Поглеждайки назад към причината, поради която започна войната в Афганистан, може да се каже, че САЩ водят тази война, за да защитят преди всичко своите собствени интереси.
На първо място, САЩ искаха да отмъстят на Ал Кайда за нападенията от 11 септември в Ню Йорк. Тогава Америка искаше да изкорени тероризма от неговите места за размножаване. Разбира се, от Вашингтон имаше още по-егоистични съображения: Неговото истинско намерение беше да използва борбата с тероризма, за да свали правителствата на страни като Ирак и Афганистан и пр., като в крайна сметка „уестърнизира“ /“озападни“/ целия регион.
Вашингтон мислеше само за себе си. Според американската оценка на ситуацията в Кабул, Афганистан, тероризмът е поне под контрола на местното правителство; и е малко вероятно да предизвика мащабни вълнения. Така че дори ако тероризмът все още не е елиминиран напълно, засега няма пряка заплаха за континенталната част на САЩ. По този начин САЩ вече не искат да бъдат голямата антитерористична сила в региона.
Ако, по плановете на Байдън, американските войски се изтеглят от Афганистан, съществува риск светът да се разтревожи. Все още не е сигурно дали антитеррористичните действия на САЩ в Афганистан са достатъчно ефективни, за да изкоренят местния тероризъм. В противен случай екстремистките сили са по-склонни да растат и да се разпространяват отново и тогава сегашното афганистанско правителство няма да бъде в състояние да контролира ситуацията.
За да изкорени религиозния екстремизъм, това, което Кабул наистина трябва да направи, е да подобри нивото на образованието и на поминъка на хората. Необходимо е също така да се увеличи заетостта, така че тези, които се занимават с насилие защото няма какво друго да правят, да могат да разчитат на стабилна кариера, което е може би най-добрият начин за решаване на проблема.
Но този процес отнема твърде много време и изисква твърде много инвестиции. Тъй като самият Афганистан очевидно няма способността и възможността да направи това, големите развити страни в света трябва да предложат помощ.
Но помощта, която Вашингтон може да предложи, е ограничена, тъй като самите американци нямат достатъчно пари. Според американското министерство на отбраната общите военни разходи в Афганистан достигнаха 778 милиарда долара през септември 2019 г.
Вашингтон може да не е толкова склонен да инвестира в бъдеще в Афганистан. Страната не е съсед на САЩ, поради което те може да мислят, че няма нужда да се грижат за Кабул. Това, с което правителството на САЩ наистина се занимава, е да предотврати повторното възникване на разрушителни терористични дейности, които да могат да се разпространяват от региона.
Докато това може да бъде гарантирано, правителството на САЩ ще обръща все по-малко внимание на въпроса за Афганистан. Като цяло мисля, че САЩ ще намалят своя принос в Афганистан в бъдеще. Основната цел на Байдън чрез изтеглянето на войските си от страната е да освободи Вашингтон от ненужни тежести в чужбина.
Вероятно в бъдеще САЩ ще пренасочат военния си фокус и фокуса върху сигурността към индо-тихоокеанския регион. Войските, изтеглящи се от Афганистан, могат да бъдат изпратени до американските военни бази в Югоизточна Азия, Гуам и Хавай. Или да се върнат в САЩ.
Но приоритетът на САЩ ще бъде да засилят и оптимизират военното разполагане и присъствие около Китай. Вашингтон ще се съсредоточи върху отношенията с Китай и Русия в бъдеще. Така че САЩ ще отклонят вниманието от своите възприемани като незначителни въпроси, за да могат да се концентрират върху конфронтацията с Китай и Русия.
Най-голямата грешка, която САЩ направиха през последните 20 години война срещу тероризма, е, че са объркали стратегическия си фокус. Няма нищо лошо в борбата с тероризма, но САЩ разшириха войната срещу тероризма в опит да постигнат други несвързани с това цели.
Това погълна много от ресурсите им и нанесе страдания и болка на други страни. Ако САЩ не водеха войната срещу тероризма или ако наистина бяха насочени само към тероризма, нямаше да отделят толкова много ресурси или да пилеят енергия.
Авторът е научен сътрудник в Института по американски изследвания към Китайската академия за социални науки.
Превод: ЕС
