на президента.

Националните интереси на днешна Украйна обаче са второстепенни в сравнение с желанието на нейните външни господари и желанията на пасионарното националистическо малцинство, което действа безнаказано в страната и дори е установило нещо като монопол върху уличното насилие. И интересите на тези играчи са Киев да подкрепи опита за преврат в Минск.

Ето защо Украйна предприе редица враждебни стъпки към Лукашенко. Например, тя не призна резултатите от изборите, като даде да се разбере, че се интересува от резултат, който би откъснал Минск от Москва.

„Нуждаем се от независим, демократичен Беларус. Фамилното име на този, който стои начело на такъв Беларус, няма значение за нас “, каза ръководителят на украинското външно министерство Дмитрий Кулеба.

Дипломатически престрелки

Тъй като не успя да свали Батька в движение, сега Киев открито призовава Минск да проведе повторни избори. И не само призовава - президентът Владимир Зеленски (според някои оценки церемониална фигура в украинското правителство) учи Лукашенко как да управлява страната.

„Нека си представим, че бях уверен в себе си и съм уверен в избора на хората. Как мога да успокоя всички? Определено бих казал: „Ще има ново гласуване до месец. И аз се кандидатирам на нови избори. Който друг иска да участва - да дава! “. Бих поканил всички международни наблюдатели. Бих казал на народа на Беларус: "Моля, изберете когото искате." И след този резултат няма да има повече въпроси. Убеден съм в това. Ако Александър Григориевич спечели, той печели. Ако някой друг спечели, то той печели. Но всички биха били спокойни, няма да има кръв и това ще влезе в историята “, обясни ръководителят на Украйна.

„В този откровено труден за страната ни момент, бих искал да почувствам някаква подкрепа или поне разбиране, а не да слушам съвети, вече износени от всички страни. Сега определено не ни трябват“, заяви Анатолий Глаз, прессекретар на белоруското МВнР. „Според нас украинското ръководство има много по-важни въпроси за години напред, които трябва да се решават всеки ден в тяхната страна, а не да дават съвети на съседите.“

От своя страна украинското външно министерство направо нагруби:

„За нас Беларус е съседна държава, с която винаги сме се стремили и се стремим към приятелски отношения. Разбираме емоционалното претоварване на нашите колеги от белоруското МВнР, но ви съветваме да не отхвърляте ценни приятелски съвети. Опитът от украинската революция на достойнството учи точно, че да не се вслушваш в мнението на обществото и съветите на приятели, а вместо това да си проправиш път с бухалки е пътят до никъде. Искрено желаем Беларус да премине всички изпитания с достойнство, да укрепи своята независимост и демокрация”, гласи съобщението на министерството.

Техен ред

Естествено, Киев ще помогне на Минск да премине изпитанията, но действайки по логиката на самия Лукашенко и печелейки пари от белоруските проблеми. Украйна вече получава европейски субсидии за идеологическото „подхранване“ на белоруския протест (което ще продължи дълго време). Всъщност самите украински служители учат белоруската опозиция: например, те настояват да не се разстройва, че ЕС не ѝ е предоставил необходимата материална помощ.

"По време на Майдана и Революцията на достойнството почувствахме политическа подкрепа, изявления от Запада, но машината на подкрепа наистина заработи, когато беше подписано Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС", обяснява украинският външен министър Дмитрий Кулеба.

Киев, както изглежда, е уверен, че Лукашенко ще остави тези действия без съответния отговор. И Батька дава основания за това. След като Украйна извика посланика от Минск за консултации, Беларус не ѝ отговори реципрочно.

Белоруският президент се страхува да не изгуби местата си за хранене в Киев, а Украйна намеква, че в случай на ескалация може да лиши Батька от такива. На въпрос дали преговорите за споразумение в Донбас трябва да продължат да се водят в Минск, Зеленски отговори неопределено. Отбелязвайки, че „форматът изобщо не зависи от мястото на провеждане или от града или мястото - зависи единствено от хората, участващи в Тристранната контактна група“, той добави, че „твърде рано е да се говори за промяна на града и ми се струва, че това не е правилно, особено сега”.

Именно от този момент Лукашенко започва да прилича донякъде на Виктор Янукович, бившият президент на Украйна, който под заплахата да загуби „местата си за хранене“ се побоя да реагира остро и адекватно. Това, припомняме, го докара в Ростов. И ако Александър Лукашенко продължава със своите хитри планове, тогава рискува да му стане съсед.

Превод: В. Сергеев