/Поглед.инфо/ След като постигна колебливо споразумение с Финландия и Швеция, Турция разблокира кандидатурите им в НАТО. Но скандинавците все още са далеч от пълноправно влизане в Алианса - президентът Реджеп Тайип Ердоган си остави достатъчно място за маневриране и пазарлъци с Вашингтон. Какви са външнополитическите цели и тактика на Анкара.

Кюрдският въпрос развали НАТО

Финландия и Швеция, които отдавна и тясно си сътрудничат със Северноатлантическия алианс, на 18 май подадоха молба за присъединяване към този военен блок. В началото на годината подобен сценарий дори не беше обмислян. Проучванията на общественото мнение показаха двусмисленото отношение на обществото към НАТО, но, както обясняват в Стокхолм и Хелзинки, руската специална операция в Украйна промени всичко.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг побърза да заяви, че скандинавците ще бъдат посрещнати "с отворени обятия". Турция обаче се намеси. Възползвайки се от факта, че е необходим консенсус за разширяване, Анкара напомни на шведите и финландците за активната подкрепа на Кюрдската работническа партия и организацията ФЕТО (и двете признати за терористични в Турция) и всъщност блокира кандидатурите.

В края на май турските власти представиха списък с изисквания към Финландия и Швеция. Основното нещо е отказът да се подкрепят терористични (според Анкара) движения, както и екстрадирането на членове на ПКК и свързани с нея движения (включително Кюрдския демократичен съюз, действащ в Сирия) и членове на ФЕТО, ръководени от проповедника Фетхулах Гюлен. Смятан е за инициатор на неуспешния военен преврат в Турция през юли 2016 г.

Гюлен живее от доста време в САЩ. Вашингтон отказва екстрадиция. Гюленистите действат по целия свят. В Турция смятат, че са създали нещо като "държава в държавата", но значително отслабена от чистките след неуспешния преврат.

Във Финландия и Швеция има малко гюленисти. Но привържениците на ПКК, етническите кюрди заемат ръководни позиции там, а властите не се колебаят да изразят подкрепа за кюрдското движение. И да им дава милиони долари. За Турция това е напълно неприемливо.

Компромис или "всеобщ срам"?

В края на юни на срещата на върха на НАТО в Мадрид Анкара, Стокхолм и Хелзинки подписаха меморандум, гарантиращ изпълнението на турските искания. Кандидатурите бяха разблокирани, а на 5 юли протоколите за присъединяване на Швеция и Финландия към Алианса бяха одобрени от посланиците на страните от НАТО.

Сега зависи от националните парламенти да ратифицират протоколите. Сега скандинавците остават в статута на наблюдатели: те могат да участват в срещи, но без право на глас. За тях не важи и член 5 от Вашингтонския договор за колективна сигурност, според който заплаха за която и да е членка на НАТО се приравнява на заплаха за целия алианс. САЩ обаче вече предоставиха на Финландия и Швеция собствени гаранции за сигурност.

Естония ратифицира протоколите още на следващия ден след подписването им. Процедурата е стартирана и в други страни, но по правило се изисква общо гласуване, а през лятото не е лесно да се събере кворум. Най-вероятно ще отнеме няколко месеца.

И Турция пак може да забави всичко. Въпреки че ратификацията не е от компетенциите на президента, Ердоган е напълно способен да се наложи над парламента. И още нищо не е ясно: президентът наскоро каза, че терористите се изгонват твърде бавно.

Според него Швеция е изпратила заявка за 73 души. Той не уточни що се отнася до Финландия. Като цяло подробностите от тристранния меморандум са неизвестни, което привлече вниманието по-специално на прессекретаря на руското външно министерство Мария Захарова. "Не могат да кажат какво са се разбрали. Това е невъзможно, това е просто някакъв всеобщ срам, който се случва там", каза тя.

Скрити очаквания

В същото време липсата на конкретика в историята с меморандума се вписва в голямата игра на Ердоган в НАТО. Още на етапа на налагане на вето на финландските и шведските кандидатури, наблюдатели посочиха, че целта на Турция изобщо не са европейските кюрди, а връщане към програмата за разработка и производство на изтребители F-35. Вашингтон изгони Анкара оттам заради закупуването на руски системи С-400. Като се има предвид, че Съединените щати са изключително заинтересовани от разширяването на НАТО, турското вето се превърна в мощен лост.

Промените в реториката на Вашингтон косвено свидетелстват за това, че пазарлъкът продължава. Например Джо Байдън подкрепи продажбата на изтребители F-16 на Турция. Сега всичко зависи от конгресмените, но източници от Капитолия твърдят, че сделката вече е условно одобрена. В същото време американците се опитват да не споменават Ф-35 - това очевидно се дължи на опитите да запазят реномето си за по-дълго.

Аргументирайки за изключването на Турция от програмата за Ф-35, Белият дом настоя за техническия аспект на проблема. Използването на руски С-400 едновременно с американски изтребители би създало риск от изтичане на данни за технологиите на НАТО към Москва, според представители на Пентагона. Но в този случай доставката на Ф-16 също би си струвала да бъде блокирана. И това не се случва.

Символизъм срещу реалполитика

Връщането на Турция към програмата F-35 е възможно, смята Алексей Образцов, водещ изследовател в Центъра за азиатски и африкански изследвания на Висшаташкола по икономика. „Има още години преди конвейерното производство, през това време ситуацията може да се промени многократно“, подчертава експертът.

В същото време, добавя той, темата за разширяването на НАТО и поведението на Турция сама по себе си е сблъсък на два коренно различни подхода. Западът предпочита показните жестове, Ердоган предпочита реалната политика.

"Влизането на Финландия и Швеция в НАТО е абсолютно символична стъпка. Тя няма да доведе до никакви практически последствия, освен възможни негативни - тези страни бяха много по-важни като извънблокови страни. Щом международните играчи бяха увлечени от символични жестове, Ердоган също „разпери криле". Зад гърба му има повече от шест века на османската дипломатическа школа - абсолютно символична”, казва Образцов. “Затова Анкара с ентусиазъм се включи в танца около разширяването на НАТО. За Турция не са толкова важни Гюлен или кюрдски клетки, разпръснати из цяла Европа, които всъщност нямат много връзка помежду си.Кюрдският проблем е вечен, произхождащ от времето на султана.Луди проповедници като Гюлен също е имало във всички периоди от турската история. Тоест сега това са безпринципни въпроси“, смята експертът.

Подкрепяйки цялостната игра, Анкара умишлено изтъква дребни проблеми, но разчита на сериозни резултати. Това далеч не е просто връщане към програмата Ф-35. „Ердоган например иска признаването на Северен Кипър“, припомня експертът.

Като цяло историята на Финландия и Швеция ще се проточи толкова дълго, колкото пожелае турският лидер. Анкара може всеки момент да отложи всички споразумения със Стокхолм и Хелзинки. И тогава следващият етап от договарянето е неизбежен.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели