/Поглед.инфо/ Русия и Китай се стремят да спечелят влияние върху Европа и да посеят раздор между членовете на ЕС, пише бившият френски дипломат Жан Леви на страниците на Le Vif. Ако Москва използва своето влияние в енергийния сектор за тази цел, то Пекин насърчава собствените си интереси чрез инвестиции в европейска инфраструктура и проекта „Нов път на коприната“. Както подчертава авторът, без единство в рамките на европейския блок, членовете на ЕС няма да могат да се справят с чуждата намеса.

Започвайки от Китай и завършвайки със САЩ и Русия, великите сили се опитват, всяка по свой начин, да защитят собствените си интереси в Европа, пише бившият френски дипломат Жан Леви на страниците на Le Vif.

В същото време, ако САЩ най-често използват дипломатическата линия за постигане на целите си, Кремъл използва икономическото „бойно крило“, наречено „Газпром“, отбелязва авторът. Този газов гигант позволи на Москва да „тъче мрежата си” из Европа и да упражнява политическо влияние върху съседни държави чрез преминаващите през териториите на тези страни газопроводи.

Както припомня дипломатът, днес Русия е най-големият доставчик на природен газ за Европа и вторият най-голям доставчик на петрол, което поставя ЕС в позиция на енергийна зависимост от Москва, която ще се увеличи само с годините, ако не се предприемат ответни мерки. Както бе отбелязано на сайта на френския Сенат, „след 20-30 години руският внос ще осигурява 70 процента от европейските енергийни нужди в сравнение с 50 процента днес“.

Въпреки че многобройни експерти отхвърлят хипотезата за енергийно изнудване от Русия, „украинския и белоруския примери трябва да насърчават Европа да бъде бдителна“, предупреждава наблюдателят на Le Vif. Именно поради тази причина проектът за газопровода "Северен поток - 2" предизвиква толкова много спорове в Стария свят, чак до сеенето на раздора във Франко-германския съюз, смята авторът.

Както обаче отбеляза през февруари 2018 г. списание L'Express, ако през последните месеци се говори за „опитите на Русия да оказва натиск върху слабите места на Европа“, стъпките на Китай са много по-рядко споменавани. Междувременно не само Москва, но и Пекин се стреми да използва лоста на натиск върху Европа, използвайки за целта своите икономически предимства, отбелязва авторът на статията.

Както обяснява бившият дипломат, Пекин инвестира все повече средства в страните от Източна и Южна Европа и на Балканите, които поради икономически трудности лесно се съгласяват да приемат китайски пари. Това кара експертите да се притесняват от нарастващото влияние на Китай върху европейските въпроси.

Според доклад на Европейския съвет за външни отношения, озаглавен „Китай пред портите на Европа“, публикуван през декември 2017 г., „от търговския арбитраж до регулирането на далекосъобщителния пазар и публично-частните партньорства, Китай се ангажира да промотира своята визия и своите стандарти по всички въпроси". За Пекин правилата и регламентите, установени от Европейския съюз, изглеждат не повече от „временна пречка, която ще се реши, веднага щом приключи процесът на разпадането на Европа“.

Според автора китайският проект за „Новия път на коприната“ допринася за разцепление в Европа не по-малко от руския „Северен поток - 2“. И отново Франция сочи опасността от него, подчертава експертът. Както заяви министърът на финансите на Петата република Бруно Льо Мер през януари 2018 г., „ако инвеститорите идват единствено, за да получат достъп до високотехнологичния сектор, без да носят ползи нито на Франция, нито на която и да е друга европейска държава, ние не сме доволни от тях.“

Както припомня авторът, инвестициите в проекта за изграждане на сухопътно трасе от Китай до Европа, както и морски път до Африка, засягащ 65 страни, вече възлизат на $410 млрд, а до 2027 г. те трябва да надхвърлят $1200 млрд.

Още през януари 2018 г. британският седмичен вестник The New European предупреди: „Пред лицето на втората най-голяма икономика в света, която се стреми да настрои източноевропейските страни срещу Брюксел, ЕС спешно трябва да намери единна постоянна позиция“. Европа обаче не успя да го направи досега. Освен това през март Италия се присъедини към споразумението за изграждането на „Новия път на коприната“, превръщайки се в първата страна от „Голямата седморка“, участваща в проекта.

Независимо дали става въпрос за „Северен поток - 2“ или „Новият път на коприната“, докато ЕС е зает с вътрешните си разногласия, това оставя място за чужда намеса в неговите дела, подчертава Леви. „Без минимално единство по отношение на такива стратегически важни проекти, европейската интеграция губи всякакъв смисъл“, предупреждава авторът на статията.

Превод: М.Желязкова