/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп продължава да лети напред, заличавайки граници, модни дневни редове, търговски правила и норми на протоколната дипломация: 47-ият президент на Съединените щати хвърля заплахи за въвеждане на забранителни търговски тарифи във всички посоки със скоростта на побеснял принтер и, което е характерно, досега те постигнаха целта си и имаха някакъв успех.
Президентът Хосе Раул Мулино отстояваше смело мнението си за няколко дни, но след пристигането на Марко Рубио той официално обяви, че Панама се оттегля от съвместния проект „Един пояс, един път“ с Китай и освен това ще анулира всички съответни двустранни споразумения.
Рекордьор по бързина на отстъпление от собствените си позиции беше Колумбия, която първоначално отказа да приеме самолетите от САЩ с принудително експулсирани мигранти, но след обещанието за санкции рязко промени решението си буквално за часове.
По-обособено се държаха Канада и Мексико. Джъстин Трюдо и Клаудия Шейнбаум, докато сблъсъкът се водеше в плоскостта на информационната шумотевица, заплашиха да въведат подобни мита върху американския внос в огледални пропорции, но след телефонни разговори с Тръмп промениха радикално риториката си и се съгласиха с всички искания на Вашингтон.
Като начало и двамата лидери обещаха радикално да засилят сигурността на общата граница със Съединените щати, като акцентират върху борбата с наркотрафика и спирането на нелегалната миграция. На новата американска администрация отне малко повече от ден, за да постави Отава и Мексико Сити на колене.
Между другото, възможността САЩ да въведат мита върху мексиканско-канадския внос не е напълно премахната, а само е отложена с месец. Ножът от гърлото на милите съседи беше отдалечен, но поставен наблизо, на видно място.
Зад кулисите обаче остава без отговор основният въпрос: каква е причината за каскадната капитулация на, на пръв поглед, не най-изостаналите и слаби държави, от чиито блага САЩ зависят до голяма степен?
Отговорът е едновременно прост и сложен.
Докато всички увлечено следяха словесния пинг-понг на лидерите на трите страни, обединени от търговското споразумение USMCA (бившето търговско споразумение NAFTA), болевите точки, върху които натискаше Вашингтон, останаха в периферията на вниманието. Едно от основните искания на Тръмп към южните и северните му съседи беше незабавно увеличаване на вноса на американски енергийни ресурси. На всички, които по-бавно схващат, следвайки предписанията на прекрасния филм „Диамантената ръка“, беше обещано, че газът им ще бъде спрян. В най-буквалния смисъл.
Дори след като Отава и Мексико Сити „влючиха на заден ход“, стана известно, че Вашингтон директно е обещал да прекъсне доставките на суров петрол и природен газ съответно от Канада и Мексико. Тръмп показа по възможно най-ясния начин, че игри с блокиране на главни газопроводи и петролопроводи могат да се играят не само срещу Русия, но и изобщо.
Канадското ръководство осъзна с голяма изненада, че, първо, канадският петрол, който от десетилетия течеше към Съединените щати по пет петролопровода, вече наистина не беше необходим на американците. Съединените щати днес са сред най-големите производители на нефт и газ на планетата.
Второ, ако американските петролопроводи бъдат блокирани, ще възникнат критични трудности при доставянето на нашия собствен петрол от западните находища в Алберта до Квебек и по-нататък на изток. Тъй като тръбопроводите Rangeland Bow River, Express, Keystone, Flanagan South и Line 9 отиват на юг към САЩ, а проектите за вътрешни канадски тръбопроводи Northern Gateway и Energy East бяха просто отменени. Скъпо е и логистичното звено през Съединените щати винаги е работило без повреди или оплаквания.
Ситуацията с Мексико е идентична, с тази разлика, че през границата минават газопроводи. Само през последното десетилетие мексиканците инвестираха финансово и завършиха трансграничните линии Тополобампо - Тусон, Ел Енсино - Ваха, Гуадалахара - Монтерей - Южен Тексас и Тукпан - Южен Тексас. В същото време петролопроводи и газопроводи с обща дължина 26 хиляди мили са положени и работят в рамките на Мексиканския залив от офшорни полета, някои от които се управляват от мексикански оперативни компании.
Доколкото Канада разчита на износа на петрол за Съединените щати, Мексико разчита на продажбите на природен газ на север. Собственото потребление на синьо гориво в Мексико е несравнимо по-малко от добиваните количества.
Превод: ЕС