/Поглед.инфо/ На Русия и Турция им предстои да предприемат съвместни неотложни мерки и да помислят как и занапред да се борят с общите заплахи.

В Сочи руският президент Владимир Путин се срещна с турския си колега Реджеп Тайип Ердоган във формат лице в лице с участието единствено на преводачи. Не е известно кой е избрал датата на срещата в Сочи - 29 септември, но очевидно този човек е склонен към символиката. На 30 септември се навършиха шест години от началото на руската военна експедиция в Сирия по искане на Башар Асад.

В резултат на преговорите беше съобщено много ограничено количество информация. Прозвучаха общи думи, че лидерите „са успели плодотворно да обсъдят най -важните теми от дневния ред“. Страните също решиха да не провеждат пресконференция, което предполага, че са били обсъждани „чувствителни въпроси“, по които може да е достигнато определено „тактическо разбиране“. Това от своя страна също свидетелства за наличието на т. нар. субективен фактор, тъй като руско-турските отношения остават персонифицирани и до голяма степен зависят от личните отношения на двамата лидери.

Между другото, имаше моменти, когато много турски експерти виждаха това като изключително положителен момент. Но наскоро се появиха такива, които настояват „подобни срещи насаме да се записват в архивите на страната“. По-специално бившия външен министър и бивш министър-председател на Турция Ахмет Давутоглу, който сега е в опозиция, започна да твърди, че „в противен случай всички проблеми, с които държавата ще се сблъска в бъдеще в двустранните отношения с Русия, ще бъдат свързани със срещите във формат „лице в лице“.

Самата официална Анкара участва частично в създаването на такава интрига, чийсо основен акцент на преговорите в Сочи започна да се измества, след като президентът Джо Байдън в САЩ, въпреки по-ранните споразумения, отказа да приеме Ердоган, пристигнал да участва в Общото събрание на ООН. Има мнения за възможностите за помирение между Ердоган и неговия сирийски колега Башар Асад, който беше на работно посещение в Москва предишния ден.

Турските медии съобщават също, че Москва и Анкара уж са подготвили проектоспоразумение за Сирия, което „ще промени ситуацията не само в страната, но и в целия Близкия изток“. Нищо подобно не се случи в Сочи. Сирийският проблем, особено в посока Идлиб, беше обсъден единствено в затворената част на преговорите. По всички признаци Путин и Ердоган са се договорили за нещо, но не се знае нищо за конкретни решения.

Досега можем само да заявим, че президентите са потвърдили ангажиментите, които страните са поели помежду си по-рано: относно дерадикализацията на сирийската провинция Идлиб, отхвърлянето на военно решение на проблема с Идлиб и реинтеграцията на североизтока и запазването на териториалната цялост на Сирия. Основните решения са отложени.

Но дори и тук интригуващ сюжет се изплъзва. Работата е там, че по-рано Ердоган, излизайки по въпроса за Идлиб с Путин, проведе консултации с президента на САЩ Джо Байдън, който по този начин му осигури „тила“. В Сочи не беше така, въпреки че имаше съобщения, че Байдън възнамерява обсъди сирийските въпроси с Ердоган във формата на предстоящата среща на високо равнище на Г -20 в Рим през октомври. Досега Анкара и Москва са разработили интересен модел на отношения: ескалация - посещение - силни „окончателни споразумения“ - спокойствие - блато - и нова ескалация поради поредния „препъни камък“. От 2019 г. основният е Идлиб.

Що се отнася до така наречената отворена част от преговорите между Путин и Ердоган, тогава, както често се случва в такива случаи в „голямата дипломация“, основният смислов контекст беше пренесен в развитието на двустранните отношения. Страните говориха за проекта за изграждане на първата атомна електроцентрала в Турция „Аккую”. Тогава Ердоган каза пред репортери, че предлага на Русия да работи заедно по изграждането на още две атомни електроцентрали, по които руската страна се е съгласила да си сътрудничи.

Ердоган също покани Путин да обсъдят сътрудничеството във военно-индустриалния комплекс. Според него „има стъпки, които вече сме предприели, завършили и в това отношение няма връщане назад“. Беше отбелязан фактът за възстановяване на нивото на търговско и икономическо сътрудничество, което бе спаднало по време на пандемията, видите ли, че Москва и Анкара са се научили да намират взаимноизгодни компромиси. Освен това Ердоган изрази благодарност към Русия за помощта при гасенето на горските пожари.

Неслучайно някои експерти смятат, че срещата на високо равнище в Сочи на турския и руския президент „се оказа много надценена“ и според тях „новият и по-силен период“, обещан от Ердоган в отношенията между двете страни, е отложен. Страните също се отказаха от заключителните изявления. Ердоган определи преговорите като "продуктивни".

На свой ред руският лидер отбеляза, че те „имат смисъл“. Освен това мълчаливите споразумения между двамата президенти трябва да проработят. В същото време страните показаха готовност за продължаване на активен диалог, който е необходим поне поради факта, че Западът вече е намалил присъствието си в Афганистан и изглежда, че го намалява в Сирия, където дейността на терористичните групи се увеличават. При такива условия Русия и Турция ще трябва да предприемат съвместни спешни мерки и да помислят как да се справят с общата заплаха въз основа на общо взаимодействие в бъдеще.

Превод: В. Сергеев