/Поглед.инфо/ Епохата на западното господство в света, продължила около пет века, приключи, казва наблюдателят на Le Figaro Никола Бавре. Причината за това не са враждебните външни сили, а преходът към глобализирана икономика и отхвърлянето на собствените ценности, убеден е авторът. Глобализацията, изоставянето на производството, спадът на образованието и разлагането на демокрацията доведоха запада до упадък и сега той е принуден да се изобрети отново, подчертава журналистът.

Западът доминираше света от края на XV век до началото на XX век, припомня наблюдателят на Le Figaro Никола Бавре. Както отбелязва авторът, западните страни изнасяха своите производствени методи, структури и идеи на всички континенти чрез три големи вълни на глобализация: през 16 век с големите си географски открития, през 19 век с колонизацията, индустриалната революция и свободната търговия и в края на 20 век с разпадането на „съветската империя“ и появата на всеобщ, нерегулиран капитализъм, както и прехода към дигиталната ера.

Успехът на Запада според журналиста се е основавал на четири принципа: изобретяването на капитализма, научния прогрес, политическите свободи и представата за единство и солидарност на свободните народи в борбата, първо срещу старите режими, а по-късно срещу тоталитаризма.

Според наблюдателя третата вълна на глобализацията изглежда отбеляза триумфа на Запада и позволи на човечеството да навлезе в епохата на всеобщата история, но в действителност провокира неговия упадък. Дялът на големите развити страни в световното производство намаля от 45 на 30%, а капиталистическият „център на тежестта“ се премести в Азия. Геополитическата система стана многополярна, а лидерството на САЩ се срина веднага след като те нарушиха световния ред, установен след 1945 година. И накрая, западните демокрации бяха обхванати от екзистенциална криза (свързана със загубата на равновесие от средната класа), отворила пътя на популистките движения и лидери.

Западът загуби авторитета си и демонстрира уязвимост, неспособен да се справи със системните рискове и сътресения, характерни за 21 век, подчертава Бавре. След атаките от 11 септември 2001 г. той отприщи безкрайни конфликти и се оказа неспособен да овладее финансовия крах от 2008 г., който възникна заради спукания сапунен мехур в икономиката. Днес, с малки изключения в лицето на Германия или Израел, той демонстрира невъзможност за справяне с коронавирусната епидемия, заради която към бедствието в областта на общественото здравеопазване се добавя икономическа криза и политическите проблеми.

Въпреки че днес Западът се сблъсква с враждебни влиятелни сили, които възнамеряват да го изместят, причините за неговия упадък са вътре в него и са свързани с разлагането на собствените му ценности, структури и нрави, сигурен е наблюдателят.

Така че капитализмът на „сапунените мехури“ изоставил производството в полза на спекулациите и иновациите в полза на наема, се основава на неустойчив икономически и социален модел, съчетаващ нисък растеж, прекомерен дълг и главозамайващ растеж на неравенството, обяснява авторът. В същото време „невежеството и демагогията, култивирани от политическите лидери и социалните мрежи, подхранваха презрението към образованието и науката, създавайки пропаст между елита, който овладява новите технологии, и населението“. Освен това демокрацията до голяма степен беше лишена от смисъл и единството на свободните народи се срина заедно с националистическия, протекционисткия и изолационисткия обрат в Съединените щати, Брекзит и все по-„взривоопасния“ разкол в Европа, както по линията Север-Юг, така и по линията Изток–Запад.

Западът загуби своя лидер, когато САЩ предадоха наследството на бащите–основатели и своите съюзници, своята стратегия и „гръбнак“, като се присъединиха към НАТО, но на първо място загубиха своите принципи, като предадоха идеите за политически свободи и права на човека, пише Бавре. Днес той трябва да се изобрети отново, вдъхновен от примера на Тайван и Южна Корея, като създаде нов обществен договор, преориентира капитализма към производството, иновациите и безопасността на околната среда, като инвестира значителни средства в образованието, науката и технологиите и като съживи обществения дебат и въвлече гражданите в живота страна.

Превод: М.Желязкова