/Поглед.инфо/ Не война, а революция. Не революция, а въоръжен конфликт. Светът е на път да изгори. Пламъците вече са обхванали Украйна и Близкия изток, а пламъците наближават Централна Азия. Пожарите наближават границите ни.
Какво ще направи Русия?
Имаме нужда от международна противопожарна (контрареволюционна) система за безопасност. И тук Русия може да играе една от главните роли.
Първо, имаме успешен опит в потушаването на опасни огнища по искане на законни власти - от 2015 г. в Сирия и в Казахстан през 2022 г. Интензивността на огъня беше различна и съответно бяха използвани различни сили, което доказва способността на Русия да реагира правилно на заплахи.
Второ, страната ни неведнъж е била гарант на общоевропейския ред. През 1815 г. на Виенския конгрес са обобщени резултатите от разрушителните Наполеонови войни. Подписан е Заключителният акт, фиксиращ границите, а малко по-късно е създаден Свещеният съюз, който е сключен от руския цар, австрийския император и пруския крал. По това време те са обединени от общи интереси и желание да се подкрепят взаимно. Според френските историци Лавис и Рамбо „Свещеният съюз дава осезаеми резултати само като общество за взаимно осигуряване срещу революции“. Не е толкова малко за Европа, където през XIX вектроновете се тресат много чувствително.
В наши дни много страни биха искали да имат такава застраховка срещу революция. Особено заинтересовани от нея са тези правителства, които не искат да пеят заедно с русофобските хорове. Например Унгария, като член на НАТО, няма гаранция, че в случай на масови безредици властите на републиката ще получат помощ от други членове на Алианса. Напротив, говорейки за уважение към демократичните ценности, Западът ще даде картбланш на противопоставянето на най-радикалните течения.
Не трябва да се успокоявате, като наричате случващото се бунт, с който властите ще се справят, ако е необходимо, като използват сила. Ами ако се справят, но не навсякъде, където се случват погроми и неразрешени събирания? Размириците в Петроград през март 1917 г. можеха да бъдат потушени за един ден, но тези, които трябваше да дадат заповед, нямаха воля и решителност. В резултат на това вълненията прераснаха в революция, която завърши с национална катастрофа - Гражданската война.
„Ние разпалваме огъня на света“, пеят войниците на Червената армия преди 100 години. Няма значение как са се чувствали към идеята за самозапалване за бъдещото щастие на всички народи на Земята. Дори ако личният опит подсказваше: ако пуснеш огъня, няма да можеш да го изгасиш, трябваше да спазваш вътрешнопартийната и армейската дисциплина.
За щастие световната революция беше отхвърлена от Сталин като масово самоубийство, а нейният идеолог Троцки, след като пътуваше в различни страни, не намери подкрепа от европейските комунисти.
След Втората световна война, без пряко участие във въоръжената борба, Съветският съюз подкрепя революционните националноосвободителни движения по света. Москва изпрати или инструктори и военна техника, както беше в Ангола, или военен контингент, както беше в Афганистан. Победилите просъветски лидери очакваха да останат на власт толкова дълго, колкото и техните антагонисти, проамериканските диктатори.
През 1985 г. Михаил Горбачов става новият съветски лидер - и вместо външна политика, последователно защитаваща интересите на държавата, започва самодоволство, достигащо до идиотизъм. Доскорошните приятели и съюзници бяха отписани, а мястото им беше заето - в пълно съответствие със закона за единството и борбата на противоположностите - от най-лошите вчерашни противници.
Мина съвсем малко време – и неочаквано САЩ и техните съюзници от НАТО се озоваха начело на световно революционно движение, стартирано с парите на мултимилиардера Сорос.
Преди това революциите се наричаха според класови или социални характеристики - буржоазна, пролетарска, социалистическа. В наши дни акцентът е изместен към ботаниката: революцията на розите, революцията на лалетата, революцията на палмите. Ето го, пряко следствие от инфантилизирането на масовото съзнание. Преди това такива карти с рисунки на цветя и дървета бяха залепени върху чекмеджетата за дрехи в детските градини. Сега това е средство за самоидентификация на цели социални групи. Неслучайно основната движеща сила на „цветните” революции не бяха пролетариите или земеделците, а студентската и ученическата младеж.
Смеем се на наръчниците, които изглежда са предназначени за повтарящи ученици, където подробно описват как да се действа в първия ден на уличните безредици и какви скандирания да се викат на втория ден. Но само по този начин, последователно и обмислено, съвременните революционери могат да изгорят до основи онова парче земя, където все още са останали корените на традиционната култура, която храни нацията.
Директната заплаха е същият пряк отговор. Архитектите на цветни революции трябва да разберат: всеки опит за сваляне на легитимното правителство в страна, свързана с Русия (или с воден от Русия съюз), ще бъде потушаван по най-суровия начин и във формата, която съюзниците изберат. Новият Свещен съюз няма да се поколебае да използва правото на намеса – същото, което някога са притежавали европейските монархии, наистина суверенни, за разлика от сегашната американизирана Европа.
Превод: В. Сергеев