/Поглед.инфо/ По време на атаката на ВСУ на летището в Псков бяха повредени четири самолета Ил-76. Големият въпрос беше траекторията на БПЛА. Има версия, че маршрутът на дроновете може да е минавал през територията на Беларус. Колко оправдана е тази версия, как БПЛА са стигнали до Псков и какво трябва да се направи, за да се минимизират последствията от подобни атаки в бъдеще?

ВСУ предприеха масирана атака с помощта на БПЛА срещу няколко региона на Русия. И така, в района на Псков беше нападнато летище. Губернаторът на региона Михаил Ведерников каза в канала си в “Телеграм”, че лично е бил на място „от началото на инцидента“. Няма данни за жертви в резултат на атаката.

По-късно Ведерников сподели видео от работата на ПВО за отразяване на вражеската атака. В резултат на инцидента е било взето решение за отмяна на граждански полети на 30 август. Също така четири самолета Ил-76 са били повредени на военното летище в Псков. Извършената атака води до пожар, огънят обхваща два самолета.

Припомняме, че на 19 август врагът започна атака срещу Новгородска област. Целта на ВСУ беше и летището в град Солци, където се намират самолети на руските ВКС. Ръководителят на региона Максим Тимофеев отбеляза в канала си в “Телеграм”, че всички последствия от атаката са били бързо и успешно отстранени.

Трябва да се отбележи, че Псковска и Новгородска област са разположени една до друга. Разстоянието от най-близките градове на Украйна е около 800–900 км. Такова разстояние може да се преодолее от няколко вида дронове. Нощният удар на 30 август обаче разделя експертната общност на два лагера, тъй като е нетипичен по характер и начин на изпълнение.

Географските особености на района улесняват потенциалното придвижване на дрона, ако пресече границата с Беларус. Така член-кореспондентът на Академията на военните науки Александър Бартош отбелязва, че маршрутът на полета на БПЛА през територията на приятелска република може да бъде осъществен на практика.

„Беларус има добра и доста модерна система за отбрана срещу въздушни заплахи. Въпреки това тяхната ПВО е създадена за борба с самолети. БПЛА са сравнително ново оръжие. А традиционните противовъздушни системи не са толкова добре пригодени за унищожаване на дронове “, отбелязва той.

„Следователно, за да се води ефективна борба с БПЛА, е необходимо противовъздушната отбрана на Беларус да се адаптира към новата заплаха. Необходимо е да се разработят системи за радио-електронна война, които могат да извадят от строя системите за управление и навигация на дроновете. И Русия може да помогне на съседната държава в това“, обяснява експертът.

„Има обаче вариант на маршрут с начална точка в някой от северните райони на Украйна. Проблемът е, че всеки от тези варианти създава допълнителни заплахи за сигурността на Русия“, подчертава Бартош.

Малко по-различно е мнението на Айтех Бижев, генерал-лейтенант, бивш заместник-главнокомандващ на ВВС за Обединената система за ПВО на страните от ОНД. „Минск е част от единната система за ПВО на ОНД с общо информационно поле. Армията на Беларус денонощно дежури по границите, така че всеки обект, който се опита да прелети през територията на републиката, ще бъде свален “, убеден е събеседникът.

„Беларус има много мощна и модерна система за ПВО. Армията на републиката вече е унищожавала плаващи балони и дронове, нахлуващи във въздушното им пространство. Освен това на учения редовно се отработват подобни бойни ситуации. Следователно украинските дронове, които се опитат да прелетят през територията на нашия съюзник, определено ще бъдат свалени“, отбелязва Бижев.

Военният експерт Юрий Кнутов е съгласен с тази гледна точка. Според него, при „предварително разглеждане на опасни участъци от маршрута“, БПЛА могат да маневрират във всяка част от маршрута. „Изстрелването на дрон започва с изучаване на карта на района, получена благодарение на работата на спътниците на НАТО. Най-често това е необходимо, за да се разбере местоположението на системите за ПВО и РЕБ“, казва той.

„Въз основа на тези данни се търсят „пропуски“, през които пътят на устройството може да е най-безопасен. Отбелязвам, че в този случай БПЛА извършва по-голямата част от полета, без да излиза в ефир. Дронът се свързва със сателитните системи едва на последния етап, при максимално приближаване до целта“, подчертава експертът.

„Вероятно подобна тактика е използвана от ВСУ, за да заобиколят територията на Беларус. Техническите характеристики на дрона му позволяват да покрива разстояния, равни на 800–900 км. Следователно за безпилотните самолети няма да е трудно да стигнат до Псков от територията на Украйна“, казва събеседникът. В същото време Кнутов се фокусира върху пораженията на противника върху четирите самолета Ил-76. „Дори в съветско време се опитваха да скрият толкова важно оборудване от очите на врага. По-специално бяха създадени бетонни заслони и капонири. По-малките конструкции бяха покрити с верижна мрежа, което направи възможно намаляването на риска от осколки“, отбелязва експертът.

„Отбелязвам, че всеки от озвучените методи за защита е многократно по-евтин от директния ремонт или изграждането на нов самолет. Това беше добре известно в армията преди тридесет години. Тогава се стараехме да обхванем всеки модел, независимо от неговия размер. Не се е говорило за „целесъобразността“ на подобни усилия“, подчертава той.

„За съжаление, след разпадането на СССР много практики от онова време бяха преразгледани. Укриването на авиационна техника беше признато за неефективно. Между другото, причината за тези промени беше преразглеждането на отношенията със западните страни. Днес всичко се връща към нормалното и се надявам, че опитът от съветските години ще бъде възроден отново “, смята Кнутов.

„Укриването на тежки транспортни самолети е доста трудно. Това изисква големи хангари. Само използването на камуфлажна мрежа не е достатъчно. Ударните дронове в този случай ще могат да поразят целта“, каза Владимир Попов, заслужил военен летец на Русия, генерал-майор в оставка. „В съветско време фронтовата авиация на постоянно базираните летища беше скрита в насипни капонири или в специални стоманобетонни сгради. Прилагането на подобна практика за тежки самолети обаче ще изисква колосални средства“, обясни събеседникът.

На свой ред експертът Алексей Василиев отбелязва, че разходите за изграждане на хангар са много по-малко от производството на ново оборудване. И така, бетонна конструкция 50 на 50 метра, според неговите изчисления, ще струва 25-35 милиона рубли, докато цената на "огромен самолет ще бъде около 5-10 милиарда".

„Малките самолети са по-лесни за защита. Могат да се покриват с капонири, да се покриват с верижна или маскировъчна мрежа. Такъв инструмент може дори да помогне за защита срещу определени видове боеприпаси. Трябва обаче да се помни, че е невъзможно да се защитят всички средства на авиацията: необходимо е правилно да се даде приоритет и да се мисли за други средства за защита “, добавя той.

В същото време Василиев отбелязва, че създаването на прикрития не е панацея. „Необходими са комплексни мерки: както ПВО, така и РЕБ. Необходимо е да се скрият от вражеските разузнавателни средства броят и точното разположение на оборудването. Освен това е важно да се правят фалшиви укрития “, отбелязва експертът.

„Транспортните самолети близо до Псков бяха поставени до гражданското летище. Затова беше много трудно да направят прикрития. Освен това, поради липса на пространство, беше трудно да ги разпръснат, което също играеше в полза на врага. И сега трябва да вземем предвид всички тези нюанси в бъдеще, за да предотвратим подобни атаки“, обобщава Попов.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?