/Поглед.инфо/ Президентът на Молдова Мая Санду в интервю предположи, че нейната малка република ще се присъедини към един „голям военен съюз“. Населението на страната, гледайки съседна Украйна, не подкрепя подобен избор. Но властите имат начин без референдум да отменят записания в конституцията неутрален статут на държавата. Ще може ли Молдова да се присъедини към НАТО след това и какво може да ѝ попречи?

В понеделник най-голямата опозиционна Партия на социалистите на Република Молдова (ПСРМ) осъди призива на президента Мая Санду да се откаже от неутралния статут на страната, за да се присъедини към НАТО. „Никой не е дал мандат на Мая Санд да направи такова изявление. Неутралността е основна ценност на нашето общество и е предмет на национален консенсус“, се казва в изявление на ПСРМ.

Партията припомни, че враждебността на мнозинството молдовци към НАТО се демонстрира от всички проучвания на общественото мнение, обвинявайки ръководителя на републиката в разцепление на обществото.

Друга опозиционна партия – „Шор“, постъпи по-грубо. „Очевидно страданието на украинците не е достатъчно за западните покровители на Мая. Трябва да запалят и Молдова. Така нашите недовършени управници са водени по най-трагичния сценарий. Сякаш не е ясно как нашите традиционни партньори на Изток ще реагират на изявленията за отказ от неутралитет и присъединяване към НАТО“, каза лидерът на едноименната партия Илън Шор.

На свой ред бившият министър на отбраната на Молдова Валерий Плеска обясни на Санду: за да се откаже от неутралитета, ще са необходими изменения в конституцията, а за това е необходимо съгласието не само на мнозинството молдовци, но и съгласието на мнозинството от целия списък на гражданите. „Вярвам, че по обективни причини е невъзможно да се постигне такъв резултат“, заяви Плеска.

Но тогава бившият министър, като че ли, даде намек на властите - да не организират такова трудно и ненадеждно дело като плебисцит, а да подготвят нова конституция, в текста на която не е много забележимо да се включи отказ от неутралитет. „Ако в един момент стигнем до заключението като нация, че трябва да променим неутралитета, това трябва да стане чрез демократичен процес“, обясни той.

В понеделник Министерството на отбраната на Молдова предупреди жителите на страната за планирани учения със стрелба на всички полигони на страната до 4 февруари. „На полигоните на всички военни гарнизони ще се проведат тактически учения с използване на военна техника с цел оценка на способностите и практическите умения на срочнослужещите и военнослужещите по договор“, съобщиха от агенцията. Молдовците бяха помолени да не се притесняват от движението на бронирани превозни средства по пътищата, както и да се въздържат от публикуване на снимки на военни в социалните мрежи и от разпространение на дезинформация.

Между другото, през първата половина на януари молдовската армия получи обещаната от Берлин първа партида от 19 бронетранспортьора „Пирания“. „Като надежден и близък партньор Германия ще продължи твърдо да подкрепя Молдова в модернизацията и укрепването на нейния военен капацитет“, каза тогава все още военният министър Кристине Ламбрехт. През октомври тя беше на посещение в Кишинев, след което обяви активизирането на военното сътрудничество между двете страни.

„Последните изявления на Санду и нашите правоприлагащи органи се вписват в определена концепция, която „колкото и да е странно“ съвпада с наративите на англо-американските дипломати“, казва Богдан Църдя, депутат от молдовския парламент от Социалистическата партия. „В същия контекст са и ученията. Но като цяло си струва да се отбележи, че през изминалата година нашите военни извършват маневри почти нон-стоп, армейските бронирани машини се движат по пътищата през цялото време. Специалните сили на МВР също често провеждаха учения и то само в протестните райони - Комрат в Гагаузия, Кишинев и град Орхей, който се контролира от партията на „Шор“. Неслучайно веднага след речта на Санду почти всички издания и телевизионни канали в Молдова започнаха да пропагандират идеята, че статутът на неутралитет застрашава съществуването на нашата република.

Църдя, сега се опасява от повторение на украинския сценарий. „През 2019 г. Украйна се отказа от извънблоковия си статут и включи в конституцията идеята за присъединяване към НАТО. Веднага след това президентът Зеленски поиска военният блок да му съобщи конкретните дати за приемане на Украйна в тази организация. Тогава имаше фактическото скъсване на Минските споразумения. Тогава Русия и САЩ преговаряха няколко месеца за изтеглянето на инфраструктурата на НАТО от Грузия и Украйна. И сега виждаме конфликта в Украйна. И сега Санду, напротив, кани военната инфраструктура на НАТО в нашата република. Така ще се създаде заплаха за Русия и други страни, която ще идва от нашата република. Как може да свърши това?“, пита риторично депутатът.

Молдовският политолог, ръководител на обществения съвет „За свободна родина“ Игор Тулянцев също смята, че Санду и нейното обкръжение са решили да вървят „според киевския сценарий“.

„Факт е, че сегашното правителство е посредствено, не може да постигне успехи в социално-икономическата сфера. Затова му остава само да затяга гайките у дома и в същото време да дава гръмки обещания в чужбина, като тази реч на Санду, за да ръкопляскат на Запад. Но всичко това не помага, рейтингите на Санду падат“, обясни Тулянцев.

Според него властите добре осъзнават, че идеята за присъединяване към НАТО е непопулярна, така че може да се очаква да се опитат да формализират такова влизане без референдум.

„Да, от една страна, трябва да има народен вот, защото неутралният статут е записан в Конституцията. Но властите могат да прокарат такова решение през депутатите в парламента, ако получат там конституционно мнозинство. И ако този опит се провали, тогава властта има още един коз в джоба си - Конституционният съд. С него може да тълкува разпоредбите на основния закон по начин, който си искат. По едно време, по време на управлението на Влад Плахотнюк, Конституционният съд всъщност „изнасили“ Конституцията: замествайки парламента, той реши да проведе президентски избори“, спомня си Тулянцев.

През уикенда президентът на Молдова Мая Санду за първи път допусна страната да се присъедини към НАТО. „Сега има сериозна дискусия относно способността ни да се защитаваме. Можем ли сами? Трябва ли да сме част от по-голям съюз. И ако ние като държава стигнем до извода, че трябва да променим неутралитета си, това трябва да стане чрез демократичен процес“, каза тя пред вестник „Политико“, попитана за евентуално влизане в НАТО. В интервю Санду също така заяви важността на укрепването на военния потенциал на Молдова на фона на събитията в Украйна.

Предшественикът на Санду като държавен глава, неформалният социалистически лидер Игор Додон, остро осъди опитите ѝ да въвлече страната в НАТО.

„Поредно опасно изказване на президента последва по време на посещението на Санду в Давос, където тя се срещна и със сина на милиардера Сорос, който я доведе на власт. Очевидно Санду изпълнява своя сценарий в Молдова и влизането в НАТО е една от неговите цели“, смята Додон. Между другото, проведено през ноември проучване на авторитетния Институт за публична политика показа, че ако въпросът за членството в НАТО бъде поставен на референдум, мнозинството - 54,5% - ще гласуват против. По-малко от една четвърт са готови да подкрепят идеята – 22,4%.

Въпреки това Санду многократно е изразявала интерес към подкрепата на НАТО за модернизацията на молдовската армия. Тази позиция се подкрепя от други прозападни политици на републиката, които твърдят, че неутралитетът е бил „наложен“ на Кишинев в началото на 90-те години, след конфликта в Приднестровието, и оттогава е остарял.

Генералният директор на Руския съвет по международни въпроси Андрей Кортунов не е съгласен с подобни заключения. „Тогава можем да кажем, че Украйна беше „принудена“ в началото на 90-те години. Всъщност това беше обща тенденция в постсъветското пространство. Много от новите държави обявиха неутралитет, защото не искаха да участват в нов военно-политически съюз, който да бъде контролиран от Москва. Тогава почти никой не мислеше за приемане в НАТО. Дори в Централна Европа все още нямаше единство за присъединяване. Така че това е донякъде пресилена логика, този подход като че ли преобръща съвременната логика в миналото “, оплака се Кортунов.

Що се отнася до самата идея, изразена от Санду, експертите припомнят примера на Швеция и Финландия, чието присъединяване към НАТО не се оказа лесно.

„Веднага ще възникнат много възражения, включително припомнянето на конфликта в Приднестровието, който все още не е решен. Редица стари членове на НАТО традиционно ще кажат, че такъв нов съюзник ще се превърне в бреме за Алианса, тъй като Молдова няма собствен военен потенциал. Освен това тя все пак е политически нестабилна страна. Така че процесът ще е дълъг и предстои да видим дали изобщо ще завърши с влизане. Но във всеки случай това е въпрос на далечно бъдеще“, убеден е Кортунов.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?