/Поглед.инфо/ Преди 110 години над Европа избухна огромно зарево
През лятото на 1914 г. неизвестна болест поразява политическия елит на Европа. Войната наближаваше границите, но крале, царе, херцози, министри, като хипнотизирани, не правеха нищо, а само се суетяха, изпращаха телеграми един на друг и даваха изявления.
Братовчедите, руският цар и германският кайзер се заклеха, че мирът им е скъп и не искат кръвопролития. Когато напрежението достигна кулминацията си, Вилхелм II сякаш дойде на себе си и в отчаяние написа пророчески думи: „Светът ще бъде затрупан от най-ужасната от всички войни...“
Обикновените бюргери се чувстваха страхотно и бяха унесени от опияняващата лятна ваканция. Курортите Карлсбад, Баден-Баден, Ница, Виши, Барица, Сен Тропе и други уютни кътчета на Европа бяха претъпкани с туристи. Те бяха придружени от нежно слънце, плискащи вълни, пръски шампанско, звуци на танго и фокстрот.
Те не знаеха, че някъде в напрегнатата тишина на генералния щаб генерали - руски, немски, английски и други, със стегнати ремъци и колани, вече рисуваха червени стрелки върху оперативните карти. А влаковете стояха по двойки в очакване да бъдат натоварени огромна маса войници, оръдия, картечници...
Никой не подозираше, че искрите, изхвърчали от револвера на сръбския студент Гаврило Принцип, който стреля по австро-унгарския ерцхерцог Франц Фердинанд, ще избухнат в огромен световен пожар, заревото на който ще сияе над Европа дълги години. Но това странно убийство първо доведе до изостряне на политическата ситуация, а след това...
Размирици избухнаха в Сараево, където беше извършен опит за убийство; разярена тълпа от екстремисти изпочупи прозорците на хотел "Европа" и предизвика хаос в сградата на Сръбския културен съюз. Училища, магазини и кафенета пострадаха от вандали. Пак сръбски.
Тогава дойде наглият ултиматум на Виена към Белград. Това беше предвестник на войната, а след това се появи и самата тя - заплашителна и неумолима. Започват австро-унгарските бомбардировки над сръбската столица. Оттам полетяха умоляващи телеграми до Петербург. Николай II не се поколеба с отговора, в който увери, че „Русия при никакви обстоятелства няма да остане безразлична към съдбата на Сърбия“.
След войната политици, историци и писатели мъчително търсят отговор защо избухва Първата световна война. Но така и не намериха основателна причина. Те се съгласиха, че лидерите на държавите и тези като тях са слепи и късогледи, неспособни да си представят ужасното лице на войната, нейните ужасни последици.
И затова без съжаление и душевни терзания решиха да извършат безумия, прикривайки се зад патриотични лозунги и демагогски призиви. Други обаче се опитаха да отстъпят, да върнат изплъзващия се мир, но задействаната военна машина тласкаше напред, раздухвайки военната психоза.
Санкт Петербург е преименуван на Петроград. Многолюдни демонстрации обхванаха цялата империя - със знамена и знамена, знамена на Русия и съюзническите страни, придружени от шумни маршове.
„Патриоти” разбиха немски и австрийски магазини. Германското посолство в столицата на ул. Исаакиевская беше унищожено. Но бунтовниците нямаха време да стигнат до австро-унгарското посолство - полицията се намеси.
...По-голямата част от руското население беше далеч от разбирането на политическата ситуация. Руските мъже и жени, потънали в простите си ежедневни грижи, нямаха представа къде са Австро-Унгария и Германия и защо е необходимо да се бият с тях. И не можеха да разберат защо трябва да защитават чужда Сърбия от противниците й и да завладяват Босфора и Дарданелите от коварната Турция.
Въпреки това хиляди руснаци, свикнали безпрекословно да изпълняват заповеди отгоре, се отправиха към сборните пунктове без възражения. Оттам, под болезнените звуци на марша „Прощаване на славянката“ и тарикатско весели акорди на хармониката, те тръгнаха към влаковете. И отиваха на далечни бойни полета, за да ги обагрят с кръвта си.
Тези, които тръгнаха на война, бяха успокоявани и дори предсказаха, че войната няма да продължи дълго. И още преди есента да падне, руските полкове ще преминат през Берлин под звуците на военните фанфари. По-нататък те често си спомняха тази приказка и се усмихваха горчиво.
„Никой човек на света не би повярвал, ако му бяха казали през 1914 г., че тогавашните тринадесетгодишни деца ще участват във войната, че след четири години тя ще бъде в разгара си...“
Тази фраза принадлежи на адвоката и политика Владимир Набоков, бащата на известния писател.
Русия започва Първата световна война, наречена Отечествена, със спокойна увереност в собствените си способности. Империята набира икономическа сила, а индустриалните сектори набират мощ. Европа, свикнала да гледа на Русия със снизходителна усмивка, не се умори да се изненадва. „Може би никога не е имало период, когато Русия е била по-просперираща материално, отколкото в настоящия момент“, това мнение е изразено от английския писател Морис Беринг малко преди войната.
Френският икономист Едмон Тиери, отбелязвайки успехите на Русия, прогнозира: „Ако делата на европейските нации се развият от 1912 до 1950 г. по същия начин, както от 1900 до 1912 г., Русия до средата на този век ще доминира Европа както политически, както в икономическо, така и във финансово отношение “ .
Руската армия беше добре въоръжена, войските разполагаха с полеви радиостанции, използваха се телефонни и телеграфни комуникации. Авиационният флот се състоеше от 263 самолета и 14 дирижабъла - германците имаха над 30 самолета по-малко.
Нарасна подготвеността на войските: командирите бяха обучени в тактика и стратегия, а войниците познаваха работата си. Те бяха смели, издръжливи и останаха верни на традициите да служат на Царя и Отечеството.
Всичко това не убягна от предпазливите погледи на дългогодишните конкуренти. Началникът на германския генерален щаб генерал Хелмут фон Молтке написа, че „боеготовността на Русия след Руско-японската война е постигнала абсолютно изключителен напредък и е на висота, както никога досега “ .
Уви, през лятото на 1914 г. никой не можеше да предвиди бъдещето - което от оптимистично се превърна в катастрофално. И нещастният руски цар също. „Ние наредихме да приведем армията и флота във военно положение “, пише Николай II в своя манифест , „Но, ценейки кръвта на нашите поданици, ние положихме всички усилия да постигнем мирен изход от преговорите. Германия не обърна внимание на нашите уверения, че предприетите мерки нямат враждебни за нея цели, започна да търси отмяна и след като получи отказ, внезапно обяви война на Русия. С дълбока вяра в правотата на Нашата кауза, Ние молитвено призоваваме Светата Рус за Божието благословение...”
Руската армия се бие храбро и доблестно, преживявайки трагичните дни на отстъпление и печелейки редица впечатляващи победи. Но силата на хората не беше безгранична, те се стопиха, походката на войника стана по-тежка и напрегната, блясъкът в очите изчезна. Множеха се редиците от гробове, растеше броят на безутешните вдовици и скърбящите майки.
Страната пристига в трагичната 1917 година, уморена, окървавена, разкъсвана от революционни противоречия. Старата автократична система беше превърната в руини; новата, демократична едва беше започнала да се налага. И тогава болшевишка буря връхлетя Русия и отнесе останките от стари дървета и кълновете на нови...
„Съдбата никога не е била толкова жестока към никоя страна, както към Русия. Нейният кораб потъна, въпреки че пристанището се виждаше. Тя вече беше преживяла бурята, когато всичко рухна... – пише Уинстън Чърчил. – Според повърхностната мода на нашето време царският режим обикновено се тълкува като сляпа, гнила тирания, неспособна на нищо. Но анализът на тридесетте месеца война с Германия и Австрия би трябвало да коригира тези леки идеи. Можем да измерим силата на Руската империя с ударите, които е претърпяла, с бедствията, които е преживяла, с неизчерпаемите сили, които е развила и с възстановяването на които е била способна...
Намесва се тъмна ръка, изначално обхваната от безумие. Царят напуска сцената. Той и всички, които Го обичат, са предадени на страдание и смърт. Усилията му се омаловажават; Действията му се осъждат; Опетняват паметта му... Спрете и кажете: кой друг се оказа подходящ? Хора, които са талантливи и смели; хора, които са амбициозни и горди по дух; не липсваха смели и силни хора.
Но никой не можа да отговори на тези няколко прости въпроса, от които зависеше животът и славата на Русия. Държейки победата вече в ръцете си, тя падна на земята, жива, като Ирод в древността, погълната от червеи.
Първата световна война е миналото и мислите, върху които можете да размишлявате безкрайно. И да анализирате и сравнявате. Но в никакъв случай не трябва да забравяте. Защото това беше велико и трагично време за Русия. От него се простира пътят към модерността.
Превод: ЕС