/Поглед.инфо/ От няколко месеца Украйна е тема номер едно в световните медии. Спекулациите около предполагаемата „руска инвазия“, която изглежда е част от психологически информационни операции на НАТО и САЩ, оправдават засиленото военно присъствие на НАТО в Европа. Въпреки изтеглянето на някои руски войски от регионите, граничещи с Украйна, проблемите, довели до настоящата криза, не са решени.

Украйна продължава да обстрелва народните републики на Донбас, включително да убива руски граждани. Киев не възнамерява да предоставя автономия или относителна независимост на ДНР и ЛНР, дори в мизерните размери, предписани от Минските споразумения. Нито НАТО, нито Украйна публично се отказват от курса на поглъщане на Украйна в Северноатлантическия алианс; Западът е само частично готов да направи компромис с Русия по въпросите на сигурността в Европа и в аспекти, които не са свързани с Украйна.

И накрая, кризата беше използвана от САЩ и НАТО за максимално военно укрепване на Украйна и подготовка за конфликт с Русия. Така че вероятността от ескалация на конфликта остава, тя може да се случи по всяко време, когато Вашингтон и неговите съюзници преценят, че стратегическата ситуация е благоприятна за въвличане на Русия в конфликта.

Напрежението около Украйна засяга пряко източноевропейските държави, граничещи с нея. Каква роля играят източноевропейските страни в разгръщащите се събития? И каква политика ще водят, ако Русия бъде принудена да започне военна операция на територията на Украйна?

Полша

Съвременна Полша се опитва да играе активна роля по отношение на Украйна. От доктринална гледна точка политиката на Варшава спрямо Киев след отделянето на Украйна от СССР се основава на концепцията на Гидройц-Мерошевски ULB (Украйна, Литва, Беларус), разработена в прозападните емигрантски кръгове по време на Студената война.

Неговата същност е, че Полша трябва да играе ролята на покровител на цяла Украйна, Беларус и Литва, основен агент за тяхната интеграция в западния „демократичен“ свят (и по този начин да упражнява влияние, играейки ролята на „голям брат“), а не предявяват териториални претенции към тези страни.

Доктрината е формирана от служители на полското емигрантско списание „Култура” в следвоенните години. Произходът му обаче е в концепцията за „полската имперска идея“ на списанието „Бунтът на младите“, чийто редактор в междувоенния период е Йежи Гедройц.

Смисълът на идеята е господството на Полша в Източна Европа поради отслабването и разпокъсването на пространството на историческа Русия. Основна роля тук играе подкрепата за независимостта на Украйна.

Полша, под ръководството на Партията на правото и справедливостта (PiS), се позиционира като приоритетен партньор на НАТО и САЩ в конфронтацията с Русия. Въпреки това Варшава не успя да приложи напълно доктрината ULB: смяната на режима в Беларус се провали, Литва е военно зависима от Германия (част от литовските войски са оперативно подчинени на Бундесвера), Украйна, от тази гледна точка, остава единственото пространство, където Варшава може да си отмъсти за минали провали.

В контекста на украинската криза Варшава играе активна роля в дипломатическата и военна подкрепа за Киев. Полша обеща да достави на Украйна десетки хиляди боеприпаси, включително артилерийски боеприпаси, леки минохвъргачки и разузнавателни безпилотни летателни апарати, както и ПВО "Гром" и "Перун". Последните тепърва влизат на въоръжение в самата полска армия.

Полша активно се сближава с Великобритания в украинско направление. В същото време Варшава ще се опита да реализира национални интереси - засилване на влиянието си върху Украйна, превръщане в ключов център за доставки на втечнен газ за Европа в случай на спиране на украинската газотранспортна система и санкции срещу "Северен поток" и "Северен поток 2".

В случай на военен конфликт срещу Русия, Варшава ще се превърне в крепост на западното влияние, което от своя страна ще се стреми да установи контрол над останките от Украйна.

Но Полша няма да „дели“ Украйна, напротив, тя ще действа като основна страна, подкрепяща „украинския проект“ (каквото и да е останало от него) срещу Русия и нейните проекти в пространството, което сега се контролира от киевския режим.

Румъния

След кратко описание на политиката на Полша, нека се обърнем към Румъния. Сега тези две страни от източноевропейската фасада на НАТО, обърнати към Украйна, играят ролята на предни крепости на НАТО и САЩ.

Причини: географско положение (достъп до морета, общи граници с Украйна), население и територия (най-големите държави в региона), фантомни болки по загубени територии, което води до желание да играе активна роля на изток от сегашните си граници . Тук са изпратени основните сили на американците и британците.

На 11 февруари Пентагонът обяви, че допълнителни 3 хиляди войници ще бъдат прехвърлени в Полша от територията на САЩ. По това време в източноевропейската страна вече са били разположени 6,2 хиляди американски войници.

Румъния ще приеме 1000 американски войници в допълнение към 900-те, които са там на редовна ротация. Също така силите на НАТО в Румъния могат да бъдат подсилени от френския контингент (+1000 души). В Румъния се намира и стратегическата военновъздушна база на САЩ "Михаил Когълничану".

Въпреки всички прилики между Полша и Румъния има важни разлики. Първата страна е субективна, нейната източна политика - един вид неопилсудизъм - корелира с вътрешната, начело е силно правителство, което не се страхува да се противопостави на външните партньори, когато е необходимо. Самата Полша се стреми да стане хегемон в региона и поема инициативата.

Румъния, за разлика от Полша, е най-безгръбначната държава от източния фланг на НАТО, която води сервилна политика спрямо Вашингтон и Брюксел. В същото време е забравена традиционната външна политика на Румъния от 19 век - игра на две маси, балансиране между различни центрове на власт.

Най-вече сегашната безусловна солидарност на Букурещ със западните му партньори, когато привържениците на различна политика са подложени на медийно преследване в най-добрия случай, напомня безусловната солидарност на режима на Йон Антонеску с Хитлер по време на Втората световна война.

Но дори и в този случай румънците успяха бързо да променят позицията си и бяха единствените бивши съюзници на Германия, които успяха да увеличат територията си спрямо момента, в който влязоха във войната.

Сегашните елити, очевидно, ако действат по подобен начин, също ще го направят в последния момент, когато западната хегемония се пука по шевовете.

За един истински субект, румънското национално правителство - за разлика от полското - въпросът за иредентата би бил важен както по отношение на Република Молдова, така и по отношение на редица региони на Украйна (Северна Буковина, вероятно Южна Бесарабия, въпреки че в последната романската -говорящото население не е толкова значително и има по-скоро молдовска, отколкото румънска идентичност).

Букурещ никога не е претендирал да влияе върху цяла Украйна, за разлика от Варшава. Сегашното правителство обаче е нехитро и няма да прави сериозни опити, освен ако не получи зелена светлина от НАТО.

Типично за традициите на румънската геополитика е да се възприема Днестър като „естествена геополитическа граница“ и да се обръща специално внимание на устието на Дунав като важна логистична точка. Хипотетичната поява на руснаци в Одеса и Южна Бесарабия ще окаже натиск върху тази болезнена точка и ще се възприеме като заплаха за интересите на Румъния.

В случай на военен конфликт в Украйна Букурещ може да настоява за въвеждане на войски на НАТО в Одеса и Южна Бесарабия, както и в Молдова.

Контакт с руски войски в Приднестровието е малко вероятен, тъй като това би означавало война между Русия и самия блок НАТО. Лобистката структура на Румънско-американския бизнес съвет, с подкрепата на румънския посланик в САЩ Андрей Мурару, се застъпва за укрепване на групата на НАТО в Черно море, включително създаването на военна база на остров Змейни близо до бреговете на Украйна и Румъния.

Унгария

Унгария заема най-конструктивната позиция сред всички източноевропейски страни в контекста на украинската криза. Правителственият ръководител на страната Виктор Орбан е единственият източноевропейски лидер, който обсъди ситуацията около Украйна с президента Владимир Путин по време на посещението му в Москва на 1 февруари.

Унгария се застъпва за деескалация на ситуацията в региона, опасявайки се от наплив на бежанци от Украйна (полските власти и румънската общественост също се опасяват от това).

За разлика от своите съседи обаче Унгария се противопоставя на разполагането на американски войски на нейна територия, подобно на това, което се случва в Румъния, Полша, балтийските страни и планирано в България

Външният министър Петер Сиярто каза в интервю за Euronews, че Будапеща няма да приеме контингент от съюзници на НАТО на своя територия, както направиха Полша и Румъния:

„Не, ние не се съгласихме с това и няма да се съгласим, защото вече имаме войски на НАТО на територията на страната това е унгарската армия и унгарските въоръжени сили, [те] са в подходяща форма, за да гарантират сигурността на страната. Така че нямаме нужда от допълнителни войски на унгарска територия.

Унгария официално не доставя оръжие на Украйна, въпреки че по време на конфликта от 2014–2015 г. имаше непроверена информация за доставки на оръжие от Унгария или през Унгария за Украйна.

В случай на въоръжен конфликт, Будапеща, като най-независимият играч на източноевропейския фланг на НАТО, може да предприеме действия за защита на унгарското население в Закарпатието.

В същото време Унгария, ако властта в тази страна не се промени след резултатите от априлските парламентарни избори, ще бъде най-малко замесена в антируски действия от страна на НАТО.

Ако Полша и Румъния, в случай на конфликт, рискуват да се изправят пред хиляди бежанци (и трудовите и други мигранти, които се присъединяват към тях), което е отразено в съответните планове на тези страни, тогава Унгария планира да евакуира етническите унгарци от Закарпатието.

Словакия

Словакия е най-слабата страна от страните от НАТО, граничещи с Украйна. Сегашният президент на страната е либералната Зузана Чапутова. Министър-председател е Едуард Хегер, член на либералната и псевдопопулистка партия „Обикновени хора и независими личности“. И двамата подкрепят Украйна пред лицето на „руската заплаха“.

Въпреки това традиционно Словакия поддържа добри отношения с Русия. Политическата култура на страната се характеризира с меко русофилство и традиционализъм (за разлика от съседна Чехия). Затова опитите на словашките власти на фона на украинската криза да разширят присъствието на чужди войски в страната срещнаха съпротива от страна на опозицията.

На 8 февруари в словашкия парламент опитът да се одобри споразумение за отбрана със САЩ, което ще позволи на американската армия да използва инфраструктурата на две военни летища в страната, доведе до сбиване и „оскверняване“ на знамето на Украйна от членове на Народна партия Наша Словакия.

Въпреки че законът беше приет, дяснопопулистката Народна партия на нашата Словакия (ĽSNS) на Мариана Котлеби, друга дясна партия Respublika и лявата популистка партия Smer на бившия премиер Роберт Фицо се противопоставиха и обещаха да започнат протести . Те обвиняват сегашните власти в страната, че работят за САЩ и забравят националните интереси на Словакия.

44% от жителите на Словакия смятат, че САЩ и НАТО са виновни за ескалацията на напрежението между Русия и Украйна (35% обвиняват Москва). Словакия е и страната, в която населението е най-малко доволно от членството в ЕС.

Робърт Фицо сега е най-популярният политик в Словакия. Словакия, в случай на разполагане на американски войски, може да изпита вълна от протести. Като цяло, предвид тежката ситуация в страната, сегашното ръководство на Словакия ще действа внимателно, каквото и да се случи в украинско направление.

Словакия е единственият западен съсед на Украйна, където антируската политика на властите може да бъде използвана от опозицията като аргумент срещу правителството и президента.

Чехия

Чехия не граничи с Украйна, но участва активно в украинската криза. Прага е седалище на много западни структури, участващи в информационната война срещу Русия.

В допълнение, прозападното правителство на Петър Фиала демонстрира „солидарност“ на ниво балтийски страни или Полша, като също така обявява изпращането на оръжия в Украйна. По-специално, става дума за снаряди за гаубици.

Това противоречи на позицията на президента на страната Милош Земан, който се противопоставя на ескалацията на напрежението и не вярва в евентуална „инвазия“ от страна на Русия.

Хърватия

Хърватия е друга страна от НАТО, където вътрешните противоречия се наслагват върху украинската криза. Така президентът на Хърватия Зоран Миланович направи редица поразителни изявления: че хърватските военни няма да бъдат въвлечени в евентуален военен конфликт в Украйна, че страната ще изтегли своите военни от силите на НАТО в случай на конфликт и че САЩ и Великобритания тласкат Украйна към конфликт с Русия.

Президентът нарече и премиера на страната Андрей Пленкович „агент на Украйна“. Хърватското правителство от своя страна декларира подкрепа за Украйна, но е малко вероятно Хърватия или съседните балкански страни от НАТО (Албания, Черна гора и Македония) да играят някаква роля, ако избухне конфликт в Украйна.

България

В разгара на украинската криза – на 13 декември 2021 г. – България най-накрая сформира постоянно правителство. През миналата година страната няколко пъти подред избираше парламент. Изборните резултати обаче не позволиха формирането на жизнеспособна коалиция.

В момента българският кабинет се оглавява от Кирил Петков, прозападен икономист с образование в САЩ, който се отказа от канадското си гражданство едва през август 2021 г.

В края на януари Петков заяви, че България възнамерява да засили и разшири присъствието на войски на страни членки на НАТО на българска територия.

Няколко дни по-рано, на 21 януари, в Женева руският външен министър Сергей Лавров обяви необходимостта от изтегляне на чуждите войски от България и Румъния. Позицията на българския премиер обаче е в противоречие с изказването на българския министър на отбраната Стефан Янев, че няма нужда от разполагане на допълнителни сили на НАТО в страната.

Янев отрича и евентуално участие на български военни в каквато и да е операция на украинска територия в близко бъдеще. Като цяло България демонстрира нежелание да бъде въвлечена в украинската криза, въпреки декларативната си подкрепа за инициативите на НАТО.

В момента в България са разположени 2,5 хиляди американски войници, а в страната са прехвърлени и 130 военнослужещи от Испания. По непотвърдени данни България била готова да разположи в страната си френски военни вместо американски, тъй като Париж може да бъде по-сдържан към Москва.

Балтика

Балтийските страни не граничат директно с Украйна. Разпалването на военната истерия обаче предвидимо не подмина и режимите в тези страни, които традиционно катализират своята русофобия. Като част от ескалиращата криза в Украйна, балтийските държави започнаха да прехвърлят модерни оръжия, получени от Съединените щати, в Украйна.

Това обаче беше слабо свързано със страховете, че те също ще станат жертва на руска инвазия. Части на Бундесвера (350 души) са прехвърлени в Литва; В Естония, където силите на НАТО се командват от Великобритания, британското военно присъствие ще бъде удвоено - от 900 на 1800 души.

Най-общо източноевропейските страни от НАТО могат да бъдат разделени на няколко категории.

Първите активно участват в раздухването на антируска истерия, надявайки се да укрепят позициите си чрез това: Полша, балтийските страни, Чехия. Към тях се присъединява и Румъния, която приема всички инициативи на НАТО, но не проявява особен субективизъм по този въпрос.

Унгария заема суверенна позиция, не участва в антируските приготовления. В Словакия и България властите заемат проамериканска позиция, но вътрешнополитическата ситуация не позволява на Братислава и София да се позиционират като откровени противници на Русия. В Хърватия самата украинска криза се използва по-скоро като повод за критика на политически опоненти.

Като цяло в Източна Европа няма монолитна позиция по отношение на украинския конфликт. Никоя държава не показва желание да влиза в пряк конфликт с Русия.

Редица държави изразиха сериозна съпротива срещу въвличането им в конфликта на ниво държава и общество. За Съединените щати и НАТО тази криза е възможност за разполагане на нови военни контингенти близо до границите на Русия.

Превод: СМ