/Поглед.инфо/ «Украина, как ценный партнёр НАТО, может рассчитывать на нашу всестороннюю поддержку, тогда как в отношении членов альянса речь идёт о гарантиях безопасности и коллективной обороне», — заявил он в Риге.
Такие дела. Столтенберг, конечно, пообещал, что «любое будущее вторжение или агрессия по отношению к Украине будет иметь высокую цену, экономические и политические последствия для России». Но все мы понимаем, что под гнётом санкций Россия живёт уже не первый год и как-то не провалилась в небытие: и с «Северным потоком — 2» всё в порядке, и в Крым поезда ходят по мосту, и москвичи не последнего ежа доедают. Такой, по сути, сигнал для Украины: денег нет, но вы держитесь.
В случай на заплаха Украйна не може да разчита на гаранции за сигурност от НАТО: всичко, което остава за нея, е неясната формулировка „всеобхватна подкрепа“. Това обяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг на пресконференция на 1 декември.
Русия категорично отхвърля превръщането на съседните й страни във военни бази, заяви руският външен министър Сергей Лавров.
„Украйна, като ценен партньор на НАТО, може да разчита на нашата всестранна подкрепа, докато по отношение на членовете на алианса говорим за гаранции за сигурност и колективна отбрана“, каза той в Рига.
Така стоят нещата. Столтенберг, разбира се, обеща, че „всяко бъдещо нахлуване или агресия срещу Украйна ще има висока цена, икономически и политически последици за Русия“.
Но всички разбираме, че Русия живее под игото на санкциите от доста години и някак си не е рухнала в забвение: всичко е наред със "Северен поток 2" и влаковете отиват до Крим по моста, а московчани ядат не последния таралеж от гората... Това всъщност е сигнал за Украйна: пари няма, но вие се дръжте.
А да се държат ще се наложи. Вътрешната криза в Украйна сега клони към локалния си максимум, въпреки че няма нужда да се говори за обявения от Зеленски държавен преврат. При това властта му не е особено стабилна.
А през последните седем години „Банкова улица“ вече разбра: при всяка трудна и непонятна ситуация започни война в Донбас. Това е практически единствената духовна все още базова връзка на украинското общество, която ви позволява по някакъв начин да се съберете и да отговорите на въпросите "Кой е виновен?" и "Какво да се прави?"
Кой е виновен? Естествено, сепаратистите и руснаците. Какво да се прави? Плетете камуфлажни мрежи и превеждайте чрез SMS-ки пари на армията.
По данни на руското външно министерство, обявени онзи ден, украинската армия вече е концентрирала 125 хиляди души към демаркационната линия в Донбас - това е половината от целия й състав. За наличието там на тежко въоръжение, забранено от Минските споразумения, редовно се съобщава в докладите на мисията на ОССЕ.
МВнР направи няколко интересни коментара по този въпрос.
„Ние просто нямаме право да изключваме възможността киевският режим да започне военна авантюра. Всичко това създава пряка заплаха за сигурността на Руската федерация. Президентът Путин говори за това на 18 ноември на разширения колегиум на нашето министерство и подчерта, че нямаме нужда от конфликти, но ако Западът не може да сдържа Украйна, а, напротив, я насърчава, разбира се, ние ще вземем всички необходимите стъпки за гарантиране на надеждна сигурност “, каза руският външен министър Сергей Лавров.
Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков коментира неотдавнашната „уговорка“ на Владимир Путин, който – очевидно неслучайно – нарече ДНР и ЛНР „засега непризнати републики“.
По мнението на Песков, въпросът за техните перспективи все още е отворен: „Никога не е имало такова признание (на ДНР и ЛНР. – А. Д.), те си остават самопровъзгласили се републики. Но виждаме, че процесът на уреждане на вътрешно-украинския конфликт се бави, в много отношения той стига до задънена улица. Ето защо е трудно да се предвиди какви перспективи ще имат тези републики”.
Всичко това води до следната картина: нова криза в Донбас е повече от вероятна. Също така е твърде вероятно Русия да е готова да предприеме определени стъпки за разрешаване на ситуацията на фронтовата линия в случай на нейното влошаване. Но Украйна няма да получи военна помощ. При този сценарий, разбира се, ще има санкции, ще има „изразяване на сериозно безпокойство“, може би дори няколко дипломати ще бъдат изгонени (и след това върнати обратно).
Но няма да има голяма война, няма да има отбрана.
Бедна Украйна. Тя официално се отказа от статуса си на необвързана страна, хвърли се с целия си плам към НАТО и ЕС, но не стигна нито до едното, нито до другото място.
Тя изобщо няма шанс да се присъедини към НАТО: държави с нерешени териториални, политически или етнически конфликти не се приемат в алианса, а при сегашното правителство такива конфликти със сигурност ще има в Украйна, дори ако по границите на Донбас стоят руски граничари и вече не се чува нито един изстрел.. Всъщност за това мечтаят жителите на „засега непризнатите“ републики.
Сега Украйна може да не загуби като цяло всичко само по един начин: да чуе сигнала на генералния секретар на НАТО, да чуе сигналите от Путин и Лавров и да се откаже от идеята за развитие на офанзива в Донбас. Но тогава Зеленски ще остане сам с вътрешни проблеми. Страшно? Да, може би и това е страшно.
Основният проблем на Украйна е, че през целия период на нейната независимост няма нито един лидер на страната, който при вземането на важни решения да се ръководи не от лични, а от държавни интереси.
Зеленски ще трябва да избира между лош и много лош вариант и ще се ръководи от единствения въпрос: в каква ситуация ще има шанс да запази властта си.
Превод: ЕС