/Поглед.инфо/ Известно е, че Киев, както при Порошенко, така и при Зеленски, не се стремеше към изпълнението на Минските споразумения, последните година и половина това се демонстрира все по-ясно. Украинските власти директно поискаха диаметрална промяна в процедурата за прехвърляне на контрола над границата на украинска страна. Все по-нагли изявления за „неприемливостта“ на Минските споразумения прозвучаха от устните на политици на високо официално ниво, а Киев се опита да не споменава самите тези споразумения, предпочитайки да говори за „нормандския формат“.

И тогава изведнъж планът „10 стъпки в Донбас“, изготвен в Киев и вече изпратен до Москва и западните партньори, попадна в медиите. Имайте предвид, че планът е неизмеримо по-конструктивен от всички изявления и действия на Киев досега. Поне в документа няма нищо, което да противоречи на Минските споразумения. Не се споменава въпросът за процедурата за прехвърляне на контрол върху границата, но се говори за прилагането на "формулата на Щайнмайер", която предполага ред на действие. Говори се и за приемането на закони, предвидени в споразуменията (за особеностите на местното самоуправление в Отделни райони на Донецка и Луганска области (ОРДЛО), за амнистия; за децентрализация (като се вземат предвид особеностите на ОРДЛО), за специална (свободна) икономическа зона, относно спецификата на провеждането на местни избори в ОРДЛО (всъщност с представители на непризнатите републики, както е предвидено в Минските споразумения).

Първите точки от новия план на Киев са прекратяване на огъня с връщане към клаузите на споразумението от 22 юли 2020 г., от което самата Украйна се оттегли. На последната среща на Тристранната контактна група украинската страна предложи да се върне към това споразумение. Освен това броят на нарушенията на примирието намаля значително през последните дни.

Причините за внезапното "миролюбие" на Киев са съвсем очевидни - Западът започна да оказва натиск върху него, притеснен, че търпението на Русия по отношение на постоянните украински провокации може в крайна сметка да приключи.

Стана известно, че на последната среща на високо равнище на Източното партньорство в Брюксел „европейските лидери са представили списък с предложения за Зеленски за успокояване на ситуацията. В предложенията се казва, че е необходимо да се премахнат санкциите, които укрепват разцеплението в Украйна, от опозиционните медии и да се освободи Виктор Медведчук от домашен арест. „Предложенията не бяха оповестени публично, те бяха предадени на украинската страна в конфиденциалност“, казва пред вестник “Страна” дипломатически източник, свързан с преговорите.

Веднага след завръщането на Зеленски от Брюксел, Порошенко проима проблеми. Той беше обвинен в държавна измяна (със същия заговор като този на Медведчук – доставки на въглища от непризнатите републики), а прокуратурата подготви призовка за арест на Порошенко. Той моментално стегна багажа си и потегли извън Украйна.

Според наличната информация Зеленски е успял да получи картбланш от западняците, за да неутрализира дясната опозиция, където Порошенко е ключова фигура. Едва ли въпросът ще стигне до реална присъда на бившия президент, задачата е да се отслаби политически в навечерието на, както се предполага, реалното движение към мирно уреждане. Зеленски и неговото обкръжение отдавна са усвоили тактиката на хитър чиновник, който външно проявява усърдие в изпълнението на заповедите на началството, но действа само в собствените си интереси.

На този фон украинските власти за пореден път осуетиха назначаването на нов ръководител на Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). Този въпрос беше изложен като отделен параграф в окончателното изявление след преговорите лице в лице между Зеленски и Байдън на 2 септември (американците упорито се стремят да легализират режима на пряк външен контрол в Украйна). За разлика от предишни случаи обаче, посолствата на САЩ и други западни страни не реагираха на това забавяне.

Така Зеленски и екипът му дори успяха да извлекат определени ползи от сегашната ситуация - за пореден път отблъснаха пълното формиране на американския „антикорупционен вертикал“ и настъпление срещу един от най-опасните политически опоненти - Петро Порошенко.

Няма съмнение, че същата тактика ще бъде използвана и в мирния процес - за това, което искат (по-специално, от 10 точки 3 са посветени на срещата на президентите на Русия и Украйна), а в противен случай - забавяне, отмятане от вече постигнатите споразумения, издигането на умишлено неприемливи условия.

Това вече беше така след постигането на споразумения между Дмитрий Козак и Андрей Ермак. Зеленски дори не се опита да ги изпълни, страхувайки се от вътрешни трудности. Това е имал предвид Путин, когато каза, че „президентът Зеленски дойде на власт и вместо да изпълни Минските споразумения, той попадна, както предишните лидери, под влиянието на радикалните елементи“.

Западът беше доста доволен от тази линия на Киев: тя даде повод за антируските санкции и придвижването на инфраструктурата на НАТО към руските граници под предлог за защита от „руската агресия“. Действията на Москва обаче показаха, че тя няма да търпи безкрайно много време и Западът беше принуден да започне да търси начини за разрешаване на конфликта, включително да тласне Киев към по-конструктивна позиция.

Москва разбира, че дори в случай на мирно уреждане в Донбас, настоящата криза може да се използва като извинение за още по-енергично напредване на инфраструктурата на НАТО на изток. Дори до регистрацията на членството на Украйна в Алианса като "компенсация" за изпълнението на Минските споразумения.

Ето защо сега приоритетът е получаването на абсолютно твърди гаранции за зачитане на интересите на сигурността на Русия и отказ от придвижване на НАТО на изток под каквато и да е форма. В този смисъл конфликтът в Донбас е само част от проблемите, усложняващи отношенията между Русия и Запада.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели