/Поглед.инфо/ Базирана в Берлин организация, наречена Глобален институт за публична политика (GPPi/ГИПП) създаде нов глобален "индекс на академичната свобода".
Това ми напомня за онази класация, която показваше, че Съединените щати са най-добре подготвени за пандемия. Впрочем, когато припомних този момент, за да се аргументирам, от Глобалния институт за публична политика ме блокираха от Туитър профила си.
Еволюционният психолог Лий Джусим е компилирал някои примери на западна академична свобода в действие.
Например, научни изследвания с "грешно мислене" ретроактивно се преследват. Празният слатизъм е единственото приемливо обяснение за разликите в социалните изходи и резултати.
Няма и много място за критиците на американската империалистическа хегемония.
В този смисъл, уви, старите антивоенни личности като Ноам Чомски няма да бъдат заменени от ново поколение в идните десетилетия.
Ето пример от новинарско заглавие:
"Професор уволнен след като се е пошегувал, че Иран трябва да удари по американски локации".
"Ашийн Фанси заяви, че съжалява за "лошия си опит за хумор". Той добави, че се надява, че колежът ще защити правото му на свобода на словото", разказват от Бостън Глоуб.
"Ашийн Фанс добави, че е разочарован и натъжен от решението на колежа Бабсън да го уволнят, "само защото хората са избрали да интерпретират погрешно шега, която съм направил с приятели по Фейсбук", пишат те.
Западните университети се превръщат в лагери за индоктринация, където официално санкционираният и "единствен надежден" мироглед е уоукпериализмът (игра на думи, от woke/уоук - мултикултурни, "будни", либерални, про-ЛГБТ и про-имигрантски политики, бел.р.).
Но в действителност, като с повечето неща, и тук детайлите имат значеине.
Ако искате да разследвате смъртността при "Големия скок напред", не мога съзнателно да ви препоръчам Китай като източник. Но ако проучвате разликите в интелигентността между ч*рнокожите и б*лите - да, Китай е добър вариант.
Въпреки това, дори моето твърдение за Китай може да бъде твърде сурово.
Както коментаторът Якушимару казва, може да се направи аргумент, че в днешно време има повече свобода на словото в китайските университети, отколкото в типичното западно медресе:
"Професор от женски пол беше освободена от задълженията си, когато стана известно, че е казвала, публично и в интернет, неща като например похвали за японското изнасилване в Нанкин. Тя все още получава заплатата си и тъй нататък. Просто не преподава повече", разказва той.
"И нейните твърдения станаха известни, само защото е била замесена с някаква голяма активност из интернета заради справянето с Ковид-19 в Ухан", добавя Якушимару.
"Жената е публикувала подобни неща в продължение на доста години", обяснява той.
"Тя е учила в японски университет. Чувайки за третирането й, някои японски професори протестираха публично, докато не бяха информирани, че тя хвали подобни неща. Тогава те спряха с протеста си", добавя коментаторът.
За да сме наясно - Западът си запазва първенството в международните университетски класации.
Но тези неща зависят в по-голяма степен на миналата репутация и постижения.
В момента Китай публикува повече научни изследвания от Съединените щати. Китайските университети и наука много бързо догонват от гледна точка на броя на "качествени" публикации.
Освен това, както се показва от индекса на природата, Китай води. така например, китайците в момента водят във физическите науки, както и секцията за химия.
В същото време, Съединените щати запазват абсолютното си върховенство с голямо предимство само в "по-меките" науки за живота.
Ваел Таджи Милър през 2019 година в статия за Паладиум Маг обяснява, че това е неустойчиво и ненужно временно състояние на нещата.
"Въпреки тези предизвикателства, западните университети си оставят водещи в повечето установени глобални класации", казва той.
"Макар и да изглежда вероятно западните университети да запазят топ местата в близкото бъдеще, може да ни се наложи да поставим пауза, за да попитаме колко точно техният статут произтича от реална научна работа и качество на образованието, а не от репутационни преимущества, които "елитарността" води със себе си", поставя въпроса Ваел Таджи Милър.
"В крайна сметка, независимо дали възмутените атаки срещу фигура като Карл са оправдани, няма голямо значение за по-голямата картинка. Това е така, докато западните кампуси се характеризират с все повече студентски конфликти, забранени за писане научни теми и издигането на външни обществени цели, над вътрешните академични резултати", казва той.
Инцидентно, но може да се окаже, че в Русия има по-голяма академична свобода, отколкото в Запада или Китай.
Докато западните изследователи трябва да се подчиняват на беснеещите тълпи от борци за "социална справедливост", а китайските учени да се подмазват на идеологията, нито едното, нито другото са на лице в Русия.
Засега.