/Поглед.инфо/ Повече от десетилетие се водят дискусии по целия свят за цифровите пари. Начало им даде криптовалутата Биткойн, пусната първо на 3 януари 2009 г. През годините хиляди криптовалути са се появявали и умирали. Разбира се, има непоклатими сто-двеста криптовалути – „Биткойн“, „Етириум“ „Лайткойн“ „Рипъл“ и други. Въпреки това, има и възходи, и падения. За тези криптовалути са правени справедливи коментари: те са празни, без никаква стойност. Ето защо те също не могат да бъдат наречени пари, това е инструмент за спекулации, чиято цена може да танцува в широк диапазон. Криптовалутата не може да изпълни класическите функции на парите - да бъде мярка за стойност, средство за размяна и плащания, средство за натрупване.

През 2010 г. се появяват първите частни цифрови пари, които са проектирани да преодолеят недостатъците на съществуващите криптовалути - така наречените „стабилни монети“. Именно цифровите пари запазиха предимствата на съществуващите криптовалути (децентрализация на операциите, която не изисква посредници като банки; осигуряване на конфиденциалност на операциите и анонимност на участниците), както и преодоляване на такъв недостатък на конвенционалните криптовалути като високата им нестабилност (силни колебания на обменния курс спрямо обикновените пари).

В момента печатарските преси на Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ, Банката на Япония и други водещи централни банки са включени с пълен капацитет. Рано или късно това ще завърши с колапса на водещите резервни валути (щатски долари, евро, британски лири стерлинги, японска йена, швейцарски франк и др.). Освен това САЩ все по-безсрамно се намесват в делата на другите страни, размахвайки тоягата на икономическите санкции. Една от най-опасните санкции е блокирането на платежните транзакции чрез системите СУИФТ, Федуайър и ЧИПС (Междубанкови клирингови разплащания). Блокирането неизбежно ще нанесе удар не само в онези държави, в които нещо е „нередно“ по отношение на Вашингтон, но и по банки и компании от западни държави, които поддържат бизнес връзки с банки и компании от „грешните“ държави. Това ще стимулира разработването на проекти на алтернативни валути и платежни системи за такива валути. Особена надежда е възложена на цифровите валути и платежните системи, които ги обслужват, които са извън сферата на влияние на държавния контрол и регулаторните органи.

Именно такава цифрова валута и съответната платежна система реши да създаде основателят и ръководителят на „Фейсбук“ Марк Цукърбърг. „Фейсбук“ е най-голямата социална мрежа в света. Едноименната компания, която е собственик на мрежата, е основана на 4 февруари 2004 г. от Марк Цукърбърг и съквартирантите му, докато учат в Харвардския университет - Едуардо Саверин, Дъстин Московиц и Крис Хюз.

Плановете на Марк Цукърбърг са наполеоновски от самото начало. „Фейсбук“ има 2 милиарда потребители. Ако те биха могли да се заинтересуват от нова цифрова валута, направена от потребителите на платежна система, базирана на социалната мрежа, би било възможно да се създаде най-голямата платежна система в света, която не се нуждае от банки и която би била извън контрола на централните банки и другите регулатори. Всички потребители на бъдещата цифрова валута и платежна система ще се нуждаят от смартфон от 40 долара.

Цукърбърг е енергичен. През пролетта на 2018 г. той обявява създаването на подразделение във „Фейсбук“ за разработване на блокчейн технология. Той води Дейвид Маркус (бивш президент на „Пейпал“ и бивш шеф на „Фейсбук Месинджър“) да ръководи проекта и около петдесет души, които да работят под негово ръководство.

Първоначално дигиталната валута се наричаше „Фейсбуккойн“. Тя е предназначена за плащания и парични преводи чрез „Уотсап“ и „Фейсбук“ Messenger във всички страни, където „Фейсбук“ присъства. От самото начало тя се определяше като дигитална валута, принадлежаща към класа на „стабилните монети“, тоест има стабилен валутен курс по отношение на конвенционалните валути. Предполага се, че за да се увеличи стабилността на цифровата валута, нейната подкрепа ще се състои от долар, евро и други резервни валути.

Цукърбърг заяви, че очаква да достигне до няколко милиарда души с дигиталната си валута – „Уотсъп“ (1,5 милиарда потребители), „Фейсбук Месинджър“ (1,3 милиарда) и „Инстаграм“ (1 милиард). „Фейсбук“ планира да обедини различните приложения за съобщения в едно универсално. Компанията ще се стреми да улесни комуникацията на потребителите и да предостави защитен протокол за криптиране, използвайки блокчейн.

През юни 2019 г. Цукърбърг представи бъдеща цифрова валута, наречена Везни. В същото време той обяви, че новата цифрова валута може да се купи за всяка валута и да се използва за плащания в Интернет, както в обикновените магазини. Също така беше съобщено, че валутата „Либра“ ще бъде емитирана от едноименна компания с нестопанска цел със седалище в Швейцария. Партньорите на „Фейсбук“ в проекта „Либра“ първоначално бяха добре известни компании като „Пейпал“, „Виза“, „Мастъркард“ „Страйп“ и „Ибей“, но те напуснаха проекта. В момента такива компании като „Юбер“, „Спотифай“, „Илиад“ и други (общо над 20 добре известни компании) продължават да участват в проекта.

През ноември 2019 г. представители на асоциацията „Либра“ обявиха успешен тестов старт на основната мрежа на проекта. Разбира се, проектът има сходства с някои други подобни проекти. Например, китайският технологичен гигант „Тенцент“ разработи цифровата валута „Електронен Юан“ за електронни плащания, базирана на услугата „УиЧат Пей“ която се използва от около един милиард души. Това мобилно приложение позволява на интернет потребителите да разговарят, да купуват самолетни и влакови билети, да плащат за покупки на стоки и таксиметрови пътувания. Разликата от „Либра“ е, че китайската цифрова валута е под контрола на правителството на КНР.

„Телеграм Месинджър“ който има 180 милиона потребители, планира да пусне своя собствена платежна система, базирана на платформата „Грам Блокчейн“. На 12 май 2020 г. обаче компанията обяви, че се отказва от тези планове.

Отношението на правителствата и централните банки от различните страни към проекта „Либра“ е нееднозначно. Някои централни банки гледат на проекта положително, вярвайки, че „Фейсбук“ въвежда нова цифрова валута и те ще използват този опит за стартиране на проекти на официални цифрови валути. Други правителства и централни банки се притесняват, че валутата „Либра“ би могла да подкопае монопола на централните банки и на търговските банки при тях върху издаването на официални пари и извършването на плащания с тези пари. Така френският министър на финансите Бруно Льо Мер изказа подкрепа за пълна забрана на „Либра“ в еврозоната заради рисковете за държавния суверенитет на много страни.

Властите на Германия и редица други страни от еврозоната също направиха сериозно противопоставяне на „Либра“. На тази валута се противопостави председателят на Федералния резерв Джером Пауъл и министърът на финансите на САЩ Стивън Мнучин. По-специално преди година Джером Пауъл говори по този въпрос пред Комитета за финансови услуги на Камарата на представителите на САЩ: „Докато инициаторите на проекта се съсредоточават върху нови социални придобивки като подобрен достъп на потребителите до финансови ресурси, „Либра“ предизвикват много сериозни опасения ... Възникват страхове поради възможността за доста широкото им разпространението. „Фейсбук“ има повече от два милиарда потребители, така че за първи път се появи опасността от много широко разпространение. Всички проблеми, свързани с изпирането на пари, финансирането на тероризма и други неща, върху които всички се фокусираме, веднага придобиват много по-сериозно значение, просто заради мащаба на социалната мрежа „Фейсбук"

Ръководителят на Федералния резерв не сложи край на цифровата валута на „Фейсбук“, но каза, че тя не може да бъде приложена, без да се преодолеят всички тези недостатъци. Един от непоколебимите противници на проекта „Либра“ е г-жа Максин Уотърс, член на Камарата на представителите на САЩ от Демократическата партия. Аргументът ѝ срещу „Либра“ е , че тя ще създаде паралелна парична система и ще се конкурира с официалния долар. И това е сериозна заплаха за суверенитета и сигурността на САЩ.

В същото време проектът „Либра“ се превърна в тласък, който накара американските парични власти да преразгледат мнението си за необходимостта от официална цифрова валута за Америка. Дори миналата година отношението им към такава валута беше отрицателно. И тази година САЩ започнаха активна подготовка на проекта за цифрови долари.

Няколко думи за „Фейсбук“. Най-големият индивидуален акционер е Марк Цукърбърг. Този харизматичен бизнесмен остава оптимист за бъдещето на цифровата валута и платежната система „Либра“. Той залага, че неговите привърженици са възрастовата група, родена през последните две десетилетия на ХХ век. Той е сигурен, че именно това поколение създава капитализацията на „Фейсбук“, която надхвърли 600 милиарда долара в началото на тази година (печалба в края на 2019 г. - 70 милиарда долара). До 2030 г. това поколение ще бъдат в пълна сила политически и финансово и ще се превърнат в мощен стълб на „Фейсбук“ и валутата „Либра“. Цукърбърг няма да чака пасивно промените, които му трябват в света. Той ще им помогне по всякакъв начин. Чрез възможностите на „Фейсбук“ на международно ниво ръководителят на компанията планира да сформира нова управляваща класа - некрокрация. Инициативата „Чан Цукърбърг“, собственост на изпълнителния директор на „Фейсбук“ и неговата съпруга Присила Чан, трябва да бъде средство за тази трансформация. По-специално инвестиране в персонализирано образование и осигуряване на платформа за млади предприемачи и учени. Предвижда се новата цифрова валута да бъде приета не само от половината от възрастното население на Земята (около 2 милиарда потребители на мрежата „Фейсбук“), но и от всички малки предприятия на планетата (около 140 милиона юридически лица).

Други големи акционери във „Фейсбук“ (рядко споменавани) са институционални инвеститори като „Вангард Груп“ „Брекрок“, „Корпорейшън Стрийт Стейт“, „Роу Прайс“. Това са най-големите финансови холдинги в света, всеки от които прехвърля трилиони долари активи. Това са дружествата, които участват съвместно в капитала на банките на Уолстрийт и в крайна сметка са акционери на Федералния резерв на САЩ.

Марк Цукърбърг е фигура, зад която стоят стопаните на парите.

Някои експерти смятат, че тези акционери (финансови холдинги) са разчитали на валутата „Либра“ като "резервно летище" в случай на срив на глобалната парична система. Съществуват обаче и други мнения. Като се има предвид, че същите акционери стоят зад проекта „Либра“ и Федералния резерв на САЩ, може да се предположи, че противоречията между проектите на Везни и цифрови долари не са фундаментални. „Либра“ може да играе ролята на пилотен проект, който в един момент ще се слее с проекта за цифрови долари или ще бъде погълнат от него.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели