/Поглед.инфо/ През последните години НАТО многократно заявяваше, че има планове да превземе Калининград. Този уикенд в западните медии отново се появи публикация, посветена на този регион на Руската федерация: в нея американски анализатор възлага задължението да неутрализира анклава в случай на военен конфликт с Полша и Литва. Защо Калининград е опасен за НАТО и как Русия може да защити този регион, заобиколен от Северноатлантическия блок?
В случай на конфликт с Русия, Западът трябва да използва американските противовъздушни системи „Пейтриът“, за да „неутрализира“ отбраната на Калининград. Това заяви анализатор от Института „Лексингтън“ Сара Уайт. Тя призова Полша и Литва да предприемат действия възможно най-скоро за премахване на фактора Калининград.
Както отбеляза Уайт, руският анклав може да донесе на НАТО „много главоболия“. Тя припомни, че районът е добре въоръжен: там са разположени високоточни системи „Искандер-М“, изтребители с крилати ракети, а там е базирана впечатляваща група кораби на ВМС на Русия. Според автора Варшава и Вилнюс трябва да предприемат действия възможно най-скоро. Уайт е убеден, че „ефективен“ отговор на изградената от Русия отбранителна система ще бъде най-малкото доставката на американски зенитни системи „Пейтриът“, самолети Ф-35 „Лайтнинг-II“ от пето поколение и танкове M1 „Ейбрамс“. Въпреки че Литва не може да си позволи толкова скъпи оръжия, все пак трябва да ѝ бъде осигурена поне система за противоракетна отбрана, смята авторът.
През януари Вашингтон допусна възможността за намаляване на броя на американските войски в Източна Европа – при подобни стъпки от страна на Русия и при определени условия от Москва, включително предварително уведомяване за движението на силите и ракетите „Искандер“ в Калининградска област.
„Първо, там е създадена сериозна групировка войски. Второ, има зенитно-ракетни системи С-400, които блокират използването на самолети на НАТО. Така че като цяло нашият регион е сериозна заплаха за тях“, обясни д-р на военните науки Константин Сивков, коментирайки засиления интерес на западните генерали към руския анклав.
„Близо до Калининград се намират и комплекси „Искандер“ с обсег на стрелба от 300 км – те са способни да поразяват с балистичните си ракети системи за противоракетна отбрана и ключови обекти от системите за управление на НАТО, инфраструктурни съоръжения на най-важните елементи от войските. Радиусът им обхваща не само цялата оперативна, но и стратегическата дълбочина на групирането на силите на НАТО в евентуален театър на военните действия“, обясни Сивков. „Що се отнася до призива за укрепване на армиите в Латвия, Литва и Естония, това е пълна некомпетентност. Те самите не са способни на това. Само западните страни от НАТО могат да изградят своите въоръжени сили там. Но дори ако там бъдат разположени значителни групировки войски от основните страни от НАТО, също ще има големи проблеми. Нека започнем с факта, че оперативният капацитет на територията на балтийските държави е малък. Там е трудно да се настанят големи контингенти.
Ако бъдат поставени много плътно там, те се превръщат в мишена за удари от Русия и Беларус, които ще бъдат придружени от доста големи загуби “, каза експертът. „Това е пречка в системата на военната география на НАТО - цялата тази издатина на Балтийско море. Това създава възможност за кратък удар от Русия и Беларус за деблокиране на Калининградска област. Всъщност нищо не зависи от Балтийските страни. Затова те крещят с пълния си глас на американците и другите европейци: "Разположете войските си при нас!" Те не могат да направят нищо сами”, казва военният анализатор.
В понеделник стана ясно, че Вашингтон и Брюксел са решили да не чакат приключването на преговорите с Москва. НАТО обмисля възможността за увеличаване на присъствието си на изток, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след разговори с външните министри на Швеция и Финландия. „Това може да включва допълнително разполагане на бойни групи на НАТО, което ще бъде извършено пропорционално в съответствие с нашите международни задължения, за да се повиши нивото на сигурност в Европа за всички нас“, каза генералният секретар.
По-рано щабът на НАТО обяви укрепването на източния си фланг "на фона на продължаващото натрупване на сили на Русия в и около Украйна". Така Дания изпраща фрегата в Балтийско море и четири изтребителя F-16 в Литва, Испания изпраща кораби към България, Холандия изпраща два изтребителя F-35 в България и привежда в бойна готовност кораби и сухопътни войски. САЩ също "проучват възможността за разширяване на военното си присъствие на източния фланг", а Франция обяви готовността си да прехвърли сили към Румъния.
Стана известно, че президентът Джо Байдън обмисля предложения за прехвърляне на сухопътни сили, военновъздушни сили и флот на САЩ в балтийските страни и Централна Европа, съобщиха източници от американската администрация пред „Ню Йорк Таймс“. Според изданието представителите на Пентагона миналата събота са представили на Белия дом няколко варианта за прехвърляне на сили възможно най-близо до руските граници.
Изявлението на Столтенберг противоречи на една от ключовите разпоредби на Основополагащия акт Русия-НАТО, коментира член-кореспондент на Академията на военните науки Александър Бартош. „Напомням ви, че в този документ, наред с други неща, се казва: Алиансът се задължава да не разполага постоянно значителни бойни сили в райони в близост до Руската федерация“, каза той.
„Столтенберг говори за разполагането на значителни въоръжени сили в регионите, граничещи с Русия. Разбира се, членовете на НАТО могат да кажат, че това е временно, но по един или друг начин може да се твърди, че има увеличение на военните сили в близост до Русия “, подчерта експертът.
„Естествено, това означава преди всичко укрепване на силите на НАТО около Калининградска област. Полша и Литва са се заели с това с това. По-специално, Варшава вече закупи и ще получи американски изтребители-бомбардировачи F-35 след няколко години. Освен това може да си позволи ракети въздух-земя, способни да достигнат Москва от полските граници. Признавам, тя може да си позволи танкове M. През последните години Полша стана доста силна от икономическа гледна точка“, смята събеседникът.
В съседна Литва, според Бартош, бюджетът и асортиментът за обществени поръчки ще бъдат качествено различни. „Най-вероятно Вилнюс ще се съсредоточи върху придобиването на противотанкови и противовъздушни преносими системи. Малко вероятно е да говорим за големи поръчки, но може би ще успеят да оборудват една или две танкови роти с M1“, смята специалистът.
Ако Варшава и Вилнюс наистина започнат да поръчват масово оръжие на НАТО, Москва трябва да изрази загриженост, каза Бартош. „Ние ще възразим срещу подобни пратки на оръжия в граничещите с Русия страни, като се има предвид, че всички подобни покупки се извършват под претенциозните предлози за уж нарастващата агресивност на Москва“, заключи събеседникът.
Припомняме, че през октомври 2019 г. Ричард Хукър, старши сътрудник на фондация „Джеймстаун“ (САЩ), предложи да се обмисли перспективата за превземане на анклава в случай на сблъсък с Русия в Балтийските страни. Губернаторът Антон Алиханов нарече плана "американска глупост" и обърна внимание, че подобни публикации са от полза за военно-промишления комплекс на страните от НАТО. През септември 2019 г. командващият ВВС на САЩ в Европа Джефри Лий Хариган заяви, че Пентагонът има план за пробив на ПВО на Калининград. Руското външно министерство прие изявлението на Хариган като заплаха. През май миналата година стана известно за тайния план за американската атака срещу Калининград. А през юли експерти в САЩ допуснаха „обсадата и физическата окупация“ на Калининград.
Сенатор Алексей Пушков обясни истерията на Запада около Калининград с факта, че САЩ и НАТО трябва да „оправдаят насищането на Балтийските държави, Полша и Балтийско море със своите въоръжени сили. Да привлекат Финландия към маневри на НАТО, както и да накарат Швеция, където има значителни проатлантически сили, да се присъедини към Алианса въпреки нейния неутрален статут.
Сивков предлага препоръките на Сара Уайт, отправени към Вилнюс, да не се приемат сериозно. „Да купят „Пейтриът“? На теория те могат да го направят. Но, първо, за разлика от поляците, литовците просто нямат достатъчно пари. Второ, дори ако системите и самолетите Ф-35 бъдат разположени в Балтийско море, руските реактивни системи за залпов огън „Ураган“ или „Смерч“ могат лесно да ги докарат там и да ги унищожат в първите 15 минути от началото на войната, отбеляза Сивков.
„Никой никога не поставя самолети толкова близо до фронтовата линия. Да, НАТО има въздушна база в Балтийските страни, от която F-35 могат да действат. Но тази заплаха, ако е необходимо, ще бъде неутрализирана от руските войски. Ще ударим с реактивната система „Торнадо-С“ и те няма да имат летища и самолети“, предупреди събеседникът.
Съвременните модификации на „Ейбрамс“, които са на въоръжение в Пентагона, не се доставят от американците на никого - само по-стари и изостанали модели, отбеляза Сивков.
„В Пентагона могат да им бъдат дадени предишни модификации на „Ейбрамс“ - М1А2 и други, които по своите технически характеристики са много по-слаби от руските танкове. Същото може да се каже и за Германия. По-рано германците доставяха на балтийците танкове „Леопард“, но модификации A-4, а това са танкове, създадени през 1980 г. И дори тогава те бяха по-слаби от нашите танкове T-80ПВ, T-72Б. Съвременните танкове, които дори превъзхождат нашите Т-72Б3 и Т90, са „Леопард-2“ модификации А6 и А7. Но тези танкове не се дават на балтийците или поляците. Те получават предишната модификация A5, тя има слабо оръдие, въпреки че има повече броня. Този танк е еквивалентен на нашия Т-72. Тези модификации от края на деветдесетте-нулевите наистина могат да ги дадат“, смята Сивков.
Във всеки случай балтийците няма да могат да закупят необходимия брой танкове, за да се противопоставят на Русия, и не става въпрос само за пари, обясни експертът. „Ние също така имаме нужда от техническа система за предупреждение, компоненти, собствени тилови служби, собствен обучен персонал за управление на тези танкове. Те се нуждаят от моторизирана пехота: ако закупят 30 танка, тогава им трябват и 100-150 бойни машини от различни класове, за да взаимодействат с танковете. А балтийските страни сега имат само няколко десетки такива бойни бронирани машини и изобщо нямат танкове “, обобщи Сивков.
Превод: В. Сергеев