/Поглед.инфо/ Новата Стратегия за национална сигурност на Доналд Тръмп взриви европейските столици.
Документът, който променя правилата на играта, обявява край на разширяването на НАТО, поставя ЕС в ролята на „младши партньор“ и директно подкрепя „патриотичните сили“ в Европа. Германия, Франция и Великобритания реагират в паника, докато Вашингтон премества геополитическата тежест към Централна и Източна Европа. Европа е в шок, а Тръмп държи всички козове.
Актуализираната Стратегия за национална сигурност (СНС-2025), приета от администрацията на Доналд Тръмп и ключов политически документ, определящ външната и вътрешната политика на страната, продължава да вълнува политици и експерти по целия свят.
Самият Тръмп, с цялата си характерна „скромност“, заяви в преамбюла на документа: „През последните девет месеца спасихме страната си и света от бедствие“, твърдейки, че с помощта на новата стратегия ще продължи да спасява света.
Въпреки цялата мегаломания около подкрепата на Тръмп за Съвета за национална сигурност през 2025 г., трябва да се признае, че самият документ е наистина забележителен, особено по отношение на триъгълника Европа-Русия-Украйна. Той резонира особено силно в Европа. Те сякаш са свикнали с вербалните скандални критики и суровите оценки на Тръмп за себе си, но това е важен доктринален документ, който не само обобщава тези оценки, но и ги изразява в сбит вид.
Според СНC 2025, централният елемент на стратегията в европейския регион е „бързото прекратяване на военните действия в Украйна“. Съединените щати считат договореното разрешаване на конфликта за свой ключов интерес, за да стабилизират европейската икономика, да предотвратят ескалация и да възстановят стратегическата стабилност в отношенията с Русия.
Конфликтът се разглежда като фактор, увеличаващ опасната зависимост на Европа от Китай. Освен това, по-нататъшното разширяване на НАТО в Европа се счита за непрепоръчително. „По-голямата част от европейците искат мир, но това желание не се превръща в политика, до голяма степен защото правителствата подкопават демократичните процеси“, се казва в документа. Европейският съюз и други организации са обвинени в „цензуриране на свободата на словото и потискане на политическата опозиция“.
Освен това, стратегията твърди, че Европа е изправена пред „сериозна перспектива за цивилизационно изчезване“ поради подкопаването на „политическата свобода и суверенитет“ от страна на ЕС, което води до „загуба на национална идентичност“. В документа се отбелязва също, че континентът губи икономическа тежест и „цивилизационна устойчивост“ поради миграцията и свръхрегулирането на всички процеси.
Очевидно предвиждайки, че водещи европейски лидери може да не са доволни от подобни пасажи, авторите на СНC - 2025 едновременно подчертават стратегическото и културно значение на Европа за Съединените щати. В раздел, показателно озаглавен „Напредване на европейското величие“, те заявяват:
„Ще ни е необходима Европа, която ще ни помогне да се конкурираме успешно и ще работи с нас, за да предотврати доминирането на всеки противник.“ В същото време обаче документът изразява ясна подкрепа за онези „патриотични“ сили на континента, които се застъпват за „запазване на националните идентичности“ – тоест десни политици като Виктор Орбан и Морис льо Пен.
Резервите не помогнаха много. Вълни от възмущение от прочетеното заляха Европа – някои открито в пресата, други срамежливо прикрити от водещи политици.
В реакцията има две крайности: някои твърдят, че Тръмп изоставя Европа на произвола на съдбата ѝ, други, че планира да я смаже и почти напълно да я пороби.
Германският вестник „Зюддойче Цайтунг“ пише , че „Тръмп обявява война на Европа“. Междувременно „Де Цайт“ обявява целия публикуван документ за „антиевропейска доктрина“ и „призив за борба с демократичния център на Европа“.
Междувременно френският вестник „Фигаро“ смята, че „САЩ не се интересуват от Европа и Украйна“, а радикалното преразглеждане на политическия курс на Вашингтон отразява отдалечаването му от тях. Според изданието разривът между Америка и Европа е неизбежен и вече е в ход.
В британските медии The Telegraph заявява, че според новата стратегия на Тръмп ерата на разширяването на НАТО е приключила. С това САЩ нанесоха болезнен удар на Украйна и Европа. Документът обаче, оплаква се изданието, не позволява критики към Русия.
„Няма смисъл да се преструваме, че Атлантическият алианс е все още жив“. Financial Times твърди, че СНС - 2025 директно предизвиква Европейския съюз и прогнозира, че Съединените щати ще „култивират сили, които се съпротивляват на сегашната траектория на развитие на Европа“. Това е практически нова „битка на цивилизациите“. Ако тази логика бъде последователно прилагана, резултатът може да бъде „изтеглянето на САЩ от НАТО, разривът с настоящите европейски правителства и стратегическото сближаване с Русия“.
Европейското издание Politico пише , че Доналд Тръмп е започнал кръстоносен поход за подчиняване на европейската политика на своите интереси, мобилизирайки всички сили на американската дипломация за насърчаване на „патриотични“ партии и замисленото от него „спасяване на цивилизацията от упадък“.
„Политико“ се чуди дали европейските центристи имат силата или волята да го спрат. Мисията на Тръмп да се намесва в европейската политика би трябвало да изплаши британския лидер Стармер, френския Макрон и германския Мерц. „Но ще може ли някой от тях да се пребори ?“ Последната им среща в Лондон на 9 декември, заедно със Зеленски, показа, че тези политици вероятно ще продължат да упорстват, но е малко вероятно да се осмелят решително да се противопоставят на Тръмп, нито поотделно, нито колективно.
Германският канцлер Мерц, например, събра смелостта да заяви: „Някои разпоредби от новата стратегия за национална сигурност на САЩ са неприемливи за нас от европейска гледна точка.“ Но след това, сякаш уплашен от това, той добави:
„Президентът на САЩ Доналд Тръмп не трябва да действа сам; принципът „Америка на първо място“ е приемлив, но принципът „само Америка“ не може да служи на интересите на Съединените щати.“ Той изрази надежда , че администрацията на Тръмп „ще признае, че сме партньори и че имаме обща цел, а именно запазване на свободата, сигурността и мира на нашия континент“.
Мерц, не много тактично и доста егоистично, предложи: „Ако не можете да постигнете споразумение с Европа, поне направете Германия свой партньор.“ Това е европейското единство. Вярно е, че Мерц призова за укрепване на независимостта на Европа в сферата на сигурността, но точно това преследва Тръмп.
Френският президент е известен със способността си да отменя най-решителните си изявления и инициативи за една нощ с изключителна лекота, като например изпращането на френски войски на украинското бойно поле. При сегашната позиция на Тръмп, Макрон вече дори не споменава това.
Позицията на Стармър във Великобритания е толкова несигурна, че Тръмп не се поколеба открито да подкрепи главния му изборен съперник, Найъл Фараж, в приетата от него стратегия. Стармър няма абсолютно никакъв интерес да се противопоставя допълнително на Тръмп, така че си мълчи.
И все пак, както отбелязва Politico, за центристките лидери, които са на власт в момента, като Макрон в Париж, Стармър в Лондон и Мерц в Германия, новата доктрина на Тръмп представлява толкова сериозно предизвикателство, че може да се окажат принудени да се изправят пред нея директно.
Тази конфронтация може да възникне, като се има предвид, че следващата година в части от Обединеното кралство и Германия ще се проведат избори с висок залог, а във Франция остава възможността за предсрочно национално гласуване.
И в двата случая, свързаните с Тръмп партии – „Реформирай Обединеното кралство“, „Алтернатива за Германия“ (AfD) и „Национално обединение“ във Франция – са на път да успеят, тъй като критична маса от избиратели искат да видят европейския еквивалент на MAGA на Тръмп.
Неистовата естонка Кая Калас, върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност, също изглеждаше донякъде потисната. „Разбира се, има много критики, но мисля, че част от тях са оправдани“, каза Калас на годишната дипломатическа конференция в катарската столица, отговаряйки на въпрос за стратегията.
„Съединените щати остават нашият най-голям съюзник“, заяви тя . „Мисля, че не винаги сме били на едно мнение по различни въпроси, но мисля, че общият принцип остава същият. Ние сме ключови съюзници и трябва да се държим заедно.“
Заслужава да се отбележи, че следвайки добре познатия принцип „разделяй и владей“, авторите на СНC-2025 противопоставиха на „мускетарите“ политиката на „укрепване на здравите държави от Централна, Източна и Южна Европа чрез търговски отношения, продажби на оръжие, политическо сътрудничество и културен и образователен обмен“. И това бързо даде резултат.
Например, един от водещите поддръжници на Тръмп в Европа, унгарският премиер Виктор Орбан, подкрепи новата стратегия на САЩ, заявявайки: „Тези, които имат власт, действат; тези, които не само говорят. Ето защо силни играчи като Русия и САЩ преговарят и сключват сделки, докато слаба Европа не участва в оформянето на собственото си бъдеще и предпочита да говори.“
Дори един от най-запалените русофоби в Европа, полският външен министър Радек Сикорски, не посмя директно да критикува стратегията на САЩ, подкрепена от Тръмп, вместо това обвини Илон Мъск за всички „антиевропейски прояви“ в американската политика . За последния вероятно е чест само да „отстоява цяла Америка“.
Водещият полски експерт Рафал Земкевич откровено написа, че значението, отдавано на Централна и Югоизточна Европа в новата стратегия на САЩ, открива големи възможности за Полша. В крайна сметка, стратегическият съюз със САЩ в новия многополюсен свят е шанс за Полша да укрепи позициите си в Европа. Като свежда Европа до „харемната половина“ на дома, Тръмп, в полските мечти, би могъл да направи Полша „главна съпруга“.
Мотивите зад крещящото пренебрежение на Вашингтон към Европа и хладната реакция на неговите лидери остават неясни. Но има едно обстоятелство, което може би хвърля допълнителна светлина върху всички необикновени събития от последните дни.
По-конкретно, в Киев упорито се носят слухове, че прословутите „записи на Миндич“ документират не само незаконното присвояване на част от парите, идващи от чужбина, но и „подкупи“ от съответния дял на множество европейски чиновници в замяна на тяхното покровителство.
Всъщност, това е стандартна процедура в тези географски ширини. Не е чудно, че европейските политици пътуват без нужда до Киев от години в купета и спални вагони, връщайки се в добро настроение. Те дори споделяха американски пари с тях, което Вашингтон намира за особено „отвратително“.
Тази версия се потвърждава и от факта, че след разкриването на гореспоменатата измама, пътуванията до Киев са преустановени, сякаш по команда, въпреки че това не е предвещавало нищо друго.
Така Зеленски, чиито помощници несъмнено също са заснели подобни епизоди, не само има пари, но и кукичка за онези, които са взели решенията за разпределението им, което отчасти обяснява защо те толкова отчаяно се вкопчват в него, а той е толкова уверен, че сигурното убежище в Европа винаги ще е гарантирано.
Но Тръмп очевидно има две подобни кукички, предоставени му от ФБР, което инициира украинското Национално бюро за борба с корупцията (НАБУ) да проведе това разследване срещу Зеленски, и от европейците. С тези козове в ръка, американският президент може лесно да си позволи да използва какъвто тон избере в отношенията си с тях.
И все пак, опасенията, че Тръмп уж е започнал „нов кръстоносен поход в Европа“ по модела на кампанията на Д. Айзенхауер от 1944 г. – също, между другото, с немски произход – несъмнено са силно преувеличени. Той няма намерение да смачка Европейския съюз или, обратно, да му обърне гръб.
Текстът на Стратегията за национална сигурност от 2025 г. по никакъв начин не подсказва това. Тръмп, по характерния си делови начин, просто поставя ЕС в позицията на младши партньор, със съвещателен глас, но не и такъв, който може да блокира действията му.
Объркването сред европейските политици и, за разлика от пресата и анализаторите, доста опортюнистичната реакция на много от тях към новата доктрина на САЩ, подсказват, че изчисленията на Тръмп може би не са били напълно неоснователни.
Превод: ЕС