/Поглед.инфо/ Около месец след като коронавирусната пандемия буквално постави глобалната икономика на колене, в политическия и медиен свят се появи нов "жанр" на международната конкуренция, който по ирония на съдбата може да се нарече “надпревара на ваксините”. Предвид очевидната психологическа травма, която коронавирусът два пъти е нанесъл на колективния Запад, въпросът за спечелването на тази надпревара се превърна не просто политически, а политически и принципен по отношение на запазването на самоуважението на западното общество. За човек, възпитан най-добре в традициите на европейския хуманизъм (което в съвременния свят всъщност означава не европеец или американец, а човек със съветско или руско образование), е доста трудно да се разбере съвременната западна мания по „надпреварата за ваксината”, но може да се опитаме да я обясним от гледна точка на основната индустрия на съвременните САЩ или Великобритания, тоест от гледна точка на политическия и търговски пиар.

В пиар пространството колективният Запад, както и конкретните САЩ и Великобритания, получиха няколко сериозни „коронавирусни наранявания“. Първо, се оказа, че отдалечен (а също така "дълбоко тоталитарен и на места изостанал", според стереотипите на лондонските и вашингтонските политици) Китай се справя с потискането на епидемията по-добре, разбрал е проблема по-рано и ефективно ограничава икономическите щети. На този фон, дори в очите на собствените си патриоти, САЩ и Великобритания, както и някои държави от ЕС, не изглеждат много вдъхновяващи.

Следващата травма по самочувствието на колективния Запад беше по невнимание (както се случва) нанесена от Русия - с нейното „обидно ниско“ ниво на смъртност от коронавирус и установяването на масови тестове, които като цяло предизвикаха скърцащи зъби в западните медии и необосновани обвинения в подправяне на статистическите данни, въпреки че статистиката (в допълнение към оценките на СЗО) е очевидно: в Ню Йорк труповете на жертвите на епидемия бяха трупани в хладилни камиони по улиците и това вече е достатъчно, за да се оцени разликата в качеството на медицинското и държавното управление.

И на този фон, независимо от необходимите разходи и всякаквите възможни рискове, за колективния Запад (както и за някои определени амбициозни западни политици) въпросът за първенството в производството на ваксината става жизненоважен от гледна точка на имиджа, защото е необходимо да се покаже, че например САЩ - „все още са номер едно в света“.

В същото време при четене на американските медии се създава странно усещане: в зависимост от партийната принадлежност и наличието или липсата на симпатии към Доналд Тръмп от страна на собствениците на изданието, конкретните редакции „скандират“ или за американските компании, които разработват ваксини, или за британските, немските, дори за индийските компании и университети с внимание да гарантират, че лаврите на победителите в „надпреварата за ваксината“ отиват в някаква структура от „правилната“ страна, но така че „проклетият режим на Тръмп“ да не успее да получи политически бонуси от това. На макро ниво също има подобен конфликт: вместо да координира усилията си с партньорите си в НАТО или Г7, официалният Вашингтон, поне според някои германски медии, се опита да „изгризе“ и да прехвърли от Германия в САЩ перспективна компания за биотехнологии, която има някои важни антикоронавирусни разработки.

В този контекст е логично всякакви съобщения, че Русия или Китай са близо до създаването и масовото въвеждане на ваксината срещу коронавирус, да предизвикат реакция в западното информационно поле, която може да се сравни не толкова с простата алергия, колкото с истински анафилактичен шок.

Разбира се, може да се предположи, че американските медицински служители наистина се ръководят само от професионални съображения, но като се вземат предвид всичко гореизброено, има сериозни подозрения за определена политическа ангажираност. Като пример за официална реакция към съобщенията за руските планове за започване на масова ваксинация на лекарите тази есен, както и за новините за успешните изпитания в Китай на възможни ваксини, може да се посочи позицията на главния американски специалист по инфекциозни болести, която се публикува от “Уолстрийт Джърнъл”.

"Д-р Антъни Фаучи, най-добрият експерт по заразни болести в Съединените щати, каза в петък по време на изслушването на подкомитета на COVID-19 в конгреса, че САЩ най-вероятно няма да използват ваксини, разработени в Китай или Русия. “Наистина се надявам китайците и руснаците да изпитат ваксината, преди да я дадат на когото и да било. Твърди се, че ваксината е готова да бъде разпространена, преди да са направени тестове, което мисля, че в най-добрия случай е проблематично”, заяви той. Д-р Фаучи каза още, че се надява САЩ да получат ваксината до края на годината”.

Въз основа на сравнителния анализ на възможните ваксини от различни държави, който води агенцията за бизнес информация “Блумбърг”, Фаучи вероятно се надява на ваксина от американската компания “Модерна”.

Показателно е, че в класирането на “Блумбърг” няма руски разработки, което може да създаде на западните читатели погрешно впечатление за руските възможности, защото може да възникне илюзията, че руската ваксина „се е появила от нищото“.

Вече е възможно да се предположи как ще продължи „надпреварата за ваксини“: руската и китайската веднага ще бъдат обявени за опасни, придружени от подходящи информационни партенки в жанра на фалшивите новини. Успоредно с това, за да се убеди една по-скептична част от западната публика, ще се популяризира тезата, че при всички случаи, дори ако ваксините работят, тези ваксини се правят с помощта на данни, уж откраднати от китайски, ирански и руски хакери, а съответната подготовка на общественото мнение вече е извършена. Последната линия на защита ще бъде циничното обвинение на Русия и Китай за "ваксинен национализъм" и желанието да се превърне борбата срещу епидемията в аналог на някакъв вид международна конкуренция, но в паралелен режим ще бъде популяризирана тезата за необходимостта от създаване на собствена ваксина на Запад, за да не зависи по такъв важен въпрос от Пекин или Москва.

Проблемът с този подход е, че на всеки етап от това "контролирано отстъпление" - няма съмнение, че това е точно отстъпление под натиска на неумолимата реалност - западната медийна машина ще загуби доверието на все повече и повече сегменти от собствената си аудитория. И ще завърши с редовни конференции за необходимостта от борба с руската и китайската дезинформация и искания от съответните американски и европейски структури да им се отпуснат повече бюджети, за да възстановят предишния си образ. Но доверието на обществото лесно се губи и то се възстановява бавно, а коронавирусът само ускорява процесите на разлагане на общественото доверие, които вече текат в западния свят. А Русия, Китай и другите "виновници", към които обичат да кимат в западните медийни пространства, всъщност нямат нищо общо с този проблем и нашите западни партньори ще трябва да страдат от "ваксиниращия национализъм" по своя вина и, вероятно в горда самота.

Превод: В. Сергеев