/Поглед.инфо/ Този въпрос възниква често и се задава от различни хора. Веднага ще отговоря: „Не, не можем“. И за това има основателни причини. Съществуват обаче обстоятелства, от които възникват такива въпроси.

Като цяло съществуват принципи на международното морско право. Например, кой е против свободата на корабоплаването и правото на мирно преминаване през териториалните води на други държави? Основното нещо е да не се нарушава суверенитетът на крайбрежните сили и да се спазват установените правила. В същото време има редица специфични ограничения.

Многобройни войни и конфликти са свързани с проблемите на корабоплаването в Черно море и през черноморските проливи. Най-заинтересованите страни тук са Русия (СССР) и Турция, подкрепяна в определени моменти от западните сили. До голяма степен проблемът, произтичащ от това, е разрешен едва през 1936 г., когато в швейцарския град Монтрьо е сключена Конвенцията за режима на Черноморските проливи. Конвенцията все още е в сила. Понякога се чуват гласове за преразглеждане на разпоредбите ѝ , но сред дипломати и експерти има малко привърженици на това да се подложи на преразглеждане. Основата за осигуряване на стабилност в тази област е спазването на разпоредбите на конвенцията от Монтрьо, както и ефективността на действията на гаранта за нейното прилагане - Република Турция, която контролира Проливната зона (Мраморно море, Дарданелите и Босфора).

Нека си припомним основните разпоредби на Конвенцията относно самата възможност за присъствие в Черно море на кораби на нечерноморските сили.

Първо, периодът на престой на конкретните кораби не може да надвишава три седмици. На второ място, има ограничения за класовете и денивелацията на корабите, влизащи в Черно море. Така че самолетоносачите, линейните кораби и подводниците на нечерноморските сили нямат право да влизат в него. Освен това, въпреки че това не присъства в конвенцията, кораби и плавателните съдове с атомни двигатели нямат право да плават във водите на Черно море. Тази забрана се отнася и за черноморските страни - Черно море е вътрешно, което налага специални екологични изисквания. Трето, общият тонаж на корабите от държавите, които не са от Черно море, намирайки се в Черно море, не може да надвишава 45 хиляди тона, докато тонажът на корабите на една държава не трябва да надвишава 30 хиляди тона.

Нищо обаче не е вечно. В продължение на 85 години изтича много вода под моста през Босфора, което позволява да се водят дискусии с различен успех за ролята на Конвенцията в съвременния свят.

След подписването на този документ светът става ядрен, което още през 1945 г. подлага Конвенцията на най-мощна ерозия, тъй като мощността на един ядрен заряд, поставен върху малък кораб, влязъл в Черно море, е многократно по-голяма от мощността на цялата артилерия на който и да е линеен кораб, ограничен в правото на преминаване през зоните на пролива. Освен това разпоредбата за навлизане на самолетоносачи в акваторията на Черно море е поставена под въпрос, тъй като днес повечето военни кораби, независимо от класа, носят хеликоптер, а често дори няколко от тях на палубата. И с активното въвеждане на БПЛА във военната сфера, почти всеки плавателен съд става техен носител. Освен това тактическо-техническите характеристики на повечето хеликоптери и безпилотни летателни апарати надвишават възможностите и качеството на самолетите, разположени на самолетоносачи през 30-те години. Между другото, през последните десетилетия американски и британски докови кораби навлизат в Черно море, а на тях са разположени по няколко хеликоптера. Те бяха приемани в Одеса, участваха в учения, включително за вдигане на летателни апарати.

Има проблеми и с въпросите за влизането, да кажем, на бойните кораби на нечерноморските сили в басейна на Черно море, заобикаляйки Проливите. Прецеденти от този вид са се случвали дори по време на Великата отечествена война и те все още съществуват. По време на войната германците по суша, а след това по Дунава прехвърлят няколко подводници в Черно море. Италианците правят същото. Освен това лодките им се доставят до Крим с железопътен транспорт. По време на разпадането на Югославия през 90-те години на Дунав се появяват бойни съдове на американски специални сили. Те свободно се разхождат във водите на Черно море с „тюлени“ на борда, посещават Севастопол. Не толкова отдавна украински малки бронирани катери клас "Гюрза", които сега са базирани в Бердянск, бяха прехвърлени от Черно море в Азовско с ремаркета. По същия начин е възможна появата тук на бойни плавателни съдове и на други страни.

Нищо, например, не пречи на американски военен кораб да влезе в украинския Николаев за фиктивен ремонт и да заседне там за няколко години. В крайна сметка в случая това са водите на Южен Буг, а не на Черно море ... Нека си представим този вариант: разрушител на американския флот клас “Арли Бърк” “изведнъж се разваля” и засяда на кея на корабостроителницата с няколко десетки ракети на борда, някои от които може би имат ядрени бойни глави.

Вероятно има смисъл да се помни, че през февруари-март 2014 г., вместо 21 дни, американският миноносец „Тейлър“ е бил в Черно море 33 дни. Уж се е натъкнал на плитчина, като е повредил витлото при влизане в турското пристанище Самсун.

Възникват въпроси и относно броя на тонажите нечерноморските сили, едновременно разположени в Черно море. И така, през януари тази година американският танкер “Ламари” (T-AO-203) от клас “Хенри Кайзер” премина през Проливите. В същото време разрушителите “Доналд Кук” и “Портър” от клас "Арли Бърк" са били във водната зона. Общата им водоизместимост е под 50 хиляди тона, което във всички отношения надхвърля ограниченията на Конвенцията, що се отнася до военните плавателни съдове на всички нечерноморски сили. Този танкер има всички признаци на военен кораб, от цвета на корпуса, през страничния номер до с присъствието на военен персонал в екипажа. И тук има най-малкото поле за дискусия относно нарушаването на една от основните разпоредби на Конвенцията.

Проектът на Ердоган за изграждане на Истанбулския канал успоредно на Босфора е също много тревожен.

И така, какво трябва да се направи, за да се материализира недоволството от присъствието на американците и техните съюзници в „нашето“ Черно море?

Отговорът на този въпрос не е лесен. Спомням си такава приказка. Когато през 1961 г. боецът срещу колониализма Патрис Лумумба е убит в белгийското Конго, Хрушчов твърди, че е дал заповед на маршал Малиновски да изпрати съветска ескадра на африканските брегове. На това министърът на отбраната, заедно с главнокомандващия флота адмирал Горшков, отговарят: „Ще са нужни десет години, за да се подготви за поход - първо трябва да бъде построена тази ескадра“. Фактът, че съветският флот не може да направи много в Световния океан, е демонстриран през следващата година при кубинската ракетна криза: максимумът, който Съветският съюз може да изпрати до бреговете на острова на Свободата, са четири дизелови подводници, три от които американците принуждават да изплуват във водите на Атлантическия океан. Още през 1969 г. обаче плаването на черноморските кораби до Хавана и до Мексиканския залив предизвиква раздвижване в Щатите - руснаците показват своето знаме и ракети край бреговете на Флорида! И скоро нашите подводници непрекъснато започнаха да се „търкат“ по американското крайбрежие. Впрочем по това време американците не са влизали в Черно море.

Да се принудят руските геостратегически конкуренти да излязат от Черно море и да се предотвратят провокации в други морета може да се направи само чрез адекватни действия, базирани на морската мощ на държавата. Един от начините е да се прехвърлят зоните на напрежение и конфронтация в отдалечени морски и океански зони, което ще изисква от нашите противници да разтегнат силите си. Отново пример: по време на съществуването на 5-та Средиземноморска ескадра на ВМС на СССР (1967-1992 г.) Източното Средиземноморие, ако не наша бащиния, със сигурност беше под наш контрол. По това време никой дори не може да мисли за зона на напрежение в Черно море. Сега в Средиземно море има наши кораби, но те са няколко единици, а не ескадра от петдесет вимпела - военни кораби, подводници, спомагателни съдове...

И забележете: веднага щом в началото на 90-те години нашите кораби спряха да плават отвъд Босфора, се случиха Югославия, Либия и Сирия.

В същото време, без значение как се оценява политиката на Ердоган, руско-турските отношения трябва да бъдат стабилни, предвидими и партньорски. В противен случай Конвенцията от Монтрьо ще бъде преразгледана (включително от Анкара), а Истанбулският канал ще бъде изграден бързо.

Естествено, Черноморският флот, Южният военен окръг, 4-та армия на ВВС и ПВО трябва да проследяват силите на флотовете, изпращащи кораби и самолети в Черно море и въздушното пространство над него. Политиците и дипломатите трябва да печелят на международните арени. От публичните личности и журналистите - поддържане на информационния дирижабъл на правилното ниво и под висок натиск. Отдавна е необходимо да се разбере, че колективният Запад по собствена воля няма да изведе корабите си от Черно море, което някога е било наричано Руско море. Уви, това вече е вътрешна водна зона за НАТО и ЕС...

Превод: В. Сергеев