/Поглед.инфо/ За 16-те години на Ангела Меркел на поста канцлер на Германия, отношението на Берлин към Москва се промени от надежда за демократични реформи до разочарование, пише The Economist. Както отбелязва изданието, не само Берлин е разочарован - очакванията на Москва, че Германия ще й помогне да убеди Европа да се отнася към Русия като към равен, също не се оправдаха.

През 2005 г., когато Ангела Меркел пое поста германски канцлер, западните лидери имаха големи надежди, че Русия ще се откаже от полуавторитарния режим в полза на либералната демокрация. Четири години по-рано в реч на немски език в Бундестага президентът Владимир Путин нарече Русия „приятелска европейска държава“. По думите на The Economist, предшественикът на Меркел, Герхард Шрьодер стана толкова "приятел" с Путин, че малко преди да напусне поста канцлер, той одобри изграждането на газопровод от Русия до Германия през Балтийско море. Берлин беше на път да стане най -големият търговски партньор на Москва.

Както отбелязва вестникът, 16 години по-късно очакванията на двете страни не се оправдават. Германия си представяше по-либерална Русия, докато Русия от своя страна се надяваше, че Берлин ще помогне да убеди Брюксел да третира Москва като равноправен и да създаде зона за свободна търговия от Лисабон до Владивосток.

На 20 август, само седмици преди да се оттегли като канцлер, Меркел ще проведе преговори с Путин в Москва, „за да се сбогува с лидер, на когото дълбоко не вярва“. В същото време Путин ще се сбогува с основния си партньор в преговорите сред западните лидери.

Очаква се лидерите да обсъдят ситуацията в Афганистан и почти завършения газопровод „Северен поток 2“, който изданието нарича „наследственото петно“ на Меркел. Канцлерът, който обикновено знае как да балансира конкуриращите се интереси, подцени това, колко ще се „разстроят Америка и Украйна“. Те се опасяват, че газопроводът ще изолира Украйна и ще направи Европа още по -зависима от руските енергийни ресурси. След разговорите в Москва Меркел ще отпътува за Киев за разговори с украинския президент Владимир Зеленски.

Както отбелязва The Economist, експертите не са единодушни коя е била повратната точка в отношенията между Германия и Русия: „анексирането“ на Крим през 2014 г., хакването на компютърните мрежи на Бундестага под ръководството на Кремъл през 2015 г. или убийството през 2019 г. на бившия чеченски полеви командир Зелимхан Хангошвили в берлински парк. Те обаче не се съмняват, че „последната капка“ беше отравянето на блогъра Алексей Навални през 2020 г., за извършването на което Русия беше обвинена в Европа.

„Отношенията между Германия и Русия са на най -ниската си точка от края на Студената война и ще продължат да се влошават“, каза Щефан Майстер, ръководител на изследванията на Източна Европа, Русия и Централна Азия в Германското дружество за външна политика. Експертът смята, че Путин, който използва конфликта със Запада, за да подкрепи своя режим, ще стане още по-авторитарен и ще увеличи натиска върху руските медии и неправителствени организации.

По мнението на Андрей Кортунов, генерален директор на Руския съвет за международни отношения, Москва не се интересува от нарастващото напрежение с Берлин. Кремъл разчита на приемствеността на политиката на Меркел, ако кандидатът на нейната партия Армин Лашет стане следващият канцлер. Ако обаче кандидатката на партията „Зелени“ Аналена Баербок, която се противопоставя на „Северен поток 2“, встъпи в длъжност, вероятно руско-германските отношения ще се затегнат. Както и да е, времето на надеждата, когато начело на германското федерално правителство беше Шрьодер, нарекъл Путин „чист демократ“, отдавна е отминало, смята The Economist.

Превод: ЕС