/Поглед.инфо/ Великобритания и САЩ по време на управлението на Доналд Тръмп и Борис Джонсън имат много общо, като се започне с политиката на отстраняване от международните пазари и съюзи и завърши с политическите настроения в обществото, отбелязва наблюдателят на Los Angeles Times. Освен това, ако щатите могат да си позволят политика на изолационизъм, то Лондон е твърде зависим от Европейския съюз.

Откакто Доналд Тръмп и Борис Джонсън дойдоха на власт, между САЩ и Великобритания се създаде политическа симбиоза, пише политическият анализатор Робин Нибълт в статия за Los Angeles Times, озаглавена „Борис Джонсън и Доналд Тръмп, братя по хаос“. Той отбелязва, че Тръмп дори нарича Джонсън „британски Тръмп“.

Двете държави днес преживяват дълбок социален разкол - между тези, които са спечелили от глобализацията, и тези, които са загубили, между селското и градското население, между поколенията. И в такава среда много политици стигнаха до заключението, че по-скоро ще се занимават с популизъм, отколкото да търсят подкрепата на избирателите в „опустошената“ центристка прослойка. "Сега компромисът не носи много печалба и изглежда, че умереното крило напуска терена", пише наблюдателят.

При Тръмп нивото на политическа активност на американските граждани достигна исторически стойности. Поради това конгресът е в безизходица, а управлението е чрез изпълнителната власт. В резултат на това републиканците, които обикновено се застъпват за развитието на търговията, се ръководят от лице, което ограничава търговията.

Във Великобритания след референдума за Брекзит се оказа, че само 8% от британците се асоциират с политическа партия, а 40% с позиция за излизане от ЕС. В резултат на това целият кабинет на Джонсън се подписа колективно под обещанието да се оттегли от ЕС до 31 октомври.

Оказва се, че политическата опозиция от двете страни на Атлантическия океан е разкъсвана между преминаването вляво, правейки истинска алтернатива на правителството или се опитва да преодолее популизма и да даде по-балансирана политическа програма.

И тези прилики в САЩ и Великобритания се получиха не случайно. На първо място, икономиките на двете страни бяха изградени така, че печалбите от икономическата глобализация преминаха в многонационалния бизнес, а средната заплата не се е увеличавала от средата на 90-те години, докато пазарите станаха още по-конкурентни.

Освен това отвореността на двете страни към имиграцията увеличи чувството им за несигурност и по-важното - застраши националната идентичност. В резултат на това сега много британци и американци искат лидери, които да си върнат контрола над имиграцията.

И накрая, и британците, и американците исторически имат чувството, че са специални. Америка изгради своята идентичност върху конфронтацията с метрополията и се присъедини към международната общност само когато тя вече беше в господстващо положение, когато сама можеше да установява правилата. Британците имат това усещане заради географското местоположение, заради ерата на империята, заради статута на победителя във Втората световна война.

Днес и САЩ, и Великобритания се опитват да си върнат суверенитета. И двете страни са против нова фаза на глобализация, която те помогнаха да се въведе в света - тази, която води до хармонизиране на икономическите правила и това ограничава обхвата на вземане на решения от националните правителства.

Вместо това Тръмп, напротив, „разкъса“ международната система на търговия със своите едностранни мерки срещу Китай и други страни. И Великобритания, благодарение на Брекзит, ще отслаби ЕС.

Авторът на статията обаче припомня и разликите между двете страни. По този начин САЩ могат да си позволят подобна политика на изолационизъм, благодарение на своята икономическа и финансова мощ, уникални природни и човешки ресурси. Великобритания е средно голяма страна, тя зависи от търговията с ЕС. Дали вътре, дали извън Европейския съюз, нейните външнополитически интереси са неотделими от европейските.

При такива обстоятелства Великобритания и САЩ ще се опитат да засилят своите дългогодишни отношения пред заплахите от Русия и Китай. Географската изолация и икономическата несигурност, които ще настъпят във Великобритания след Брекзит, ще ограничат ролята му на основен съюзник на САЩ.

Авторът на статията също така пита дали няма да се окаже, че след като те са били първите, които са влезли в този популистки водовъртеж, то ще бъдат ли първите, които ще го напуснат? По този начин споразумение с ЕС относно Брекзит може да върне консерваторите към центристката политика. А в САЩ изборите през 2020 г. могат да доведат до промени, отбелязва коментаторът на Los Angeles Times.

Превод: М.Желязкова