/Поглед.инфо/ Ще оцелее ли НАТО или не? Този въпрос все повече се обсъжда на Запад. Ако проследите развитието на заглавията в основните медии през последните няколко седмици, можете да видите доста ясна тенденция, показваща преминаване от съмнения към все по-уверени отговори по този въпрос.

Ето само няколко такива примера:

  • 23 февруари, Politico: „НАТО може скоро да умре“;

  • 17 март, Vox: „Тръмп вече уби ли НАТО?“

  • 20 март, The Daily Telegraph: "Тръмп няма да убие НАТО, алиансът вече е мъртъв."

Смешното поименно преразглеждане на заглавия и може да се продължава безкрайно - твърде много аналитични статии се изписаха по тази тема през последните дни. И въпреки че мненията се различават, в преобладаващата част от случаите авторите са съгласни, че НАТО няма да се застъпи за някоя малка членка на алианса, „ако руснаците я нападнат“ (а за Русия, разбира се, няма нищо по-добро от това да нападне бедна, нещастна и беззащитна страна - членка на НАТО).

Ясно е, че най-често списъкът на потенциалните жертви на бъдеща агресия включва някоя балтийска страна. Пенсионираният полковник от британската армия Ричард Кемп например призовава да се мисли за сценарий, при който руското население на Латвия се обръща към Москва за помощ в защитата на своите етнически права.

На автора, разбира се, и през ум не му минава да предлага да се мисли за това как да се премахне причината за проблема a priori: загрижени ли са британците някога за правата на руското население в тази или онази страна? Не, той е по-загрижен затова какво ще направи НАТО, когато Русия „нападне Латвия“.

„Дори да разполагаме с достатъчно войски и муниции, за да се бием, готови ли сме да видим как британски момчета умират за Рига?“ — пита Кемп. Е, тогава идва развитието на този вълнуващ сценарий: „И ако не се бием за Латвия, наистина ли ще се бием за Полша или Румъния“, когато дойде техният ред?

Той е повторен от друг британски автор, Стивън Полард, който пише: „Всеки, който смята, че защитата, предоставена от член 5 от Хартата на НАТО, според която атака срещу една държава е атака срещу всички, все още има значение, живее в свят на фантазии.“ И този поток от постоянни предположения, че Русия трябва по някакъв начин да нападне някого в Европа, не свършва.

Стигна се дори до точката, в която The Daily Telegraph се чуди дали НАТО ще обяви война на Русия „заради малък пожар в британска подстанция, при който дори няма загинали“. Да, да, вече успяха да ни обвинят, че сме подпалили подстанцията до летище Хийтроу - по принципа "а кой друг, ако не Русия".

Ето защо те вече уверено говорят за „ответни удари“ на НАТО срещу Русия. Вярно е, че и тук изводите са тъжни за авторите на безумни сценарии: „Перспективата изглежда смешна“. Това означава, че Русия отново ще се измъкне суха от водата! И няма значение, че тя никога не е „влизала“ в тази вода.

Това са типичните мисли, които тревожат западната общественост днес. Освен това тук се цитират мнения на британски автори, но чуваме, че в балтийските страни истерията е още по-сериозна. А напоследък към този хор се присъединиха и някои страни от Северна Европа.

Дания се опитва особено старателно, изправена пред перспективата да загуби по-голямата част от територията си заради претенциите на голяма членка на НАТО. Освен това, ако датчаните постепенно свикнаха с плановете на Тръмп по отношение на Гренландия, то поведението на така наречения им „собствен“ генерален секретар на НАТО Марк Рюте, който се изкикоти фриволно при президента на САЩ, докато той обсъждаше анексирането на острова, беше пълна изненада за тях.

Така, уплашили се, от една страна, от „руската заплаха“, а от друга, от „отказа на САЩ да ръководят“, европейците започнаха активно да практикуват разработването на най-различни формули за възраждане на съюза без Америка.

Financial Times съобщава, че основните европейски членове на НАТО (Великобритания, Франция, Германия и гореспоменатите северни страни) обсъждат как да поемат основните функции за управление на блока и за защита на континента през следващите пет до десет години.

Но въпросът е дали САЩ ще се съгласят на подобни реформи. Financial Times цитира неназован европейски служител, който казва директно: „Ще трябва да сключите сделка с американците и не е ясно дали те ще искат да го направят“.

Не е изненадващо, че мнозина имат различни мнения относно плановете на САЩ да се откажат от поста на командващ НАТО в Европа. Трябва да се отбележи, че слухът за тези планове беше разпространен от американски медии, позовавайки се на източници в Пентагона, и веднага подхрани спекулациите за „деамериканизация“ на НАТО.

Холандската колумнистка Каролине де Грютер смята, че европейците са разчели погрешно посланията на Тръмп: той няма да остави Европа сама, а иска „напълно да я подчини, да я направи свой протекторат“. Но тя успокоява читателите: „За щастие Европа се събужда“.

В подкрепа на това холандката цитира данни от проучване на общественото мнение, проведено в най-големите страни от ЕС, по време на което 51% от анкетираните са заявили, че смятат Тръмп за „враг на Европа“, докато само девет процента го смятат за „приятел“. Трудно е да се каже какви признаци вижда колумнистът тук за „събуждането на Европа“ и как това може да противоречи на плановете за превръщане на континента в „протекторат на САЩ“.

В същото време значителен брой европейски автори поставят под въпрос способността на Европа да провежда каквато и да е независима отбранителна политика. Така друг холандски колумнист, Микел Керес, пише:

„Дори ако изключим от уравнението ядреното възпиране, което е почти изцяло в ръцете на САЩ, „деамериканизацията“ на европейската отбрана е огромна и сложна задача. В момента на Европа липсват редица основни умения и ресурси: от транспортни самолети до сателитно наблюдение. Освен това много европейски страни са с вързани ръце и крака от САЩ, тъй като използват модерни американски оръжейни системи.“

Дори европейците да решат да дадат всичко от себе си, при такива условия ще им трябва повече от десетилетие, за да изградят поне някаква независима отбранителна машина.

И предвид факта, че много държави отказват да участват в безумните проекти за милитаризиране на Европа, те едва ли ще бъдат реализирани. Датският премиер Мете Фредериксен се опита да опише това като "конфликт Север-Юг", обяснявайки непримиримостта на Южна Европа с думите, че "харчат много малко пари за отбрана, защото са по-далеч от Русия". Би било добре, ако говори само за Италия или Испания, но спомена и Унгария. Сякаш Дания или още повече Великобритания са много по-близо до Русия от унгарците!

Европейците бързат, заявявайки, че трябва да имат време да "преоткрият" НАТО до срещата на върха на алианса през юни, на която планират да представят новата си визия на Америка. Но ако не могат да намерят общ език, едва ли ще представляват интерес за Тръмп.

За да запази статута на Европа като протекторат, той ще бъде заинтересован от продължаване на войната между Севера и Юга. В крайна сметка принципът "разделяй и владей" изобщо не е отменен.

Превод: ЕС