Западът доминираше света от края на XV век до началото на XX век, припомня наблюдателят на Le Figaro Никола Бавре. Както отбелязва авторът, западните страни изнасяха своите производствени методи, структури и идеи на всички континенти чрез три големи вълни на глобализация: през 16 век с големите си географски открития, през 19 век с колонизацията, индустриалната революция и свободната търговия и в края на 20 век с разпадането на „съветската империя“ и появата на всеобщ, нерегулиран капитализъм, както и прехода към дигиталната ера.
Успехът на Запада според журналиста се е основавал на четири принципа: изобретяването на капитализма, научния прогрес, политическите свободи и представата за единство и солидарност на свободните народи в борбата, първо срещу старите режими, а по-късно срещу тоталитаризма.
Според наблюдателя третата вълна на глобализацията изглежда отбеляза триумфа на Запада и позволи на човечеството да навлезе в епохата на всеобщата история, но в действителност провокира неговия упадък. Дялът на големите развити страни в световното производство намаля от 45 на 30%, а капиталистическият „център на тежестта“ се премести в Азия. Геополитическата система стана многополярна, а лидерството на САЩ се срина веднага след като те нарушиха световния ред, установен след 1945 година. И накрая, западните демокрации бяха обхванати от екзистенциална криза (свързана със загубата на равновесие от средната класа), отворила пътя на популистките движения и лидери.
Западът загуби авторитета си и демонстрира уязвимост, неспособен да се справи със системните рискове и сътресения, характерни за 21 век, подчертава Бавре. След атаките от 11 септември 2001 г. той отприщи безкрайни конфликти и се оказа неспособен да овладее финансовия крах от 2008 г., който възникна заради спукания сапунен мехур в икономиката. Днес, с малки изключения в лицето на Германия или Израел, той демонстрира невъзможност за справяне с коронавирусната епидемия, заради която към бедствието в областта на общественото здравеопазване се добавя икономическа криза и политическите проблеми.
Въпреки че днес Западът се сблъсква с враждебни влиятелни сили, които възнамеряват да го изместят, причините за неговия упадък са вътре в него и са свързани с разлагането на собствените му ценности, структури и нрави, сигурен е наблюдателят.
Така че капитализмът на „сапунените мехури“ изоставил производството в полза на спекулациите и иновациите в полза на наема, се основава на неустойчив икономически и социален модел, съчетаващ нисък растеж, прекомерен дълг и главозамайващ растеж на неравенството, обяснява авторът. В същото време „невежеството и демагогията, култивирани от политическите лидери и социалните мрежи, подхранваха презрението към образованието и науката, създавайки пропаст между елита, който овладява новите технологии, и населението“. Освен това демокрацията до голяма степен беше лишена от смисъл и единството на свободните народи се срина заедно с националистическия, протекционисткия и изолационисткия обрат в Съединените щати, Брекзит и все по-„взривоопасния“ разкол в Европа, както по линията Север-Юг, така и по линията Изток–Запад.
Западът загуби своя лидер, когато САЩ предадоха наследството на бащите–основатели и своите съюзници, своята стратегия и „гръбнак“, като се присъединиха към НАТО, но на първо място загубиха своите принципи, като предадоха идеите за политически свободи и права на човека, пише Бавре. Днес той трябва да се изобрети отново, вдъхновен от примера на Тайван и Южна Корея, като създаде нов обществен договор, преориентира капитализма към производството, иновациите и безопасността на околната среда, като инвестира значителни средства в образованието, науката и технологиите и като съживи обществения дебат и въвлече гражданите в живота страна.
Превод: М.Желязкова
