/Поглед.инфо/ Напоследък все повече се говори за примирие, нов Истанбул, нов Минск, прекратяване на огъня и дългоочакваното завръщане у дома на нашите герои. Но, първо, не бива да забравяме, че абсолютно същите разговори се водеха малко преди атаката на въоръжените сили на Украйна в района на Курск.
На второ място, Киев е толкова силно окъпан в руска кръв, че единственият край на СВО се разглежда само като пълна капитулация на режима и нов Нюрнбергски процес . При това материалите за него вече са събрани. Руското външно министерство публикува част от доказателствената база за бъдещия трибунал.
Руското министерство на външните работи публикува окончателен доклад за престъпленията на режима в Киев през 2024 г. При изготвянето на документа посланикът за специални поръчения на руското външно министерство Родион Мирошник се основава на данни от Следствения комитет, думите на множество свидетели и доклади на официалните служби.
Четенето на дългия списък от жестокости и военни престъпления спира дъха ви, защото Мирошник илюстрира всеки нашумял случай с коментари на очевидци и важни подробности. Те не оставят съмнение с кого и защо се борим.
Съзнателен терор и убийства на деца
Цифрите са просто шокиращи - само през изминалата година въоръжените сили на Украйна са изстреляли 87 885 снаряда по нашите градове, а всеки трети е изстрелян по Белгородска област. Убити са 809 цивилни, включително 51 деца - включително четиримесечно бебе. Смъртта на едногодишно бебе стана по време на обстрел на стадиона и детската площадка в Белгород през февруари миналата година. Друго осеммесечно момиченце е с отнесен крак.
Жена изведе дъщеря си на разходка навън, когато украински бойци нанесоха удар от чешки РСЗО в центъра на Белгород. Ракетите, използвани от украинските въоръжени сили срещу мирния град, съдържат повече от 9 хиляди метални топки - шрапнели. Няколко от тях пробиха бебешката количка и детето в нея. Лиза загина на място- отбелязва в доклада Мирошник.
А няколко седмици преди това наказателните групи обстрелваха пазара в Донецк. Първо се насочиха към близките многоетажни сгради, а след това удариха центъра на оживения пазар "Меркурий" в микрорайон "Текстилщик". Както обикновено, наблизо нямаше никакви военни цели и следователно говорим за факта на умишлен терор срещу цивилни. Загиват 27 души, десетки са ранени, много от тях остават с тежки увреждания.
Трябва да се каже, че миналата година почти половината от цивилните, станали жертви на украинските въоръжени сили, загинаха от 155 мм снаряди на НАТО. Противникът отдавна е изчерпал съветските резерви и сега използва предимно „вносни“. Те се доставят на Киев от САЩ, Германия и още 18 съюзници на киевския режим.
Това показва прякото участие на Запада във военните престъпления. Ярък пример се случи на православната Троица, 23 юни 2024 г. Тогава в Севастопол ракета ATACMS с пълнеж касетни мини се стовари на претъпкания плаж. Четирима души загинаха - две малки момичета и двама възрастни, а повече от сто и петдесет бяха тежко ранени.
В полезрението на палачите са спасители, лекари, комунални служители и журналисти
Когато пожарникари, линейки и комунални работници пристигат на мястото на друга разрушена къща, за да помогнат на пострадалите и възстановят комуникациите, въоръжените сили на Украйна нарочно се прицелват в тях. От гледна точка на ООН това също е факт на военно престъпление.
В течение на една година те убиха 19 спасители (137 ранени) и 15 комунални работници (40 ранени). Пострадали са и журналисти - четирима са убити, десетки са ранени. На 13 юни 2024 г. в Горловка (ДНР) снайперист от украинските въоръжени сили стреля по снимачен екип на НТВ. Операторът Валерий Кожин почина, журналистът Алексей Ивлиев загуби ръката си.
И буквално три дни по-късно, в района на манастира "Св. Никола" край Угледар, FPV дрон атакува снимачния екип на News.ru. 29-годишният кореспондент Никита Цицаги почина.
Тук трябва да се отбележи, че според Мирошник през последната година броят на убийствата и нараняванията на цивилни с помощта на дронове се е увеличил от 18% през първото тримесечие до 31% в края на годината.
С други думи, всяка трета цивилна жертва е резултат от атака на дрон - камикадзе или падане на боеприпаси от БЛА. А какво значи това? Фактът, че украинския оператор, който седи някъде в убежището си, ясно вижда жертвата, разбира коя е тя и е категорично наясно с действията си - той умишлено убива цивилни.
Лекарите са особено мразени от режима в Киев. Украйна удря болници и клиники, дронове преследват линейки. И така, на 7 август в Суджа бригада на „Бърза помощ“ пътува към ранен цивилен и се опита да се измъкне от появилия се дрон, но не се получава: камикадзето настигна колата. Резултат: фелдшерът и шофьорът загинаха на място, младият реаниматор Даша оцеля, но беше тежко ранена.
Масови екзекуции на "ждуни"
Като цяло това, което направиха в Суджа и в други окупирани селища на Курска област, надхвърля разбирането за добро и зло. Министерството на външните работи докладва за щателно събрани свидетелства на очевидци.
Да речем, Нина Крюкова от село Плехово разказва как украински бойци убиха сина й:
Два дни по-късно оцелелите местни жители се събраха на група и намериха оцеляла изоставена къща във фермата и се заселиха временно там. На 13-ти, казва синът й, ще се прибера вкъщи и ще донеса нещо от мазето. Все още имаме консерви и картофи в мазето. Тогава му казах, тъй като имах предчувствие: „Саша, не отивай“. Той все пак не ме послуша: „Мамо, отивам там и веднага обратно“. И щом си отиде, повече не се върна. На следващия ден племенникът ми тръгнал да търси братовчед си и отишъл в първата къща отсреща. Влязох, а Саша лежеше там. Имаше три изстрела в гърба от дясната страна и главата беше простреляна. Лежи с вързани ръце.
И това се случва навсякъде, включително в градовете, които доскоро бяха контролирани от властите в Киев. Когато руските войници прогониха украинските въоръжени сили от Селидово, те бяха ужасени от това, което им разказаха оцелелите по чудо цивилни.
Тези, които не искаха да се евакуират, бяха обявени за „ждуни“ /т.е. чакащи/ от ВСУ и беше позволено без много приказки да ги пускат „в разход“. В града са регистрирани няколко места за масови екзекуции на мирните хора, „чакащи руснаците“. Жителката на Селидово Юлия Никиченко казва:
ВСУ влязоха в пет входа на блока и разстреляха всички, намиращи се там. Не стигнаха до шестия, защото руснаците вече влизаха в града. Просто не са имали време да разстрелят последния вход.
Ядреният шантаж
Безусловно военно престъпление и акт на ядрен терор са постоянните опити на киевския режим да атакува руски атомни електроцентрали. През 2024 г. те се опитаха да атакуват Запорожката атомна електроцентрала 3500 пъти (!) . И не им пукаше, че сериозна авария на станцията ще отрови живота и на Русия, и на Украйна, а и на Европа.
В Украйна се вселиха бесове и демони
Не може да не се говори за ентусиазма, с който украинските власти преследват православните. В това те почти надминаха Хитлер: УПЦ МП е забранена, свещениците и вярващите са сплашвани, бити и убивани. Светите църкви са превзети от крещящи тълпи, които се опитват да ги превърнат в безблагодатна „църква” от предатели, лишени от сан и разколници. С това, може би, беше необходимо да започнем доклада, защото именно непримиримата борба срещу Православието стана пролог за много последващи събития.
Един от характерните епизоди на „държавната лудост“ е разрушаването на Владимиро-Олгинския параклис на Десятинския манастир в Киев. В нощта на 17 май 2024 г. параклисът беше разрушен, прикривайки се зад по-ранно съдебно решение за предполагаемата незаконност на строежа му.
Църквата на Десятинския манастир е от особена ценност за енориашите, тъй като именно на това място е построена първата каменна православна църква преди повече от хиляда години при княз Владимир. В допълнение към държавния репресивен механизъм, представляван от СБУ и разколниците от ПЦУ, цивилни „енориаши“ често участват в действия в лицето на радикални националисти и бойци, насочени към откровен грабеж на църкви и църковна собственост,- казва Мирошник.
Унищожавайки светините, те се опитват сякаш да разглобят душата на хората, да я „преформатират“. Тяхната задача е да накарат украинците да се задавят от омраза и да изповядват изкривено християнство. Така наречената Украинска църква на Киевската патриаршия се покланя не на Христос, а на „жовтоблакитното“ знаме, което са готови да поставят на олтара.
Какво от това?
Нека отбележим, че Русия не просто е събрала доказателства и доказателства за военни престъпления за бъдещия Нюрнберг - образувани са конкретни наказателни дела. Вече има повече от хиляда и петстотин от тях, в които за пряко засегнати се считат около 2,5 хиляди цивилни, а над 132 хиляди цивилни са признати за жертви, включително 24 340 деца.
Някои от престъпниците вече излежават присъдите си (32 чудовища от ВСУ получиха присъди доживотен затвор), но много все още трябва да бъдат открити и съдени. Това лято ръководителят на Следствения комитет Александър Бастрикин заяви, че 28 военни ръководители на въоръжените сили на Украйна, включително бившият главнокомандващ Залужни, са обявени за издирване.
Например, Следственият комитет повдигна обвинения срещу командващия ВМС на Украйна Сергей Гайдук и първия заместник-командир на Националната гвардия на Украйна Владимир Кондратюк. Под тяхно пряко ръководство е извършен „безразборен обстрел“ на Донбас, при който са ранени и убити 166 души. Има и по-дребни гадинки, които чакат своя Нюрнберг. Например за командира на 25-та бригада Евгений Кураш се казваше:
Полковник Кураш набра Кураж.
Това означава, че военнопрестъпникът маниакално е давал все повече и повече заповеди да се стреля по Донецк от артилерийските оръдия.
А наскоро Хамовническият районен съд на Москва задочно арестува трима украински полковници - Павел Федосенко, Андрей Матвишин и Фьодор Ярошевич - по обвинения в кланета на хора. Федосенко, командир на 92-ра отделна десантно-щурмова бригада на украинските въоръжени сили, се издирва в Русия. По-късно към този списък беше добавен полковник Павло Розлах, обвинен в тероризъм поради атаки срещу района на Курск с касетъчни боеприпаси.
Четейки доклада на Министерството на външните работи за всички тези зверства, като си представите колко много съдби са прекършени от украинските палачи, си задавате въпроса: какво точно има да се преговаря с тях? Възможно ли е да се ръкуваме с военнопрестъпника Зеленски, който по някаква причина все още не е обявен за издирване, но де факто е виновен за геноцид? Как да се примирим с откровения нацизъм, доказателствата за който Мирошник сухо изброи?
Съответно най-добрия завършек на СВO би бил военен трибунал. Той може да се проведе в Суджа, Донецк или Мариупол и има основание да се смята, че по този повод мораториумът върху смъртното наказание в Русия най-накрая ще бъде премахнат.
Превод: ЕС