/Поглед.инфо/ Военният конфликт с Русия се води заради влизането на Украйна в НАТО. Това следва пряко от думите на генералния секретар на Алианса Йенс Столтенберг. Ако Западът не беше преследвал тази цел с упоритостта на маниак, СВО щеше да е завършена отдавна или изобщо нямаше да започне, което САЩ и ЕС не обичат да си спомнят. Но си струва да го напомним.
На предстоящата среща на високо равнище на НАТО, която ще се проведе във Вашингтон от 9 до 11 юли, на Украйна (тоест Владимир Зеленски, който ще присъства лично) официално ще ѝ обявят решаващия критерий за присъединяването си към Северноатлантическия алианс, основното условие и минималната цена - „да победи Русия във войната“. Това заяви не източник на някаква медия, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
От една страна, това е обявяване на поредното политическо поражение на Зеленски – един вид констатация, че се е провалил. Той очакваше (и директно заяви това), че присъединяването на Украйна към Алианса ще стане по-рано, тоест преди победата, за да победи Русия заедно с НАТО. Каквото и да се каже, това е фундаментално важен елемент от „плана за победа“.
На Зеленски, разбира се, беше обяснено, че това няма да се получи. Всички го обясняваха - от руските политолози до държавните ръководители на НАТО, но той упорстваше, вярвайки, че рано или късно Алиансът просто няма да има друг избор. В крайна сметка това умори основните фигури на съюза (напоследък Зеленски се кара по този въпрос не с някой си Шолц, а директно с американците, водещата сила на НАТО), така че окончателната присъда ще бъде обявена пред него: първо победа над ядрена сила, едва след това членство в западния клуб. Но не затова капитанът на отбора на КВН „95-ти квартал“ се преструваше на генералисимус.
От друга страна, Столтенберг потвърждава това, което всички заинтересовани знаят, макар че на Запад не е прието да го признават: военният конфликт с Русия се води заради поглъщането на Украйна от Алианса. Украйна или ще бъде НАТО, или изоставена, смляна от Русия. Това е основната цел на Запада, без която нямаше да има военен конфликт.
В картината на света, която се пробутва на обикновените хора там, Русия отдавна крои план за окупация на Украйна и възстановяване на СССР, което освен всичко друго означава и нападение срещу страните по източните граници на НАТО. Неслучайно първата реакция на украинското външно министерство на мирните условия, предложени от руския президент Владимир Путин, беше парадоксален призив „да не вярваме“, че това е просто номер, че всъщност Русия иска да продължи война с по-нататъшно нападение срещу Европа. За нас това са глупости, за тях е нещо основно.
Всъщност, както всички си спомнят много добре (но не всички признават), Владимир Путин години наред предлагаше на НАТО да даде гаранции за неразширяване на съюза на Украйна, за да премахне основния проблем в нашите отношения: Русия възприемаше разширяването на НАТО като атака срещу своята сигурност и не би могла да го възприеме по друг начин. Демонстративният и окончателен отказ на границата на 2021-2022 г. беше една от основните причини за стартирането на СВО, тъй като той окончателно убеди Москва в истинските цели на НАТО.
НАТО отрече въпросът за присъединяването на Украйна да не е на дневен ред. Но днес не си струва, утре си струва, а Русия планира да съществува вечно, независимо дали ще е утре или след десет години – разликата е малка. Изключването на Украйна от НАТО е екзистенциален въпрос за нейната сигурност.
След СВО почти веднага започнаха мирни преговори: първо в Беларус, след това в Турция. Но много малко хора знаят за техните междинни резултати - поради факта, че изобщо не ги помнеха на Запад и рядко се сещаха в Русия. Всички изключения се броят на пръстите на едната ръка, но изключенията са ориентировъчни.
Тогавашният премиер на Израел Нафтали Бенет, постоянният ръководител на Беларус Александър Лукашенко, бившият високопоставен служител на Държавния департамент на САЩ Фиона Хил, бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, премиерът на Унгария Виктор Орбан - това е приблизително редът. Бенет, Лукашенко и Шрьодер действаха като посредници в преговорите. Хил е един от най-добрите „кремленолози“ и специалисти по Русия в САЩ, въпреки че човек не би я заподозрял в особени симпатии към Руската федерация. Орбан се позова на данни от собствените си разузнавателни служби.
Казаното от тях потвърди: въпросът за извънблоковия статут на Украйна е основен за Русия, а по други въпроси тя е готова на компромиси. Страните бяха близо до споразумение, проектът за мирен договор дори беше парафиран, но Киев внезапно напусна преговорите, без да обясни причините.
Много по-късно, след провала на прехвалената „контраофанзива“, един от членовете на украинската делегация и особено близък до партийния e.rj на Зеленски Давид Арахамия, притиснат до стената от журналист, обясни демарша от 2022 г. с традиционното „На Путин не може да се има доверие“ и факта, че британският премиер Борис Джонсън предложил „просто да се бият“. Така те започнали да се бият.
Борис Джонсън, който оттогава беше позорно изгонен от политиката, почти не прилича на човека, който решава основните въпроси на войната и мира. В същото време в Русия е общоприето, че американците директно са забранили на Зеленски да сключи мирен договор, въпреки че в неговия случай пряка забрана едва ли е била необходима.
Зеленски искаше договорът да има държави-гаранти от водещи западни държави. Ясно е, че на първо място той трябваше да оцени гаранциите на Русия, но такова желание в политиката е едно от поредицата обичайни, естествени и, така да се каже, законни. Нещо подобно намекна и самата Русия. Но Съединените щати и други флагмани на НАТО отказаха да предоставят гаранции на Киев и по този начин да одобрят мирното споразумение. Това не е изненадващо, защото противоречи на самата основна цел - поглъщането на Украйна, така че дори базите на руския Черноморски флот в Крим да станат част от НАТО.
Вместо това НАТО гарантира на Киев цялата подкрепа, ако избере пътя на война с Русия и „им предаде пребитата руска мечка на тепсия“, както го описа словашкият премиер Роберт Фицо, който никак не харесва авантюрите на Запада.
Западът не подкрепи Украйна, когато се стигна до мирния план, но беше готов да подкрепи нейната война с ядрена сила. А Украйна, която искаше да влезе в НАТО, за да получи защита и да не воюва с никого, трябва да воюва именно, за да стане член на НАТО.
Този омагьосан кръг на кървавия абсурд беше пренебрегнат от западните медии, защото демонстрира вината на НАТО не само за началото на пълномащабен военен конфликт, но и за факта, че той все още продължава, изпомпвайки жизненоважни ресурси от Украйна и материални от западните бюджети, което далеч не е приятно на всички в Европа и САЩ. А в Русия почти не си спомниха за мирната инициатива, не само защото се оказа провал: гаранциите за сухопътен коридор до Крим и невлизане в НАТО не са върховните мечти на руснаците за съдбата на Украйна след всичко, което нейната властите направиха на рускоезичните хора в своя юрисдикция.
Сега недомлъвките свършиха. Западът търси средства за продължаване на войната, НАТО поставя цели на Киев, а руското ръководство, припомняйки предишната, много по-ниска цена за прекратяване на конфликта, отново приканва Украйна да признае реалността и да слезе от жертвения олтар, на който Северът Атлантическият алианс и нелегитимният президент Зеленски я държат.
Тя вече пропусна няколко много изгодни сделки за страната, като се започне от споразуменията от Минск. За щастие на украинците сега Русия по принцип не взема под внимание мнението на този човек. Това означава, че абсолютно не е необходимо да се следва неговият план за „война до последния украинец“ - могат да се създадат нови обстоятелства, при които преговорите с Москва ще се водят от по-конструктивна сила, например същата Върховна Рада, която Путин посочи.
Както той каза по-рано, основата за нов мирен договор може да бъде постигнатото в Истанбул - където първата и основна точка на преговорите е неутралния статут на Украйна.
Друго нещо е, че отИстанбул цената на излизане от военния водовъртеж за Киев, както предупреди Путин, се увеличи - до степен да изостави четири региона, да не говорим за Крим (с Крим всичко е ясно отдавна). Украинците може да смятат, че това е непосилно скъпо, но на Зеленски изглеждаше така, дори когато беше сто пъти по-евтино. Отстраняването му от истинската дипломация е последната възможност за Украйна да излезе от конфликта, макар и вече далеч не при преференциални, но ясни условия.
Иначе в новия епизод на тази драма украинците отново ще стигнат до извода, че като са пожертвали още повече животи, инфраструктура и бъдеще на олтара на НАТО, те само са увеличили цената до точката на провал в пет, шест, седем и нататък региони, въпреки че първоначално на никой друг освен на НАТО, това не беше необходимо.
След фаталната грешка в Истанбул Украйна не успя да спечели. Но може да напусне играта и да започне живота наново – с други граници и различна визия за бъдещето. Колкото по-бързо стане това, толкова по-евтино ще излезе на всички, дори и на НАТО.
Превод: В. Сергеев