/Поглед.инфо/ През септември в Германия ще се проведат избори, след които ерата на Ангела Меркел ще приключи. Ако по това време рейтингът на управляващата партия спадне още по-ниско, друга жена, съпредседателят на Зелената партия, Анелена Бербок, може да стане канцлер. Има още по-голям шанс Бербок да оглави външното министерство на страната. От гледна точка на руските интереси, Бербок е най-лошият възможен кандидат на която и да е от тези позиции.
Номинацията на Анелена Бербок за канцлер от партия Съюз 90 / Зелените по своему е историческо събитие за германската политика. Въпреки 40-годишната история на участие в избори, германските екологични активисти номинират за първи път свой кандидат за правителствен глава. Преди това това просто нямаше смисъл - партията заемаше избирателна ниша от 5-10% от гласовете и не можеше да разчита на победа във федералната кампания.
Сега разчита- и не напразно. Рейтингът ѝ надхвърля 20%, тя е втората най-популярна политическа сила в страната, изоставайки от ХДС-ХСС на Ангела Меркел само с 3-5 процентни пункта. И в случай, че Зелените все пак не успеят да настигнат фаворита, те могат да влязат в същата управляваща коалиция с него: въпреки всички идеологически различия, такъв сценарий се обсъжда и има прецеденти на ниво отделни провинции.
В този случай 40-годишната Бербок (между другото, най-младият кандидат за канцлер в историята и втората жена в това си качество след Меркел) вероятно ще заеме поста вицеканцлер и външен министър. Това е традицията.
И в двете си качества, като заместник-ръководител на правителството и като външен министър, Бербок е най-лошият кандидат от гледна точка на интересите на Русия и руско-германското сътрудничество като цяло. Може, разбира се, да се вземе някой по-лош – в Германия си има русофоби, но от реалистичните (и следователно опасни) варианти лидерството на Бербок в тази "специална олимпиада" не подлежи на съмнение. На пръв поглед изглежда странно за човек, който твърди, че опазването на природата е важен въпрос и че въздухът трябва да е чист, водата е прозрачна и околната среда безопасна.
Освен това на „Зелените“ не можеш да ги наречеш русофоби. Тези руснаци, които помнят германската политика от съветската епоха, вероятно ще си спомнят Йошка Фишер (най-известният политик в историята на Зелените) и факта, че той, свръхлевият активист и пацифист, е смятан за приятел и съюзник съветския народ.
Все пак има нещо общо между "онзи" Йошка и "тази" Анелена. Първият става известен благодарение на борбата си срещу разполагането на американски балистични ракети в Европа - и на този фон той вкара партията си в парламента. Втората последователно се застъпва за ограничаване на американското ядрено присъствие в Европа.
Но всичко това са незначителни подробности - почти същото като желанието на Бербок да установи ограничение на скоростта от 130 километра в час на известните немски автобани. Основният проблем произтича от идеологическия заряд на Зелените и от това, което обикновено ругаем думата „глобализъм“.
Подобно на другите европейски "Зелени" партии, германската обединява леви интернационалисти. Подобно на повечето други левичари, те се застъпват за силно централно правителство, защото само силно централно правителство, според тях, може да решава социалните проблеми със своите укази и забрани, а в случая на „Зелените“ и екологичните проблеми.
Приспособено към глобализма на XXI век и факта, че екологичните проблеми са наистина глобални, това предполага подкрепа, относително казано, на „световно правителство“ или „световен жандарм“, които даустановят „справедливи принципи“ с твърда ръка, независимо от националните граници.
Това би било високо оценено от другаря Ленин, макар че въпреки сходството на дневния ред с болшевиките, приоритетите на Зелените са малко по-различни – чистата околна среда и борбата за правата на човека в западния ляв либерален смисъл на дума. Подкрепа за ЛГБТ, феминизма, отворените граници за мигрантите - всичко е в програмата на Зелените. Антифа е техният уличен актив, ЧЖИЗ са техните чуждестранни другари, Грета Тунберг е техният идол.
И всичко би било наред, всичко толерантно от тази страна на руската граница, но от времето на пацифистките улични действия на Йошка Фишер, „Зелените“ коренно преразгледаха отношението си към НАТО и неговото разширяване. Нещо повече, това се случи с активното участие на самия Фишер, който в продължение на седем години оглавяваше германското външно министерство в правителството на Герхард Шрьодер. Например, той беше яростен апологет за "хуманитарните бомбардировки" на Югославия.
От бившите мирни хипари не е останала и следа, имаме пред себе си агресивни глобалисти. „Зелените“ могат да критикуват САЩ толкова остро, колкото си искат (особено САЩ при Тръмп), но това е авангардът на Брюксел - и като столица на ЕС, и като столица на НАТО.
Що се отнася до идеологическия заряд, „Зелените“ са привърженици на т.нар. прогресивна програма, която в много отношения противоречи на това, което в Русия се нарича „защита на традиционните ценности“. Лесно е да си представим, че Бербок ще критикува Руската федерация за нарушаване на правата на хомосексуалистите около десет пъти по-често от бившия външен министър и открит хомосексуалист Гидо Вестервел.
По принцип в тази роля е лесно да си представим почти всеки от върхушката на Зелените (с изключение, може би, на практикуващите мюсюлмани). Но Бербок има и особености, които са индивидуално неприятни за нас. В самото начало на политическата си кариера тя работи в апарата на Европейския парламент и е заета в направлението Беларус - Молдова - Украйна. Очевидно затова тя често се изказва по външната политика (което по принцип не е типично за Зелените) и по-конкретно по въпроса за Донбас. Дори не е необходимо да се посочва на коя страна е - и така е ясно.
Следват дори по-лоши детайли. „Зелените“ са единствената (!) значителна партия в Германия, която от първия ден се противопостави на строителството на „Северен поток-2“ и едва ли скоро ще се откаже от надеждите да навреди по някакъв начин на този проект. Същото се отнася и за много други немски проекти с руско участие. Нищо лично, никаква русофобия, що се отнася до обичайната, а не „зелена“ енергия, членовете на партията на Бербок автоматично виждат враг.
Те също силно не харесват индустрията като такава. И търговската политика на „Зелените“ (ако си представим, че някой ден наистина ще започнат да я определят на ниво ФРГ или дори ЕС) ще изглежда като митническа война. Те ще съдерат три кожи от всички производители, чиито стандарти, например, за емисиите на парникови газове ще бъдат признати за недостатъчно „екологични“, което ще направи продукта им нерентабилен на ценния немски пазар.
Миналия вторник Държавната дума за първи път в историята на Русия прие на първо четене законопроект за ограничаване на емисиите на парникови газове - с поглед към бъдещето. Но нашата подготовка за политиките за зелена търговия рискува да изостане с изпреварващия темп, с който Зелените увеличават своите претенции.
Тези и много други изненади ни носи една много сладка 40-годишна жена и майка на две деца, която многократно е наричала Русия „авторитарна“ държава. В момента нейната партия претендира да се превърне в основната сила на левия фланг на германската политика. Тоест там, където преди това се намираше ГСДП - много по-приятелска към Москва сила.
Сега социалдемократите могат да разчитат на същия незначителен електорат, какъвто преди имаха твърде радикалните (както изглеждаше тогава) „Зелени“. И основната причина за това е „токсичността“ на ситуацията, че ГСДП беше включена от Меркел в коалиционното правителство (и сега е включена), а не работеше в опозицията, така че сега е просто смешно да претендира за ролята на водещата опозиционна партия.
Ето защо идва ерата на "Зелените" - партия, която е достатъчно универсална за почти всяка коалиция (с изключение на такава, в която може да има "Алтернатива за Германия", но такава коалиция в съвременната ФРГ, по принцип, не могат да съществуват), но изключително последователни при прокарването на своя дневен ред. В резултат на това в бъдеще всякакви отстъпки на поддръжниците на „чистата околна среда“ заплашват да станат задължителни за почти всяко германско правителство.
Подобно на тези, при които правата на пилетата ще имат предимство пред правата на фермерите, а говеждото месо ще се превърне в деликатес за богатите.