/Поглед.инфо/ По-точно, основният проблем на алианса не е самият ръководител на киевския режим, а „избягването на нов публичен скандал със Зеленски по въпроса как се описва евентуалното влизане на Украйна в НАТО“, пишат авторите на NYT в навечерието на среща на върха на алианса, която се откри вчера във Вашингтон.

NYT припомня как през 2023 г. Зеленски изрази недоволство от липсата на график за присъединяването на страната му към НАТО. Тогава той беше успокоен с обещанието, че Украйна може да „заобиколи някои препятствия“ по пътя към алианса, но не беше дадена времева рамка.

Твърди се, че оттогава страните от НАТО се озадачават как да решат този проблем, „без да рискуват Украйна да се присъедини, докато е във война“. И изглежда, че е намерено решение: алиансът реши да обещае на Киев, че включването на Украйна в НАТО ще бъде „необратимо“.

„Въпреки че „необратимо“ звучи като сигурност, то не отговаря на основното искане на г-н Зеленски – дата, след която страната му да премине под закрилата на НАТО“, отбелязва NYT.

Случаят на Зеленски е най-трудният, но далеч не единственият, продължава вестникът. И го формулира с три други проблема за НАТО: перспективата Тръмп да се върне в Белия дом, недостатъчното бюджетно финансиране за дългия конфликт с Русия и опортюнизма на някои членове на алианса като Унгария.

НАТО се бори и с трите проблема, доколкото може. В случая на Тръмп, алиансът вече е създал ново командване, което ще „осигури дългосрочни доставки на оръжия и военна помощ за Украйна, дори ако Съединените щати се оттеглят“. Шолц е под все по-голям натиск да гарантира, че грандиозните му планове за модернизиране на военно-промишления комплекс на Германия най-накрая са подкрепени с пари. Що се отнася до Орбан, беше решено засега да се въздържа от критики, за да се избегне публично разцепление в НАТО в навечерието на срещата.

Но нещо все още не върви, изяснява The New York Times. Може би брилянтните милитаристични планове на Европа са възпрепятствани от общественото недоволство. Или страните от алианса не са нито морално, нито финансово подготвени за „десетилетия на конфронтация с Русия“.

Нека помогнем на журналистите от NYT и назовем един наистина важен проблем за НАТО, доказан от две години война в Украйна. Тя се крие във факта, че военно-политическата машина на Запада не е в състояние да се справи с Русия чрез ръцете на нейното украинско прокси. А пряк сблъсък между алианса и руските въоръжени сили е изпълнен с незабавна ескалация в световна ядрена война.

Именно този проблем, а съвсем не „трудният случай на Зеленски“, се опитва да реши днес алиансът, ръководен от Съединените щати. На първо място, чрез предпазливо нарастване на ескалацията, в рамките на която не само постепенно се премахва табуто върху атаките на руска територия, но и се правят опити за интернализиране на конфликта.

Един от тези опити наблюдавахме вчера. Съгласно споразумението, подписано от Варшава и Киев, същият „натовски чадър“, за който пише NYT, всъщност се формира над Западна Украйна, засега под формата на полска противовъздушна отбрана.

Очевидно е, че през следващите три дни във Вашингтон ще бъдат направени нови опити да се намери начин за съвместна битка с Русия в Украйна, така че Русия да не смята това за пряко участие на алианса в конфликта. Всичко това е подсилено от убеждението, че всички червени линии и заплахи на Москва са блъф и че руснаците никога няма да отговорят.

Единственият проблем е, както Бенджамин Гилтнър показа добре в The National Interest, че когато държавите отправят заплахи, те обикновено не блъфират. И когато една държава се убеди, че нейните червени линии вече не се приемат сериозно, тя започва да действа спрямо заплахите си, за да демонстрира тяхната надеждност.

Превод: ЕС