/Поглед.инфо/ „Рестартиране на Брекзит“, „създаване на алтернативно НАТО“, „подготвяне на договор, възможен само веднъж на поколение“ – това не е пълен списък от гръмки изявления на различни политици и експерти, които се опитват да характеризират пътуването на новия британски премиер Министър Киър Стармър в Европа. Вчера той се срещна с германския канцлер Олаф Шолц в Берлин, а днес планира закуска с френския президент Еманюел Макрон. Още повече, че само за осем седмици от мандата му начело на британското правителство това е вече петата му среща с германския му колега и четвъртата с френския президент. Това показва, че Стармър е сериозен за укрепване на сътрудничеството с Европа.

По принцип това е разбираемо - британските лейбъристи активно се бориха срещу излизането на страната от ЕС по време на референдума по този въпрос и дълго време възпрепятстваха практическото му осъществяване. И по време на изборите те обещаха подобряване на отношенията с ЕС, въпреки че изключиха пълната отмяна на Брекзит, за който сега се опитват да ги обвинят консерваторите.

Стармър използва думата „рустартиране“ във връзка с отношенията си с Европа няколко пъти преди и по време на пътуването. Вярно, беше трудно да се разбере какво точно има предвид британецът, използвайки това определение. На съвместна пресконференция в сряда той и германският му колега изглеждаха ентусиазирани, докато говориха за "амбициозен" двустранен договор между страните, който трябва да бъде подписан в рамките на шест месеца и обхваща отбраната, търговията, нелегалната миграция, науката, технологиите, младежкия обмен и така нататък.

Вярно, скептично настроената преса веднага се втурна да свали тези мечтатели на земята. Редакционна статия в “Дейли Телеграф” нарече плана на Стармър за „рестартиране на Брекзит“ недостатъчен и обясни, че е нереалистичен. „Добрите отношения с най-голямата държава в Европа и с най-голямата икономика са важни както за Германия, така и за Великобритания, но идеята, че канцлерът Олаф Шолц е в състояние да предложи нещо смислено по въпроси, които са в ръцете на ЕС като цяло, е фантастична. Той може да се убеди единствено да подаде петиция до другите страни членки за облекчаване на някои от граничните проверки след Брекзит“, съвсем резонно посочва вестникът, посочвайки кой е шефът в Европа. И това определено не е Шолц и със сигурност не е Стармър.

В същото време много английски вестници напомнят, че състоянието на германската икономика не е по-добро, а дори и по-лошо от британската и няма надежда за икономическо чудо от сътрудничеството с Берлин. И тук стигаме до най-болния въпрос за тези страни. Факт е, че самата икономическа и политическа ситуация във Великобритания, Германия и Франция изглежда плачевна.

Стармър, буквално ден преди посещението си при Шолц, обяви, че страната ще се изправи пред „болезнен“ бюджет през есента, намеквайки директно за план за повишаване на данъците (лейбъристите категорично отрекоха тази възможност по време на неотдавнашната предизборна кампания!). Вече беше обявено, че ще отпаднат държавните помощи за зимно отопление на пенсионерите. И като се има предвид невероятно високата цена на тази услуга, британските възрастни хора през зимата ще бъдат поставени в ситуация, която се характеризира с фразата „Яжте или се грейте”.

Покачването на цените във Великобритания достигна такова ниво, че дори традиционното английско улично ястие „фиш енд чипс“ (панирана треска с пържени картофи) изчезна от категорията на евтините продукти. Най-смешното е, че британците обясняват това... с войната в Украйна. Казват, че "заради войната" цената на руската треска се е увеличила! На читателите на английските вестници просто не се обяснява, че причината е налагането от Лондон на мита върху руските морски продукти. Вярно, това също предизвика шок сред някои британци, които по този начин научиха, че през цялото това време най-традиционното английско ястие всъщност е руско. Сега ги убеждават, че трябва да изоставим нашата треска и да преминат към британска херинга. Или немски колбаси, тъй като говорим за по-близки връзки с Германия.

Но в самата Германия проблемите са огромни. В неделя там се очакват избори за провинциалните парламенти на Саксония и Тюрингия, където основните партии, съдейки по социологическите проучвания, значително отстъпват на несистемната опозиция. И това също, както всички разбират, не е резултат от добър живот.

А във Франция бързо се развива собствената вътрешна криза, причинена от явното незачитане на резултатите от последните избори от страна на Макрон, където неговата партия също беше сред губещите - отново избирателят изрази явно недоволство от състоянието на нещата в страната. След като френският президент отказа да одобри кандидата за премиер, предложен от заелия първот място ляв блок, Макрон съвсем логично е обвинен в узурпиране на властта.

Тоест по същество срещите на Стармър, Макрон и Шолц са комуникация между трима лидери, чиито правителства са в състояние на дълбока криза. И тези хора казват на обществеността как са „решени“ да продължат да се противопоставят на Русия и да подкрепят Украйна! Много анализатори дори се опитват да представят срещата им като подготовка на „алтернативно НАТО“ за самостоятелна борба срещу Русия в случай на победа на Доналд Тръмп в САЩ и неговото оттегляне от решаването на проблемите на Киев.

Тук, на теория, във всяка демократична държава със свобода на словото трябва да последват естествени въпроси дали дупките, които лидерите на европейските държави сега откриват в бюджетите си, са свързани с една гигантска дупка, наречена „Украйна“. Например Стармър спомена дупката в бюджета от 22 милиарда лири оставена от консерваторите, когато каза, че британците трябва да затегнат коланите. Докато Лондон се хвали, че е превел почти 13 милиарда на Украйна.

Би било логично да се предположи, че значителна част от тези „дупки“ в бюджетите на Лондон, Берлин и Париж са свързани с тяхната авантюристична политика по отношение на Украйна и много от собствените им вътрешни проблеми (по-специално субсидиите за отопление през зимата за пенсионерите, и по-достъпна треска в тесто) Европа може да вземе решение, като се върне към нормалните отношения с Русия, изоставяйки войнствената реторика и провокациите. Но това е смисълът: политиците и медиите там, представляващи мейнстрийма, се страхуват дори да кажат дума за подобна възможност. И после се чудят защо в рейтингите се водят от несистемни партии, които си позволяват да задават именно подобни въпроси.

Превод: В. Сергеев