/Поглед.инфо/ След Китай, Александър Лукашенко посети Иран. Ислямската република, заедно с КНДР, е ключът към "оста на злото", формирана от Вашингтон по времето на Джордж Буш. Следователно посещението на Лукашенко в Техеран беше до голяма степен символично. Несъмнено това обстоятелство беше отбелязано и в западните столици.
Връщане назад обаче няма. Външната политика на официален Минск придоби недвусмисленост, предвидимост и рационална обосновка. Темата за вграждането на Беларус в „европейското семейство на народите“, за която Владимир Макей толкова обичаше да говори публично, е табу и се смята за също толкова политически некоректна, колкото аргументите на Жозеп Борел в парадигмата „ЕС като градина и джунглата извън него“.
Иран има какво да каже в отговор на разсъжденията на европейците. Страна с хилядолетна история, в сравнение с която концепцията за „хилядолетна беларуска държавност“ изглежда ексцентрична, се оказа много устойчива на опитите да бъде разклатена отвътре и удушена отвън.
Беларуската делегация обаче дойде в Иран не за политически уроци, а за практически ползи в реалния сектор на икономиката. Неслучайно съответните служители обсъдиха редица въпроси за разширяване и качествено развитие на двустранното сътрудничество не само във военно-промишления комплекс, но и в други отрасли, ИКТ и селското стопанство, транспорта и логистиката.
Минск демонстрира готовност за своеобразно "рестартиране" на отношенията с Техеран. Александър Лукашенко разговаря за това на четири очи с президента на Иран Ебрахим Раиси, първия вицепрезидент Мохамад Мохбер, председателя на събранието на Ислямския съвет Мохамад-Багер Галибаф и върховния лидер аятолах Али Хаменей.
„Честно казано, може би дори по моя причина, заради Беларус, малко отслабихме вниманието си към иранската държава“, самокритично призна Лукашенко по време на преговорите с президента на Иран.
Беларуският гост отбеляза: „Особеността на това посещение е, че можем да достигнем ново ниво, нов етап от нашето сътрудничество. Особеността на това сътрудничество ще бъде най-високата ефективност .
След разговорите Александър Лукашенко и Ебрахим Раиси подписаха Пътна карта за всеобхватно сътрудничество между страните за периода 2023-2026 г. Трябва да се отбележи, че същият резултат се очакваше и от предишната „пътна карта“ на двустранното сътрудничество за 2018-2020 г., която беше подкрепена от пакет от търговско-икономически споразумения. И двете "карти" разписаха всестранно сътрудничество в политическата, икономическата и научно-техническата, информационната, образователната, културната и други области, както и чрез Министерството на външните работи. Въпреки това, по някаква причина, отговорните за торпилирането на предишната беларуско-иранска "пътна карта" не са идентифицирани.
„Като цяло мога да оценя сегашното посещение, ако изпълним всички наши договорености, в рамките на 100 милиона долара “, каза Лукашенко по време на преговорите с Раиси.
Същата цифра фигурира в официалната статистика на Беларус за търговията с Иран. В края на 2022 г. тя надхвърли 100 милиона долара, което е три пъти повече от нивото от 2021 г. Основата на беларуския износ за Иран бяха калиеви торове, „специфични стоки“, дървен материал и синтетични нишки. Иран снабдява Беларус основно с храна.
Ако мислите за числата, 100 милиона долара не са много. През 2020 г. двустранният стокообмен не надхвърля три десетки милиона. За сравнение: през същите години Беларус е внасяла банани за почти два пъти повече пари от общата търговия с Иран. Например през 2021 г. беларуският внос на банани възлиза на 54,9 милиона долара, от които 25,8 милиона долара идват от Еквадор. Тоест еквадорският износ за Беларус беше на нивото на целия беларуско-ирански търговски оборот през 2020 г.
Следователно Лукашенко е прав, когато заявява намерението си да подобри качествено взаимната търговия. Той е двойно прав, като изразява интерес към ирански турбини и ИКТ, фармацевтични продукти и други продукти с висока добавена стойност. Лукашенко е тройно прав, заявявайки отново решимостта си да създава съвместни предприятия за производство на високотехнологични стоки.
Не става въпрос само за известните ирански дронове, но страните също имат върху какво да работят във военно-промишления комплекс за значителна взаимна изгода. И не само за инвестициите, които иранският бизнес успя да изгради с относителен успех само в беларуски недвижими имоти. Уместно е да си припомним такива някога процъфтяващи проекти като сглобяването на ирански автомобили Iran Khodro Samand в Беларус.
„Ще си сътрудничим във всички области, включително и в хуманитарната сфера. Хуманитарната сфера е една от основните области на сътрудничество“, обеща Лукашенко на иранския президент.
Времето ще покаже доколко тези думи няма да се разпръснат от делата. Лукашенко призна на разговорите с ръководителя на иранския парламент : „Тоест, ние се съгласихме, стиснахме си ръцете, тръгнахме и процесът на изпълнение се проточи: имаше много бюрокрация, размотаване. И следователно отношенията бяха добри, но икономиката не вървеше особено напред, търговско-икономическите отношения пострадаха. Но времето и обстоятелствата – вътрешни, външни – ни накараха да станем по-активни.
Новата световна война в Украйна и влошаването на социално-икономическата ситуация поради затягането на западните санкции се превърнаха в тези неназовани обстоятелства. Като цяло посещението на Лукашенко в Иран обещава ползи и за двете страни. Доколко тези изводи ще бъдат осезаеми, ще покаже бъдещето.
Превод: ЕС
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?