/Поглед.инфо/ Турция и Хърватия активно лобират собствените си интереси, противопоставяйки се на приемането на Швеция и Финландия в НАТО. Затова ръководството на алианса има много работа, за да не направи срещата на върха в Мадрид скандална.

Срещата на върха на НАТО, насрочена за 29 юни в Мадрид, обещава да бъде скандална. Британското издание The Guardian твърди, че Турция заплашва да отложи влизането на Швеция и Финландия в алианса за една година. Откритият и скрит диалог на Анкара с Копенхаген и Хелзинки, провеждан с посредничеството на Брюксел и външно наблюдаван от Вашингтон, доведе до това, че Турция изложи огромен списък с искания в замяна на присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО.

Ето някои от тях: да се вземе решение относно позицията на Кюрдската работническа партия (ПКК), която Анкара смята за терористична; да предотвратяват провеждането на събития в техните парламенти от лица, свързани с терористични структури; да откажат материална помощ на кюрдските Отряди за самоотбрана в Сирия; екстрадиране в Турция на лица, свързани с тероризъм; спиране на контактите с представители на кюрдски формирования, действащи в Ирак и Сирия; прекъсване на връзките с бегълци и издирвани членове на организацията ФЕТО; да не предприемат мерки срещу националната сигурност на Турция; редовно да контактуват и си сътрудничат с Турция в борбата с тероризма; да блокират банковите сметки на лица и организации, свързани с терористични организации; както и за предотвратяване на дейността на НПО с антитурска ориентация на тяхна територия.

Вярно е, че отначало на мнозина изглеждаше, че Турция просто провежда обичайния пазарлък. Доскоро генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг уверено заявяваше, че Финландия и Швеция ще бъдат приети почти веднага, по време на едно заседание на срещата на върха. Сега той признава, че шансовете на тези страни за ускореното им членство в Северноатлантическия алианс "може да изчезнат".

Но проблемът не е само в Швеция и Финландия. Първоначално Анкара планираше да реши проблемите с тях "тихо", но се намесиха САЩ, които публично заплашиха турците със санкции и направиха кризата публично достояние. Турция видя изход от ситуацията в контактите между президента Реджеп Тайип Ердоган и президента на САЩ Джо Байдън.

Вашингтон обаче отказа, като по този начин намали възможностите на Турция за "спасяване на лицето". В отговор Анкара повиши залозите, настоявайки за това че американците променят определени направления на собствената си външна политика в Близкия изток, в частност по отношение на кюрдския въпрос, сякаш подчертавайки, че епицентърът на проблема не е в скандинавските страни, а в САЩ. Турция също се опасява, че процесът на преразпределяне на границите в Европа, който започна в хода на развитието на украинската криза, ще се пренесе в Близкия изток.

В такава ситуация Анкара може обективно да играе на страната на Русия, спирайки разширяването на НАТО, инициирайки дълбока институционална криза в рамките на алианса. В същото време, както се оказва, позицията на Турция е призната от президентите на Хърватия и Унгария.

Когато Анкара обяви началото на военната операция „Източник на мира“ в Северна Сирия срещу кюрдските сили, Унгария беше единствената страна, която не само подкрепи Анкара, но и блокира публикуването на изявлението на ЕС, осъждащо операцията. В тази връзка някои експерти дори започнаха да говорят за възможността за формиране на неформален блок Турция-Хърватия-Унгария в рамките на НАТО.

Интригата тук е именно в това, че с изключение на Унгария, която отказва да се присъедини към енергийните санкции срещу Русия, Турция и Хърватия не са мотивирани от Москва. Турция има кюрди. Тя също има свежи спомени когато по едно време Швеция стана единствената, която блокира молбата на Турция за членство в ЕС. Хърватия има проблемите на хърватското малцинство, на което е забранено да заема високи постове в Босна и Херцеговина.

Тя призовава НАТО да окаже натиск върху Сараево и да премахне това "недоразумение". Турция възнамерява да постигне отстъпки докрай, Хърватия също определи своята трудна цена. Двете страни активно лобират за собствените си интереси.

Затова Столтенберг има много работа, за да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид. Хърватия също плаща трудна цена. Двете страни активно лобират за собствените си интереси. Затова Столтенберг има много работа, за да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид. Хърватия също плаща трудна цена. Двете страни активно лобират за собствените си интереси. Затова Столтенберг има много работа, за да не стане скандална срещата на върха на НАТО в Мадрид.

Превод: ЕС